Решение № 2408 от 27.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2408 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20253110101009 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. И. М., ЕГН **********, срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане в отношенията между страните, че М. И. М. не дължи на „Б.Е.Д.К. ООД сума в размер на 1014,72 лв., представляваща такса за динамично плащане, предвидена в чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с номер ** от 07.11.2024 г.

В исковата молба ищецът М. И. М. излага, чрез адв. Н., че на 07.11.2024 г. „Б.Е.Д.К.“ ООД му предоставил в заем сумата от 1300 лв. по Договор за кредит с номер ** срещу задължението да върне в срок до 20.03.2026 г. сумата от 1792 лв. на шестнадесет месечни погасителни вноски по 112 лв., при ГЛП 48,63% и ГПР 57,24%. Сочи, че в клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора било уговорено, че той дължи парична сума за „Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия", която бил заявил, в размер на 1014,72 лв., като тази парична сума била дължима на равни част през периода на кредита и съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план. Счита, че таксата за „динамично плащане" не представлявала такса или комисиона за допълнителни услуги, свързани с кредита, а била свързана с изпълнение на задълженията на страните по договора, т. е. с управлението на кредита, и затова клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора противоречала на чл. 10а. ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора накърнявала добрите нрави, защото водела до значително несъответствие на правата и задълженията на страните. Предвидената такса представлявала допълнителна печалба за заемодателя и в договора не се посочвало конкретното действие, за което тя се начислявала. Изтъква, че договорът бил недействителен поради разминаване между посочения в него размер на ГПР и действителния размер на ГПР, който следвало да включва сумите, дължими за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане, които били съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска, 1 затова той следвало да върне само чистата стойност на кредита. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД, с който, чрез юрк. Б. оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 07.11.2024 г. „Б.Е.Д.К.“ ООД му предоставил в заем сумата от 1300 лв. по Договор за кредит с номер ** срещу задължението да върне в срок до 20.03.2026 г. сумата от 1792 лв. на шестнадесет месечни погасителни вноски по 112 лв., при ГЛП 48,63% и ГПР 57,24%. Навежда доводи, с които обосновава действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 9, ал. 2 от него. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.11.2024 г. М. И. М. сключил с „Б.Е.Д.К.“ ООД Договор за кредит с номер **, с който „ с „Б.Е.Д.К.“ ООД е предоставило на М. кредит в размер на 1300 лв., а той се е задължил да върне предоставения кредитен ресурс в срок от 16 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в размер на 48,63% на годишна база, ГПР в размер на 57,24% и обща сума за плащане, включваща главница и лихва, в размер на 1792 лв.

В чл. 9, ал. 2 от процесния договор за кредит е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от ОУ. Паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 1014,72 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план.

Страните по делото не спорят, че т. 7.4. oт раздел V от ОУ предвижда при ползването услугата динамично плащане кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредотполучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане (не по-късно от датата на падежа).

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на 124, ал. 1 ГПК.

Наведените от страна на ищеца пороци, обуславящи нищожност на клаузата, обективирана в чл. 9, ал. 2 от процесния договор, следва да бъдат разгледани, като се започне от най-обременителното от тях, а именно: нищожност, поради противоречие със закона.

Императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК предвижда забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Като съобрази уговореното между страните с договора за кредит и приложимите към него ОУ, съдът намира, че услугата „динамично плащане“ няма характер на допълнителна такава по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, 2 доколкото същата е пряко свързана със самото задължение по кредита.

Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т. н. Уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора услуга „динамично плащане“ е пряко свързана със самото задължение по кредита, тъй като нейна съществена характеристика е извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване и управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по договора.

Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование, противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му.

Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е предоставена, защото това би означавало доставянето да се признае за правно основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това възнаграждението за нея се дължи предварително и е включено в погасителния план като част от месечната вноска.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че клаузата в договора, уреждаща заплащането на такса за услугата „динамично плащане“ се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, т. е. поради противоречие със закона.

Съдът не следва да излага мотиви и по останалите твърдения за нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основание.

След като клаузата е недействителна, ищецът не дължи на ответника такса за „динамично плащане“.

По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК е основателна и като такава следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, в който е обективирано и искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал.

1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. Н. е предоставил правно съдействие и защита на ищеца в производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на страната – подаване на исковата молба, на уточняващи молби към нея и на молба по хода, предявения иск с цена от 1014,72 лв., неявяването на процесуалния представител в открито съдебно заседание без посочване на уважителни причини и действащата към момента на уговарянето между страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на сумата от 400 лв., която се дължи на адв. Н.. Така в тежест на ответното дружество следва да бъде възложена сума в общ размер на 450 лв.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №1 , и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „**“ №25, ет. 5, че М. И. М. не дължи на „Б.Е.Д.К.“ ООД сума в размер на 1014,72 лв., представляваща такса за динамично плащане, предвидена в чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с номер ** от 07.11.2024 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, да заплати на М. И. М., ЕГН **********, сума в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК **, да заплати на адв. П. Н., с л. №**, ВАК, сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на М. И. М. безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4