Решение № 260492 от 09.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 6518 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 566690 от 20.12.2018г., постановено по гр. д. № 61969/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 76654 от 27.03.2019г. постановено по гр. д. № 61969/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, е признато за установено по предявените от „Т.-С.“ ЕАД срещу С.Г.Н., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.110, ал.2 ЗС сумата от 408,21 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.**** ********, аб. № 100527 за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., както и сумата от 46,28 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 25.05.2017 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за главницата за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 408,21 лева до пълния предявен размер от 409,68 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № ЗЗ107/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156 - ти състав.

С решението са отхвърлени предявените искове от „Т.-С.“ ЕАД срещу С.Г.Н. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.Г. Николвова дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 55,44 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2015 г. – 19.04.2017 г., както и за сумата от 8,24 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. – 19.04.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № ЗЗ107/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156 – ти състав.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Б.Б.“ ООД, на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕАД.

Въззивникът – ответник В.Д.И. (действаща чрез законния си представител – баща Д.Х.И., конституирана на мястото на починалата страна в производството С.Г.Н.), посредством надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че наследодателката на ответника не е страна по договор за покупко – продажба на топлинна енергия, както и че лично не е приемала срещу подписа си общите условия на топлопреносното предприятие, поради което и липсва сключен договор, въз основа на който ищецът в първоинстанционното производство да претендира да е налице неизпълнение, респективно е освободена от задължението за насрещна престация по визирания договор. Счита, че районният съд неправилно е приел, че ответникът е поръчал доставка на стока – централно отопление, като потребител – физическо лице, без да е необходима изрична поръчка от страна на потребителя, договорена с доставчика в писмен договор с конкретни цени. Отделно от това твърди, че процесните суми са неправилно начислени в счетоводството на ищеца и несъобразени с действащата нормативна уредба за определянето им.

На следващо място поддържа, че първостепенният съд неправилно е кредитирал в цялост заключението на изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, доколкото е нея е посочено, че през процесния период ТЕ за отопление е определяна от ТЕ, отделяна от щранг – лира в банята, доколкото в имота никога не е имало такава щранг – лира. Поддържа, че не дължи цена за услуга дялово разпределние, тъй като „Б.Б.“ ООД не е избрана от етажната собственост за извършване на топлинното счетоводство в сградата. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в производство разноски, за които представя списък по реда на чл.80 от ГПК.

Въззиваемият

- ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. С писмена молба от 11.06.2020г. въззиваемият – ищец моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а депозираната жалба – оставена без уважение. Претендира сторените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка, в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал.2 ТЗ, вр. чл.200 ЗЗД, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ.

Кредитирано е приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, като е направен извод, че от същото се установява обемът на реално потребеното количество топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума за дялово разпределение, също за процесния имот.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. По така наведените възражения, настоящият съдебен състав намира следното:

Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в разглеждания случай наследодателят – ответник е бил вещен ползвател на имота за процесния период, а партидата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Без значение са предвидените в Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София правила във връзка с промяната на собствеността върху топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария собственик за уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй като както вече бе посочено по-горе, чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

В разглеждания случай, от представения и неоспорен от страните Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК от 14.12.2013г. на Й.Р.– съдия по вписванията при Софийския районен съд, се установява, че С.Г.Н. е титуляр на правото на собственост върху следния недвижим имот – ап. 1, находящ се в гр.София, ж.к.“*********вх.А.

Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/286ec817-2293-4128-96b5-28e2f74ad69b