Решение № 914 от 30.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1860/2022
- Вид
- Решение № 914
- Подписан
- 30.10.2024
- Състав
- Иво Василев Добрев
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 914 гр. Бургас, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20222100101860 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ******, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №109, вх.1, ет.2, ап.3 против Щ.В.К., ЕГН **********, с адрес ********* за постановяване на решение, с което да бъде прието в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота *****, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 94.00кв.м., заедно с прилежащите: избено помещение №5 с площ 7,6 кв.м., таванско помещение №8 с площ 7,00 кв.м. с част от тераса 5,00 кв.м., заедно със съответния процент от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ***; под обекта - *** и над обекта - ***, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху процесния имот.
Твърди се в исковата молба, че на 17.05.2022г. ищцата е сключила с В. Щ. К. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт ***** от *****. на Нотариус Николай Ников, рег.№ 246 на нотариалната камара, с район на действие - PC-Бургас.
1
Сочи се, че ответницата владеела процесния апартамент без правно основание и отказвала да напусне същия. На 08.06.2022г. на К. била връчена нотариална покана за доброволно освобождаване на имота, но това така и не се случило.
Ответницата в депозирания от нея отговор намира предявената претенция за неоснователна. Заявява, че нейният баща В. К. е придобил процесния имот на основание дарение от леля си, като предоставил на дъщерите си ползването на същия. За сметка на това последните полагали грижа за Ц.Дж. до датата на нейната смърт. Сестрата на ответницата нямала претенции към жилището, а баща и от своя страна не възразявал, че Щ.К. владеела имота като нейна собственост, включително финансирала със свои лични средства ремонти на общите части на сградата. Описани са подробно, дадените от ответницата суми за поддръжка и ремонт на общите части на сградата, както и извършените ремонти и подобрения в самия апартамент. Бащата на ответницата бил информиран за случващото се и не възразявал, че дъщеря му ползва и ремонтира жилището. Затова последната останала изненадана, че К. е продал имота си на И. П.. Заявена е позиция, че ответницата е придобила правото на собственост върху имота, тъй като го е владяла от 1997г. и извършвала действия, надхвърлящи обикновеното му ползване. Действията и обективирали намерението и за своене на вещта, като от първия ден на предаването на същата, последната я владеела като своя. Изтъкват се доводи, че след като владението на апартамента е продължило повече от десет години и явно са манифестирани намеренията на К. за своене, няма как ищцата да го придобие от несобственик към момента на отчуждителната сделка.
С протоколно определение от 04.09.2023г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на гражданско дело №1529/2023г. по описа на БОС, образувано по иск на ответницата за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт ***** на нотариус Николай Ников. След влизане в сила на разпореждането на БОС, с което е върната исковата молба на К., поради липса на правен интерес от водене на иска по чл.26 ал.2 изр.1 пр.посл.ЗЗД производството е възобновено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността като се иска от съда постановяване на решение, с което да установи, че ищцата е собственик на индивидуализирания по-горе самостоятелен обект, както и да бъде осъдена ответницата Щ.В.К. да предаде владението върху процесния имот на И. Р. П..
Не се спори по делото, че праводателят на ищцата- В. К. е придобил жилището по силата на договор за дарение, сключен с леля му Ц.И.Дж. на 02.10.1996г., която запазила правото си да ползва имота пожизнено. Не се отрича и обстоятелството, че К. е настанил дъщерите си в апартамента, след прекратяването на брака му с П.С.К.
2
Спорът е концентриран върху това упражнявала ли е ответницата фактическа власт върху имота с намерение за своене и от кой момент, както и ако е извършвала такива действия, довела ли е същите до знанието на праводателя на ищцата, съответно намира ли приложение в случая презумпцията на чл.69 ЗС.
За изясняване предмета на делото са приобщени множество писмени доказателства: нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за изръжка и гледане от 17.05.2022г., нотариална покана от ищцата до ответницата, връчена на последната на 08.06.2022г., нотариален акт за дарение на процесния недвижим имот от 02.10.1996г., решение на БРС за прекратяване на брак от 09.10.1997г., книга на собствениците на жилищна сграда в режим на етажна собственост, заведена на 02.04.2013г. в Община Бургас, квитанции за извършени плащания към етажната собственост от 20.09.2022г. и м.октомври 2022г., приходни квитанции за заплащане данъците на процесния имот за времето 20082021г., удостоверения за постоянен адрес.
В качеството на свидетели са разпитани В. К., С.М. и М.Г.. Първият от изслушаните пред съда лица и *** на ответницата е категоричен, че процесният апартамент е придобит от него след дарение през 1996г., а леля му, ползваща се от привилегията да обитава жилището докато е жива, се съгласила да приеме двете му дъщери. След настаняването и през 20002001г. и смъртта на лелята през 2003г., ответницата продължавала да живее на посоченото място. Уточнява, че след като по-голямата му дъщеря се омъжила и напуснала апартамента е водил неколкократно разговори с ответницата, която искала да и бъде прехвърлена собствеността на имота. Последният обаче и обяснил, че не възнамерява да се разпорежда приживе с имуществото си в нейна полза. Заявява освен това, че е участвал със средства за ремонти на сградата, като е поемал почти всички разходи, за които е уведомен, включително към него се обърнали от етажната собственост, за да даде съгласие за санирането на сградата. Пояснява, че заплащал данъците на апартамента и издържал дъщерите си до 25 годишната им възраст.
Свидетелката М.- *** на ответницата разказва, че след 1997г. и преди 2000г. баща им е пратил нея и сестра и да живеят в процесния апартамент. Той разрешил и дал съгласие двете му деца да ползват жилището, като помагат и се грижат за леля му. Тя самата живяла там до 2010г. Когато се налагало да се дават средства за ремонти, плащала ги сестра и. Баща и твърдял, че апартамента не му трябва и не желае да живее в града, както и че жилището е за децата му.
М.Г. сочи, че е бил домоуправител на блока, в който се намира процесния апартамент в продължение на 15 години. Във връзка с извършването на ремонти разговарял с лелята Ц. и двете момичета, които живеели при нея. След смъртта на възрастната жена общувал с ответницата и сестра и, които давали пари за ремонти. Не знаел К. да е ползвал апартамента и не бил получавал от него суми за ремонти. Твърди обаче, че не съхранявал домовата книга, а последните години друг събирал средства за необходимите разходи за поддръжка на сградата и изпълнявал длъжността управител на етажната собственост.
Съдът кредитира казаното от свидетелите К., М. и Г., съобразявайки включително 3 нормата на чл.172 ГПК.
Поначало презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си. В настоящия случай, независимо от въведените такива твърдения в отговора на исковата молба, подобно успешно доказване не е проведено. Имотът е предоставен за ползване от бащата на ответницата- свидетелят К., който настанил дъщерите си в процесния апартамент след 1997г., като това обстоятелство се потвърждава включително от свидетелката С.М..
Други ангажименти по отношение на дъщерите си последният не е поемал, а и такива твърдения не са въведени от ответницата. Данни по делото същият да е уведомен или разбрал по някакъв начин за намерението на дъщеря си- Щ.К. да владее имота за себе си също не са налични. Подобно желание следва да се демонстрира явно и недвусмислено пред собственика на вещта. Ответницата, чиято е доказателствената тежест в случая не е представила доказателства за извършване на такива действия и довеждането им до знанието на баща си. Писмени материали или гласни доказателства, подкрепящи изявлението, че последният е направил отказ от правото си на собственост, в полза на дъщеря си не са приобщени в хода на съдебното дирене. Нещо повече, ангажирани са доказателства, свидетелстващи за това, че К. е заплащал разходите по издръжката на етажната собственост, включително местните данъци и такси за жилището и е вписан в книгата на собствениците, представена пред Община Бургас. Платежни документи, подкрепящи твърдението на ответницата, че е давала суми за ремонти и подобрения на апартамента и сградата, надхвърлящи обикновеното ползване на имота по делото не са представени, но дори това да беше така, само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да подкрепи безусловно тезата, че по този начин последната е заявила непоколебимо и категорично намеренията си да свои имота.
В решение № 291/9.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II г.о. на ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да обяви и противопостави на собственика. В решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II г.о. на ВКС е изразена позиция, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010г. на I г.о. на ВКС е записано, 4 че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
Настоящият състав напълно споделя съображенията, изложени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, като приема, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита чрез предоставяне на същия за ползване от собственика и липсва уведомяване на последния за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не следва да намери приложение. На практика собственикът е владял вещта, чрез този на когото я е предоставил и следователно владението му не е изгубено, нито застрашено до момента, в който държателят не го уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си.
Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/286eb56d-7dd1-478c-9d6a-89c6110a9b00