Решение № 3738 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3738 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100511951 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16433 от 03.09.2025 г., постановено по гр. д. 20231110168639 по описа за 2023 година на СРС, 74 състав, Софийски районен съд е отхвърлил предявения от Еднолично адвокатско дружество „Д.“, ЕИК: 177360097, с адрес за призоваване: гр. София, пл. ****, сграда на СБ, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл.

286, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗА за осъждане на „СМ Билдинг” ООД, ЕИК: 203631624, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кумановски бой“ № 47, да заплати сумата от 12 198,40 лв., представляваща незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г., сключен между страните за процесуално представителство по гр. д. № 20221110166586 по описа на СРС, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 15.12.2023г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в производството, с която се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, като се поддържа, че решението е и необосновано. Моли съда да отмени изцяло като неправилно Решение N° 16433/03.09.2025 г., постановено от СРС, 74 състав по гр. д. N° 20231110168639 по описа за 2023 г., като вместо това да бъде осъдено „СМ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК 203631624 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д." вписано в регистъра на САК с личен № 2000056610, с БУЛСТАТ № 177360097, сумата от 12 198.40 лв. /дванадесет хиляди сто деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща неплатена част от адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 23.01.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба, в който се излагат доводи за неоснователност. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, 1 приема за установено следното:

СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАдв.

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л.А., приятел и колега на ищеца, адв.

Д. осъществявал процесуално представителство по дела в областта на застрахователното право и трудовите злополуки и ответното дружество се свързало с него по препоръка и С.К., заемаща длъжността „Управител продажби и мениджмънт“ и съсобственик в търговското дружество.

Съгласно показанията на св. А., приятел и колега на ищеца, адв. Д. осъществявал процесуално представителство по дела в областта на застрахователното право и трудовите злополуки и ответното дружество се свързало с него по препоръка. Посочва, че ответникът получил консултация и предложение адвокатското възнаграждение да бъде в минимален размер, като решението да бъде сключен договор не било взето веднага. Описва, че след подписването му ищецът му разказвал и сам станал свидетел на телефонни разговори, в които се разисквал въпроса за неплатения адвокатски хонорар, независимо че били настъпили падежите на отделните погасителни вноски. Излага, че след приключването на делото адв. Д. поканил „СМ Билдинг“ ООД да заплати възнаграждението, като дружеството изразило съмнение, че може да бъде заведено друго дело със същия предмет, при което ищецът им предложил подписването на анекс, по силата на който след заплащане на възнаграждението и при завеждане на дело със същия предмет, щял да се ангажира безплатно за неговото завършване. Допълва, че след образуване на новото дело ищецът отново ги поканил да заплатят хонорара, но ответникът отказал и възложил казуса на друг адвокат. Уточнява, че по време на разговора за процесния анекс се намирал в едно и също помещение с адвоката, тъй като работили бюро до бюро. Разговорът не бил проведен на високоговорител, но от самия разговор станало ясно казаното помежду им, тъй като съуправителката говорела доста високо. Отбелязва, че по никакъв начин управителите на ответното дружество не са изразявали несъгласие с действията му.

Свидетелят К., заемаща длъжността „Управител продажби и мениджмънт“ и съсобственик в търговското дружество, която излага, че потърсила адвокатските услуги на ищеца чрез познат във връзка с предявен иск за трудова злополука. Предоставя сведения, че другият управител на ответното дружество - М. се срещнал с адв. Д. и му предоставил нужните документи, като последният се съгласил да поеме делото, тъй като печелел такива дела, при което той му съдействал и със свидетели. Посочва, че след първото съдебно заседание М. споделил, че адвокатът е поискал спиране на делото до изясняване на наказателното дело. Описва, че се свързала с ищеца и го попитала защо делото е спряно, при което получила отговор, че досега в практиката си адв. Д. не е имал такъв случай, при който да е заведено и наказателно дело. Излага, че на въпрос какво трябва да се направи оттук нататък последвал отговор, че дружеството трябва да си потърси адвокат, който практикува в областта на наказателното право. Отбелязва, че на въпроса защо делото е спряно ищецът не могъл да отговори и □ се сторил уплашен от образуването на наказателното производство. Сочи, че М. през лятото извършил многократни опити да се свърже с ищеца, но телефонът му давал заето, като единствено получавали покани, че си търси парите по договора. Допълва, че през януари 2024г. се свързала с ищеца и го уведомила за новото дело, при което той отговорил, че няма намерение да продължи делото, в резултат на което се стигнало до среща с адв. Г.. Уточнява, че тяхното желание било именно адв. Д. да води гражданското дело, но той по своя воля, без да се допита до тях, го спрял. Уговорката била да се реши спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. По оплакванията на въззивника, въззивният съд приема следното:

В правната теория и съдебната практика е безспорно положението, че процесуалните действия се извършват лично или чрез процесуален представител. Когато едно процесуално действие не е е извършено лично, т. е. извършено е от името на едно лице от друго, но без представителна власт, последното е нередовно извършено. Тази нередовност обаче може да бъде санирана, като лицето, от чието име действието е осъществено, потвърди същото. По аргумент от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията, извършени от негово име са осъществени без представителна власт и не са породили правни последици за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията и само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност за упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС. Аргументи в тази насока могат да бъдат почерпени и от разпоредбите на процесуалния закон - съгласно разпоредбите на чл. 101 ГПК съдът е оправомощен да дава указания на страните, когато извършените от тях процесуални действия са нередовни, като им указва в какво се състои нередовността и как същата може да бъде отстранена.

По правилността на обжалваното съдебно решение с оглед заявените с въззивната жалба оплаквания, въззивният съд приема следното:

Като неоснователни настоящият състав оценява доводите на въззивника, че предприетото от ищеца в настоящото производство действия по спиране на заведеното ма осн. чл. 200, ал. 1 КТ и това по следващото негово прекратяване не кореспондират е интересите на ЕАдвД „Д.“ по гр.д. № 66586/22 г. на СРС и се явяват неизпълнение на поетите oт адвокатското дружество е процесния договор задължения. Правилни са констатациите на СРС, че предприетото от ЕАдвД „Д.“ е следвало да бъде предварително съгласувано и одобрено от клиента, в това число и искането за прекратяване.

Правилно и обосновано СРС е обсъдил процесния договор, сключен между страните.

Твърдението във въззивната жалба, че той не включва приключване на делото с разрешаване на правния спор, противоречи на целта на закона.

С решението си първоинстанционният съд е направил обективен и задълбочен семантичен анализ на съдржанието на процесния договор, като в съответствие с принципите, разписани в чл. 20 ЗЗД, е търсил каква е била действителната воля на страните, отразена в договора към момента на неговото сключване. Въззивният съд напълно се съгласява с изводите на първата инстанция, че между тях съществува правен спор относно значението и характера на конкретните клаузи по договора, поради което следва да се издири действителната обща воля на съконтрегентите при неговото сключване. Тълкуването се осъществява съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, характеристиките на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната воля на договарящите, като се изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла следващ общия разум на изявлението /в този смисъл Решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 220 от 31.07.2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение 134 от 25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ВКС, III г.о., Решение № 133 от 15.03.2021г. по гр. д. № 3595/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 113 от 24.04.2015г. по гр. д.

№ 725/2014г. на ВКС, Iг.о./.

3

Прявилно СРС излага, че в разглежданата хипотеза обхватът на дължимата защита и съдействие по процесния договор е очертан лаконично - „изготвяне и депозиране на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 66586/2022г. по описа на СРС“. При буквален изолиран прочит на чл. 1, очертаващ предмета на съглашението, не следва извод, че общата воля на страните е била извършване на процесуални действия до разрешаване на правния спор със СПН. Същевременно обаче следва да се държи сметка за разпоредбите на чл. 3.1-3.5, които предвиждат разсрочено погасяване на възнаграждението, като падежът на погасителните вноски е свързан не само с конкретно посочените дати, но и със съдебните заседания по делото. От така уговорените срокове напред във времето - 12 месеца след сключването на договора за правна помощ, и като се държи сметка, че разрешаването на даден правен спор в рамките на исковия процес, представляващ динамичен фактически състав и включващ множество процесуални действия на съда и на страните, може да се направи обоснован извод, че общата воля на съдоговарящите е била правната защита да доведе до акт по съществото на спора, а не до прекратяване на производството. Аргумент в подкрепа на изложеното са и обичаите в практиката, които са конкретни факти от обективната действителност, които служат като критерий за тълкуване. В тази връзка, характерно за договорите за процесуално представителство е да се сключват, за да се постанови съдебен акт, с който се разрешава възникналия между страните правен спор със сила на пресъдено нещо, а не за да се преустанови висящността на образуваното дело.