Решение № 14081 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14081 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110108637 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Л. К. Б., ЕГН **********, срещу А. Г. В., ЕГН **********, с която Л. К. Б., ЕГН **********, е предявила срещу А. Г. В., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: сумата от 15 000 лева/7669,38 евро, представляваща главница по договор за заем от 30.06.2023 г., сключен между Л. К. Б., в качеството на заемодател и А. Г. В., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 3000 лева/1533,88 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 30.12.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми на 05.09.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.

Ищецът твърди, че между Л. К. Б., ЕГН **********, от една страна, като заемодател, и А. Г. В., ЕГН **********, от друга, като заемател, е сключен договор за паричен заем от 30.06.2023 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 15 000,00 лева, която сума била предадена на заемополучателя в деня на 1 сключване на договора, в брой, като договорът служил и за разписка за получаване на сумата от страна на заемополучателя. Страните уговорили срок на договора – до 30.12.2024 г., като заемната сума следвало да бъде върната на 18 равни месечни вноски, всяка от по 1000 лв., считано от 01.07.2023 г. до 30то число на всеки месец. Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 3000 лв. за периода на процесния договор. Твърди, че след изтичане на уговорения в договора за заем срок за връщане на заемната сума, заемателят не е изпълнил задължението си да възстанови на заемодателя паричната сума, предмет на договора.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че А. Г. В., ЕГН ********** дължи в полза на Л.

К. Б., ЕГН ********** суми, както следва: сумата от 15 000 лeва/7669,38 евро, представляваща главница по договор за заем от 30.06.2023 г., сключен между Л. К. Б., в качеството на заемодател и А. Г. В., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 3000 лева/1533,88 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 30.12.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми на 05.09.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 30.06.2023 г. между Л. К. Б., в качеството на заемодател и А.

Г. В., в качеството на заемополучател е сключен договор за заем, по силата на 2 който ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на 15 000,00 лева срещу поето от ответника задължение за връщане на сумата в срок до 30.12.2024 г.; наличието на валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва, както и размерът на същата.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор.

За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т.е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и само в устна форма.

От събраните в производството доказателства, включително писмен договор за заем от 30.06.2023 г., сключен между Л. К. Б., в качеството на заемодател и Александров Г. В., в качеството на заемополучател, се установява в производството, че страните по делото са били обвързани от валидно възникнало и съществувало правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на 15 000,00 лева срещу поето от ответника задължение за връщане на сумата в срок до 30.12.2024 г.

В чл. 2, ал. 2 от процесния договор, страните по него са се уговорили, че заемната сума се предоставя в брой на ръка на заемополучателя в деня на подписване на договора /30.06.2023 г./ и същият служи като разписка за 3 предаването /от заемодателя на заемополучателя/ и получаването /от заемополучателя/ на заемната сума.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага единствен правилен и законосъобразен извод, че между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на което ищецът Л. К. Б. е предоставил на ответника А. Г. В. сумата от 15000 лева, при поето задължение от последния да върне сумата до края на 01.01.2025 г.

От името на ответника нито са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства, от които да се установява заплащане на задълженията му по процесния договор за заем, както в уговорения между страните срок, така и към настоящия момент.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен и доказан до пълния предявен размер.

По отношение на иска за възнаградителна лихва съдът намира следното:

Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

В процесния случай, съгласно уговорките, съдържащи се в чл. 1, ал. 3 от процесния договор, страните по него са се уговорили, че за ползване на паричния ресурс, ответникът-заемополучател се съгласява да заплати в полза на ищеца – заемодател възнаградителна лихва за периода на действие на договора в размер на 3000 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор е валидна, не противоречи на закона и/или на добрите нрави и е годна да създаде права и задължения за страните по процесното облигационно правоотношение.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен и доказан до пълния предявен размер.

По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото производство:

При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ищецът.

4

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

От името на ищеца Л. К. Б., ЕГН ********** е направено искане за присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян, а именно за заплатена държавна такса в размер на 360,00 лева /184,07 евро/ и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева /511,29 евро/, като са представени и доказателства за извършване на претендираните разноски.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника А. Г. В., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на Л. К. Б., ЕГН **********, сумата от 695,36 евро /1360,00 лева/, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд Смолян.

От името на ищеца Л. К. Б., ЕГН ********** е направено искане за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 8637/2026 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатена държавна такса в размер на 184,07 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро, като са представени и доказателства за извършване на претендираните разноски.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника А. Г. В., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на Л. К. Б., ЕГН **********, сумата от 1684,07 евро, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 8637/2026 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на Л. К. Б., ЕГН ********** против А. Г. В., ЕГН **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че А. Г. В., ЕГН **********дължи в полза на Л. К. Б., ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 7669,38 евро /15 000 лева/, представляваща главница по договор за заем от 30.06.2023 г., сключен между Л. К. Б., в качеството на заемодател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, 5 считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането и 2/ сумата от 1533,898 евро /3 000 лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.07.2023 г. до 30.12.2024 г., за които суми на 05.09.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.

ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН ********** да заплати в полза на Л. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 695,36 евро /1360,00 лева/, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян.

ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН ********** да заплати в полза на Л. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1684,0 7 евро, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6