Определение № 520 от 11.12.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 718/2023
- Вид
- Определение № 520
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 11.12.2023
- Състав
- Радка Димитрова Дражева Първанова, Пламен Димитров Стефанов, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 64, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Определение №520 от 11.12.2023 г., постановено по ВЧНД № 718/2023 г.:
Въззивното производство е образувано по частен протест на прокурор от Районна прокуратура-С. и по частна жалба на обв. Й.Х., подадена чрез защитника му адв. Н., против Определение № 1106 от 04.12.2023г. по ЧНД №1647/2023г.
С обжалваното определение е взетата спрямо обвиняемия Й.Х. мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 1500 лева по ДП № 1730/2023 г. на РУ на МВР - С..
В жалбата на обв. Й.Х., подадена чрез защитника му адв. Н., се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да постанови ново, с което да измени взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение от "Парична гаранция" в „Подписка“.
В частния протест на Районна прокуратура-С. също се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението, с което е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ по отношение обвиняемия. Прави се искане за изменение на тази мярка за неотклонение в по-тежка такава, а именно „Задържане под стража“.
В съдебно заседание обвиняемият Й.Х. лично и чрез защитника си адв. Н. поддържа изцяло жалбата си. Пледира за незаконосъобразност на взетата мярка за неотклонение "Парична гаранция", тъй като не е налице обосновано предположение, че същият е извършител на престъплението. На това основание се иска отмяна на взетата по отношение на С. мярка за неотклонение "Парична Гаранция" и вземане на по- лека такава, а именно „Подписка“.
Участващият по делото прокурор пледира за неоснователност на жалбата, тъй като на досъдебното производство са събрани доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на инкриминираното деяние. Представителят на Окръжна прокуратураС. поддържа подадения частен протест, като сочи, че са налице доказателства за наличие на опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.
На това основание се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Въззивният съд, след като се запозна с доводите в жалбата и протеста, становищата на прокурора и защитника на обвиняемия и доказателствата по делото, намери следното:
Жалбата и протестът са процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл. 64, ал. 6 от НПК и от лица, имащи право и интерес да обжалват, а разгледани по същество, същите се явяват неоснователни по следните съображения:
За да постанови определението си, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
1
В хода на разследването по ДП № 1730/2023 г. на РУ на МВР - С. спрямо лицето Й.Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК. Обвинението е повдигнато с постановление от 04.12.2023 г., предявено на същата дата затова, че: на 01.12.2023 година в град С., в условията на домашно насилие е причинил лека телесна повреда на И. Р.
Ч. от град С. – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.1 от НК.
Обвиняемият е задържан с постановление на наблюдаващия прокурор за не повече от 72 часа, считано от 11:20 ч. на 02.12.2023г. С атакуваното определение от 04.12.2023г. състав на Районен съд-С. не е уважил искането на Районна прокуратура–С. за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е взел на обв. С. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева. Съдът преценил събраните по делото доказателства като достатъчни, за да направи обосновано предположение, че обвиняемият С. е извършител на престъплението, за което е обвинен, като е приел, че не е налице опасност да се укрие.
От фактическа страна по делото е установено следното:
По досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие. Съставен е фотоалбум, от който се установява наличието на червена течност, наподобяваща кръв по пода във входа на бл.14 на ул.
“Хан Крум“ в гр. С., както и отрязани коси и ножица. От приложения препис от Определение №1486 от 11.05.2023г., се установява, че обвиняемият Й.Х. и пострадалата са имали граждански брак, който е прекратен към днешна дата.
Упражняването на родителските права на двете им малолетни деца е било възложено на майката-пострадалата И. Р. Ч..
На процесната дата обв. С. е следвало да вземе децата, тъй като на 01.12.2023г. е имал право на лични контакти със същите. Пострадалата е следвало да предаде децата на баща им във входа на бл.14 на ул. “Хан Крум“ в гр. С. (по уговорка между двамата). След обаждане по телефона, Ч. свалила децата в коридора, където чакал обвиняемият заедно с двете си сестри. След като прегърнал децата, С. останал във входа, а една от сестрите му ги взела, за да ги отведе до автомобила. След като децата напуснали помещението, обвиняемият посегнал към пострадалата и я ударил през лицето с ръка няколко пъти. След това се намесили и сестрите му - свид. Р. Х. С. и Я. Х. С., които също започнали да я бият. В процеса на тази саморазправа, същите са извадили ножица, която са носили със себе си и са отрязали косите на Ч.. От своя страна в обясненията си обвиняемият отрича да е нанасял побой на пострадалата. В свидетелските си показания неговите сестри – Р. и Я., заявяват, че те са нанесли побоя на пострадалата и са й отрязали косите.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на пострадалата, е причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От събраните гласни доказателства може да се направи обосновано предположение, че обв. С. има участие в нанесения побой на пострадалата и причинената й лека телесна повреда.
Той е бил на мястото на престъплението, като пострадалата твърди, че й е нанесъл няколко удара с 2 ръка. По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на пострадалата е причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което отговаря по начин на извършване на показанията на св. Ч..
В подкрепа на извода за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към повдигнатото му обвинение са показанията на свид. А.. Действително (както е посочено в частната жалба), свидетелят не е посочил като конкретен извършител обв. С.. Същият обаче твърди, че е видял двама човека да нанасят побой на трето лице, като единственото, което е успял да види, тъй като е било тъмно, е че един от силуетите, които нанасят побоя, е мъжки. Доказателственият материал, събран по делото, обаче сочи, че на местопроизшествието са присъствали единствено обв. С., неговите сестри и пострадалата – Ч., т.е. отсъстват данни други лица, освен изброените по-горе, да са присъствали на инцидента.
При упражняване правото си на лична защита в настоящото производство обв. С. твърди, че е завел двете си деца до автомобила и не е присъствал на побоя. Заявява още, че е оставил децата в паркираното превозно средство и се е върнал веднага във входа, като е видял, че двете му сестри са се забавили. Самият той сочи, че става въпрос за времеви отрязък от по-малко от минута. Тези му изявления ОС-С. кредитира като защитна теза, предвид факта, че не кореспондират със свидетелските показания на свид. А..
В допълнение съдът намира за житейски неправдоподобно косите на Ч. да бъдат подстригани в рамките на няколко секунди до под минута. Въз основа на гореизложеното, съдът не кредитира заявеното от С., че същият не е участвал в нанесения побой над бившата му съпруга.
От така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав, прави следните правни изводи:
Обв. Й.Х. е с чисто съдебно минало.
По отношение на предявеното обвинение против същия, съдът счита, че събраните до настоящия етап на разследването доказателства, са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че именно той е извършил процесното престъпление.
По отношение мярката за неотклонение на обв. С., съдът споделя изводите на районния съд за липса на доказателства, които да сочат, че съществува реална опасност обв. С. да се укрие. Районният съд обаче е пропуснал да съобрази доказателствата по делото и да прецени опасността обвиняемият да извърши престъпление. Въззивният състав приема, че е налице именно такава опасност. Опасността от извършване на престъпление следва от характера и начина на извършване на инкриминираното деяние / осъществено в тъмната част на денонощието, с участието на повече от едно лице/. Съдът съобрази и обстоятелството, че инкриминираното деяние е било предшествано и от множество отправени заплахи към пострадалата. Предвид влошените отношения между двамата бивши съпрузи по повод претенциите на всеки един от тях относно упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака им две деца, съществува сериозна опасност, ако е 3 на свобода, обвиняемият да извърши спрямо Ч. отново акт на насилие или да провокира такъв.
Съдът съобрази и медицинската документация, която е предоставена като писмени доказателства по делото. От нея става ясно, че обвиняемият е диагностициран с онкологично заболяване на пикочния мехур. Според така представената медицинска документация обаче, съдът констатира, че обв. С. е бил опериран на 09.03.2023 г. и към настоящия момент не съществува опасност от влошаване на неговото здравословно състояние.
Изхождайки от горното съдът счете, че взетата по отношение на Й.Х. мярка за неотклонение "Парична гаранция" следва да бъде изменена в потежка. Отчитайки факта, че обвиняемият е с чисто съдебно минало, полагал е грижи за децата си, редовно е изплащал дължимата издръжка, въззивният съд приема, че следва да му бъде определена следващата по тежест мярка "Домашен арест", която да изпълнява по местоживеенето му в село Николаево, общ. С., улица “Райна Княгиня“ № 1.
Тази мярка съответства на степента на обществената опасност на извършеното от него деяние, обществения отзвук и начина по който е извършено деянието.
Мотивиран от горното съдът постанови съдебния си акт.
Председател:
Членове: 1.
2.
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 520 гр. Сливен, 11.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Дражева Първанова
Членове:
Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20232200600718 по описа за 2023 година На основание чл.64, ал.8 от НПК, с ъдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1106 от 04.12.2023 г., постановено по ЧНД № 1647/2023 г., по описа на Районен съд - Сливен, с което по отношение на Й.
Х. С., ЕГН: **********, е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева, вместо което
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на Й. Х. С., ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно производство № 1730/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, мярка за неотклонение от „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева в „Домашен арест“, която следва да се изпълнява на адрес в с. Н.о, ул.
„Р.к.*.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
1