Решение № 4134 от 09.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4134 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100506367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №12957/19.11.2022 г., постановено по гр.д. № 72125/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. К., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, е прието за установено, че ответницата дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 3 746,93 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. *******, аб.№ 414124 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 532,39 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 08.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55462/2021 г. по описа на СРС, 179-ти състав. Отхвърлен е искът за признаване за установено, че ответницата дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над 532,39 лева до пълния предявен размер от 563,22 лв.

Срещу решението в частите, с които се приема за установено, че ответницата дължи суми за топлинна енергия и лихва за забава на топлофикационното дружество, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответницата Н. К., чрез адв. Д.. В жалбата се излагат твърдения за недопустимост на атакуваното решение 1 поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника по делото. Навеждат се аргументи и за неправилност на решението, доколкото изводите на районния съд за наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата били необосновани. Следвало да бъде изследвано обстоятелството дали ответницата е изразходвала процесната топлинна енергия. Оспорва заключението на съдебно-техническата експертиза. Счита, че районния съд неправилно е приложил материалния закон относно направеното възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата, поради което моли съда атакуваното решение да бъде потвърдено.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на решението поради липса на пасивна процесуална легитимация от нея. Процесуалната легитимация на страните по делото се определя от твърденията на ищеца за принадлежност на спорното право, предмет на процеса, които са наведени в исковата молба. Видно от текста на подадената по реда на чл. 422 ГПК искова молба ищцовото дружество твърди, че има вземания за незаплатени суми за доставена топлинна енергия и лихва за забава към лицето Н. П. К., ЕГН: **********, която е и конституирана като ответник по делото, поради което процесуалната легитимация на страните по делото е налице.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с 2 доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 52/25.09.2008 г. на нотариус М.И., с който „И.К.“ АД прехвърля на Н. П. К. правото на строеж за построяването на на следния недвижим имот: апартамент №11 на трети жилищен етаж, който ще бъде изграден в жилищна сграда, находяща се в УПИ V-1149, кв. 12 по плана на гр. София, кв. „Мотописта II /втора част/“. Представено е и разрешение за ползване №ДК-07-131/11.03.2009 г. за жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № V от кв. 12 по плана на гр. София, кв. „Мотописта II /втора част/“.

Представено е и удостоверение № 68-00-1256/03.09.2021 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, от което се установява, че жилищната сграда -многофамилна, отразена с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри, попадаща в ПИ с идентификатор ***. в КККР, стар номер УПИ V-1149, кв. 12 по плащана на м. „Жилищна група Мотописта 2 част“, находяща се на ул. Генерал Кирил Ботев, има следния настоящ адрес: гр.

София, ул. „*******.

От приложените доказателства се установява, че учреденото в полза на ответницата право на строеж е реализирано, сградата е изградена в груб строеж, дори е издадено разрешение за ползването й, поради което ответницата е станала собственик на самостоятелния обект в жилищната сграда, находяща се на посочения по-горе адрес.

Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на облигационно правоотношение с ищцовото дружество по повод процесния апартамент.

От приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като компетентно и обективно изготвена, се 3 установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

За процесния период м.05.2017 г. - м.04.2020 г. за процесния имот са начислявани суми за топлинна енергия за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за БГВ.

Топлинната енергия за отопление на имота е определяна на база реален отчет на база показанията на 1 брой апартаментен топломер, към който са били присъединени радиаторите в имота. Според вещото лице показанията на уредите и определеното количество ТЕ за отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба. Съгласно заключението на вещото лице, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена на база инсталираната мощност, в съответствие с установеното в Наредба № 16-334. Разходът за БГВ също е определян на база реален отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Така извършваното отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл. 53 57 от Наредба № 16-334. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в приложение към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза стойността на потребената в процесния имот за процесния период топлинна енергия е в размер на 4769,93 лева.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период стойността на начислената /фактурирана/ ТЕ възлиза на сумата от 4 777,28 лева. Посочено е че за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. с оглед промяната в цената на газта, е налице сума за възстановяване от 154,51 лева, която е разпределена по месеци /т.е. за всеки месец за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. е определена сума за възстановяване/. Посочената сума е прихваната от стойността по фактура по прогнозни данни за м.06.2020 г. и от стойността по обща фактура от 31.07.2020 г. Според експерта с оглед данните от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР начислената по фактури сума за процесния период е в общ размер на 4 777,28 лева, а резултатът /от отчетите и изравнителните сметки/ е сума за доплащане 146,61 лева. Експертът е посочил, че с оглед сключеното между ищеца и ответницата споразумение /от 03.01.2020 г., с което ответницата е признала дължимостта на сума в общ размер от 4 215,37 лева, от които 3 968,66 лева главница за периода от 31.07.2017 г. до 30.11.2019 г. и 246,71 лева лихва за забава и поела задължение да изплати сумите на 24 вноски от 07.01.2020 г. до 20.12.2021 г., всяко от които в размер на 175,64 лева, с изключение на първата, която е в размер на 175,65 лева/ са постъпили плащания в общ размер на 352,92 лева. Отново 4 съгласно експертизата размерът на отчетените плащания преди подаване на иска, възлиза на сумата от 695,76 лева. Вещото лице е изложило подробно в таблица размера на плащанията, както и какво е погасено с тях. Посочено е, че всички плащания са отчетени и приспаднати преди подаване на иска, както и че с тях не следва да се намалява предявената от ищеца сума, като експертът е посочил и че дължимата такава /с оглед извършените плащания преди подаване на иска/ е в размер на 3746,93 лева.

Обстоятелството дали ответницата е ползвала топлоснабдения имот, респ.дали е ползвала доставената до него топлинна енергия, е ирелевантно за уважаване на исковата претенция, доколкото същата като притежател на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот е страна по облигационното правоотношение с ищеца по изложените по-горе съображения и дължи цената на доставената до имота топлинна енергия.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ се явява основателен в пълен размер.

Настоящият съдебен състав намира, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2017 г. до м. 04.2020 г., чийто размер възлиза на 652,98 лв., са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл.

32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Т. е., за изпадането на длъжника /ответника/ в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. В този смисъл акцесорната претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2018 г. до 08.09.2021 г. При зачитане на изчисленията, извършени от вещото лице по допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че искът по чл.

86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера от 532,39 лв.

Правилно районният съд не е взел предвид релевираното след изтичане на срока за отговор на исковата молба на възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Ответникът следва да направи всички свои правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения в срока за отговор на исковата молба, доколкото релевираните след този срок възражения са преклудирани на основание чл. 133 ГПК.