Решение № 1576 от 17.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. София , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20201001002502 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 6/21.01.2020г. постановено по т.д. № 106/2017г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил са осъдени И. А. З. и С. С. З. да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 74 161,92 лв. – главница по договор за банков кредит № Т R71395707 от 01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор, обявена за предсрочно изискуема с връчването на исковата молба по настоящото дело, ведно със законната лихва до окончателно заплащане на сумата, считано от 23.10.2017г.; сумата от 41 939, 66 лв. – незаплатени лихви – в т.ч. възнаградителна – 24 198, 91 лв. и наказателна – 17 740, 75 лв. по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор за периода от 04.05.2012г. до 19.10.2017г.; сумата от 27 009,14 лв. – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, обявена за предсрочно изискуема с връчване на исковата молба по настоящото дело, ведно със законната лихва от 23.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 22 157, 82 лв. – неизплатени лихви – в т.ч. възнаградителна 14 659,04 лв. и наказателна – 7 498, 78 лв. по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, както и разноски по компенсация за първа инстанция в размер на 15 797,54 лв. Отхвърлил е исковите претенции за разликата до пълния предявен размер, а именно: 77 464,98 лв. главница по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г. и посочените анекси към него; 44 454. 03 лв. лихва по същия договор и анексите към него; 28 106, 92 лв. главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него; 31 637,66 лв. лихви по същия договор и анекси към него.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. А. З. и С. С. З., в частта, в която са уважени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове.

Жалбоподателите И. З. и С. З. излагат, че в обжалваната част първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано.

Посочват, че неправилно първоинстанционния съд не е възприел тезата за цялостна нищожност на клаузите в двата договора за банков кредит и анексите към тях, поради неравноправност на клаузите, уреждащи размера и начина на регулиране на лихвения процент, надбавките и другите допълнителни плащания. Инвокират доводи за изначална неравноправност на така посочените клаузи, като поставящи потребителите в неравностойно положения спрямо кредитодателя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърдят, че не става ясно по какви критерии и по каква методика са определяни нивата на лихвения процент за т.нар. „възнаградителна лихва“. Посочват, че нищожността на клаузите, основаваща се на тяхната неравноправност не може да се третира само по отношение възможността на банката едностранно да променя лихвения процент и другите допълнителни плащания, а по отношение на всички договорни клаузи, уредени съгласно правилата на чл. 143 от ЗЗП. На следващо място, посочват, че първоинстанционния съд неправилно не е съобразил, нарушенията при изчисляването на анюитетните вноски. Твърдят, че неправилно наказателната лихва била начислявана върху целия размер на главницата, а не само върху просрочените вноски. Моли да бъде отменено така постановеното решение, в частта с която са уважени исковете по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и да бъде постановено друго, с което така предявените искове да бъдат отхвърлени. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемото дружество „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. Я. Д. е депозирало отговор в срок. Оспорва така подадената въззивна жалба, като твърди, че за първи път пред въззивния съд се излагат твърдения за цялостна нищожност на договорите за банков кредит, като в първоинстанционното производство се поддържала от ответниците само нищожност на клаузите, касаещи едностранна промяна на договорния лихвен процент от страна на кредитора и този въпрос е подробно изследван от първоинстанционния съд. Посочва, че е неправилно и необосновано твърдението на въззивниците за несъответствие между правата и задълженията на страните по договорите във вреда на кредитополучателите. Моли да бъде оставена без уважение така подадената от И. З. и С. З. въззивна жалба и да бъде потвърдено постановеното по т.д. № 106/2017г. решение № 6/21.01.2020г. по описа на ОС – Кюстендил, в частта с която са уважени исковете по чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Жалбоподателят „Уникредит Булбанк“ АД счита за неправилно решението на ОС – Кюстендил, с което е прието, че клаузите касаещи едностранното изменение на възнаградителната лихва, а именно т.11.1.4 от договорите за кредит и т.11.2 и т.12 от Анексите са нищожни на основание чл. 143, т. 3, 11 и 12 от ЗЗП. Посочва, че тези клаузи касаят възнаградителната лихва, като стойността се формира от два компонента: пазарен лихвен индекс и премия, като лихвения индекс е променлива величина, която не зависи от волята на кредитора, а отговаря на промените в икономическия пазар, следователно не е налице промяна на договорения лихвен процент. Инвокира оплаквания за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, в частта с която са отхвърлени пълните предявени размери за главница по двата договора за банков кредит, като посочва, че в тази част решението е немотивирано. Моли да бъде отменено така постановеното решение, в частта с която са отхвърлени исковете на „Уникредит Булбанк“ АД, като бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Моли да му бъдат присъдени разноски.

2

И. З. и С. З. в депозиран писмен отговор оспорват насрещната въззивна жалба, с твърдения за неоснователност на същата с подробно изложени мотиви.

Апелативен съд - София, намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна.

Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД с искане да бъдат осъдени И. З. и С. З. на основание чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплатят на ищеца следните суми: 74 464,98 лв. – дължима и неизплатена главница по договор за банков кредит № Т R71395707 от 01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор, ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 44 464,98 лв.

– незаплатени лихви по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор, за периода 04.05.2012г. до 19.10.2017г.; сумата от 28 106,92 лв. – дължима и неизплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 31 637,66 лв. – неизплатени лихви по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, за периода от 29.05.2012г. до 19.10.2017г.

По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че на 01.04.2008г. е сключен договор за банков кредит № ТR71395707 между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател, от една страна и от друга страна – С. С. З., като кредитополучател и И. А. З., като солидарен длъжник. По силата на този договор е отпуснат кредит в размер на сумата от 78 200 лв. На 27.10.2009г. между същите страни е сключен Анекс към този договор, с който е уговорен 12 месечен гратисен период за заплащане на главницата по договора. На 04.11.2011г. между същите страни е сключен нов Анекс към същия договор, съгласно който, срокът за погасяване на кредита се удължава до 04.05.2032г., като отново е договорен 12 месечен гратисен период за заплащане на главницата. По този договор Банката е предоставила ипотечен кредит в размер на 78 200 лева с краен срок за връщане 01.04.2032 г.,съгласно погасителния план към него. Не се спори, че заемът е усвоен , и че условията по договора за кредит са предоговорени с анекс от 27.10.2009 г. и нов погасителен план към него, а съгласно § 2 и § 9 от анекс от 4.11.2011г. за правоотношенията им се прилага само този анекс и приложенията към него.

С клаузите на т.11.1.4а от договора за кредит от 01.04.2008г. и на т.11.2 и т.12.6 от анекса към него от 04.11.2011г. се предвижда право на банката едностранно да променя годишния лихвен процент по кредита, чрез промяна на базовия лихвен процент, приложим към датата на олихвяването по т.4.1б и т.4.1.а, съответно и размера на анюитетната вноска,при условията и рамките на определеното в т.9 от ОУ, както и да капититализира при условията на Наредба № 9 на БНБ неизплатените лихви по кредита.

В т.4 от анекса от 04.11.2011г. е посочено, че годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване, ведно с тримесечния SOFIBOR, включва и премия, определена съгласно раздел III , т.9.2 от ОУ , в която не се съдържа конкретика относно параметрите на премията.

3

С чл.15.4 от анекса от всяко едно неизпълнение от кредитополучателя на паричните му задължения по договора или по ОУ за плащане по кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/, по преценка на Банката заемът с лихвите за просрочие, стават автоматично и незабавно изискуеми и дължими, при което ищецът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.07.2008г. с сключен още един договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 между „Уникредит Булбанк“, като кредитодател, от една страна и от друга страна – И. А. З., като кредитополучател и С. С. З., като солидарен длъжник, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 30 000 лв. На 09.10.2009г. между същите страни е сключен Анекс към този договор, с който е уговорен 12 месечен гратисен период за заплащане на главницата. На 09.12.2011г. между същите страни е сключен нов Анекс към посочения договор, съгласно който, срокът за погасяване на кредита е удължен до 29.12.2021г.

В чл. 4.1.а от договора е посочено, че годишният лихвен процент върху редовна главница, изплащан чрез анюитетни вноски, е 12.85 %, а в чл.4.2 от същия е посочено, че годишният лихвен процент върху просрочия е 14.65 %. С погасителен план кредитът е разпределен на равни анюитетни вноски.

С анекса от 09.10.2009 г. към този договор за кредит страните са преуредили отношенията си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница е 28 148, 10 лв., начислената неизискуема лихва е 230, 93 лв. Годишният лихвен процент върху редовна главница, изплащан чрез анюитетни вноски, е увеличен на 13.43 %, а годишният лихвен процент върху просрочия е увеличен на 15.43 %. Посочено е в т.7, че погасяването на кредита е съгласно двустранно подписан погасителен план, включващ 105 бр. анюитетни вноски, с гратисен период и 93 бр.- дължими на 20 - то число ежемесечно, считано от 20.11.2010 г. до 20.07.2018 г., с погасителния план.