Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49776 от 05.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2791/2024
Вид
Определение № 49776
Подписан
05.12.2024
В сила
05.12.2024
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49776 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20241110102791 по описа за 2024 година

Ответникът В. Л. М. в срока по чл.131 ГПК представя отговор на исковата молба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД. Ето защо, следва да процедира по реда на чл.140, вр. чл.146 ГПК и

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ фактите от предмета на делото:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, за следните суми: на осн. чл. 9 ЗПКр, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 2411,37 лв. представляваща задължение за връщане на полученото по Договор за потребителски кредит от 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането; на осн. чл.9 ЗПКр, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД – 1325,16 лв. – договорна лихва за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2021 г. по договор за потребителски кредит от 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането на осн чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 304,82 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.07.2020 г. до 03.12.2021 г.,

1 на осн чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 138,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г. , както и

Осъдителни искове за следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 697,04 лв., претендирана като възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по договора за потребителски кредит № 30042332062 от 04.02.2020 г. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 1643,23 лв. - допълнителна услуга „Флекси“ и по договора за потребителски кредит № 30042332062 от 04.02.2020 г., които претенции са предявени по реда на чл.410, ал.1 ГПК, но са отхвърлени, поради основаването им на неравноправни клаузи.

Ищецът моли още за осъждането на ответника за разноските по делото.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК представя отговор на исковата молба, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Предявява и инцидентен установителен иск (назован като насрещен иск) по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата по чл.6 от посочения договор за потребителски кредит. По този иск договорът за потребителски кредит е безспорен, поради което ответникът носи тежестта да докаже, че е валиден.

Разпределение на доказателствената тежест: Съдът приема, че няма факти, които да не се нуждаят от доказване с изключение на обстоятелствата, че страните са сключили твърдения от ищеца договор за потребителски кредит, ответникът е получил сумата предмет на договора и платил на ищеца посочената сума.

ИЩЕЦЪТ носи тежестта да докаже: 1/ по иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПКр – валидността на договора за потребителски кредит и съответствието му с изискванията по ЗПКр да не съдържа неравноправни клаузи; 2/ по иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.2, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПКр – фактите по главни иск, уговорката за плащане на лихва, размерът на възнаградителната лихва за исковия период и изискуемостта на вземането договора; 3/ по отношение на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД – фактите по главните искове, периодите на забава и размерите на обезщетенията за забава; 4/ по отношение на осъдителните искове исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД – фактите по главния иск - валидността на договора за 2 потребителски кредит и на клаузите на които се основават тези искове, уговорката за твърдените услуги, изпълнението на задължението то страна на ищеца за осъществяването им по вид, размер и стойност.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК представя отговор на исковата молба, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Предявява и инцидентен установителен иск (назован като насрещен иск) по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата по чл.6 от посочения договор за потребителски кредит. По този иск договорът за потребителски кредит е безспорен, поради което ответникът носи тежестта да докаже, че е валиден.

Ако ищецът докаже твърденията си ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже, че е погасил задълженията си, а при нищожност на договора за кредит – че е върнал на кредитора получената от него сума (главницата).

Страните сочат доказателства за твърденията си.

Приканва страните към спогодба. Разяснява на страните преимуществата при постигане на спогодба: държавната такса за разглеждането на делото е 2% , вместо 4% от цената на иска и половината от внесената държавна такса се връща на ищеца; постига се бързо разрешаване на правния спор само на една инстанция; възможно е постигане на взаимни отстъпки от първоначалните претенции.

Указва на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предупреждава на осн. чл.41, ал.2 от ГПК ищеца, че ако отсъстват повече от месец от адреса, на който им се връчи първото съобщение са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител и пълномощникът. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3