Решение № 1439 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Варна, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100501758 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 50026/03.07.2023г., подадена от Ц. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу решение № 2300 / 23.06.2023г., постановено по гр.д. 14005/2022г. на ВРС, 12 с-в, в неговата цялост, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ц.

Г. Ц., дължи на „Бумеранг шипинг“ ООД, ЕИК 175423175, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ 38А, ет.5, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, сумата от 6915,42 лв.

/шест хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща задължение по запис на заповед от 08.11.2021 г., с издател Ц.

Г. Ц. с падеж на плащане – 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.10 ГПК №4499/16.07.2022 г. по ч.гр.д.

9212/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав

1

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, като съдът не бил възприел правилно събраните доказателства по делото. Сочи, че показанията на св. Г. били коренно различни от тези на св. Я.. Твърди, че св.

Г. не била присъствала на срещата, а Ц. не бил имал време да реагира, не прочел и не се запознал с документите, заради бързината, с които същите му се представили от Г.. Ц. безспорно бил допуснал грешка, доколкото узнал какво е подписал едва след като срещу него било образувано изпълнително производство. Сочи в допълнение, че ищецът е следвало да докаже каузалното правоотношение, на което се позовава, но не го е сторил. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. „Грешката“, като основание за унищожаемост следвало да засяга правнорелевантни факти, а в случая жалбоподателят се позовавал само на невъзможност за запознаване с документите, което нямало как да обоснове основателност на възражението.

По отношение на каузалното правоотношение, счита, че същото било доказано чрез подписаното споразумение между страните. Моли съда да потвърди решението на ВРС

В открито съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява, като не е депозирал и писмено становище по делото.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като с писмена молба оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени разноски по приложен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по предявен от „Бумеранг Шипинг“ ООД срещу Ц. Г. Ц. иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.537 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6915,42 лв. /шест хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща задължение по запис на заповед от 08.11.2021 г., с издател Ц. Г. Ц. с падеж на плащане – 30.04.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.07.2022г., до окончателното изплащане на 2 задължението, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.10 ГПК №4499/16.07.2022 г. по ч.гр.д. 9212/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът твърди, че на 08.11.2021 г. ответникът е издал в полза на ищеца процесния запис на заповед, който съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, както и че не е погасил задължението по същия. С уточнителна молба от 24.01.2023 г. е посочил, че записът на заповед е издаден да обезпечава писмено споразумение от 08.11.2021 г., с което длъжникът се е съгласил да заплати на заявителя обезщетение за вредите от ПТП, настъпило по вина на ответника на 27.03.2020г. около 19.30 ч. в междуселищно пространство в Република Полша при управление от длъжника на ТС „Рено Т“, с рег. номер *******, при което МПС е преминало през селскостопански надлез с височина, непозволяваща преминаването на превозно средство с височината на ТА, в размер на 6142,57 лв., както и разноските по предходно образувано заповедно производство между страните – 772,85 лв.Сочи се, че ищецът е ремонтирал увреденото превозно средство за своя сметка, тъй като му е отказано заплащането на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователят се е позовал на изключен риск – проявена груба небрежност от водача на МПС- ответникът. Сочи, че преди заповедното производство по ч.гр.д. 9212/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав между страните в било висящо друго заповедно производство – ч.гр.д. 14896/2021 г. по описа на ВРС, след завеждането на което ответникът е подписал споразумение, с което се е съгласил да заплати на ищеца стойността на вредите по МПС, както и разноските за воденото първо заповедно производство-772,85 лв., като именно за обезпечаване на това споразумение е подписан процесният запис на заповед.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Сочи се, че ответникът е работил при ищеца като шофьор на товарен автомобил, като от 26.05.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Сочи се, че по ч.гр.д. 14896/2021 г. по описа на ВРС ответникът е подал възражение и издадената заповед за изпълнение е обезсилена.

3

Междувременно на 08.11.2021 г. представител на ищеца извикал ответника в офиса на дружеството и чрез „викове, заплахи, оказване на натиск и подвеждане го принудил“ да подпише някакви документи, във връзка с автомобила, който е управлявал. Сочи се, че процесния запис на заповед е подписан от ответника при принуда от ищеца или евентуално поради грешка, тъй като не е разбрал какво подписва. С уточнителна молба 07.02.2023 г. се сочи, че ответникът не е виновен за ПТП от март 2020 г.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

ПРИЕТО ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване по делото, а е представен и самият запис на заповед, че ответникът е издал в полза на ищеца процесния запис на заповед от 08.11.2021г. Посочено е че записът на заповед е подписан в гр. Долни Чифлик. Падежът на задължението е посочен - 30.04.2022г., а сумата, за която ответникът се е задължил да плати на ответното дружество е 6 915,42 лв.

Ангажирано е от ищеца и споразумение за доброволно плащане на парично задължение от 08.11.2021г., подписано между страните и с което се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 142,57 лв., представляваща обезщетение за виновно причинените от ответника 4 имуществени вреди на ТА „Рено Т“ с рег. No ******* при ПТП на 27.03.2020г. в РПолша, 622,85 лв. – съдебно –деловодни разноски, както и 150 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвянето на споразумението.

Уговорено е че посочените суми следва да се заплатят до 30.04.2022г.В чл. 12 от споразумението изрично е посочено, че неразделна част от него е подписан от ответника в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 6 915,42 лв., която служи като обезпечение на кредитора.

Ангажирана е от ответника заповед No 766 / 26.05.2020г. за прекратяване на трудовия договор No 1581 /18.09.2019г., сключен между ищеца, като работодател и ответника, като служител на длъжност – шофьор, товарен автомобил (международни превози), считано от 26.05.2020г.

От ответника са представени споразумение за доброволно плащане на парично задължение от 08.11.2021г. / л. 38 –л. 39/ и запис на заповед /л.42/, които са от същата дата като представените от ищеца. Същите са подписани за страните, но споразумението се различава по съдържание досежно дължимата сума – 6142,57лв. – за обезщетение за виновно причинените от ответника имуществени вреди на ТА „Рено Т“ с рег. No ******* при ПТП на 27.03.2020г. в РПолша, 622,85 лв. – съдебно –деловодни разноски, сторени в производството по чгр.д. 14896 / 2021г. на ВРС – Варна, както и за срока на издължаване – 6 месеца от датата на подписването му. В споразумението има и има дописвания с химикал за банковата сметка на кредитора. Записът на заповед е с идентично съдържание, като представената от ищеца, но в различен мащаб /големина на шрифта/.

Ангажирана е жалба – сигнал до Районна прокуратура – Варна, депозирана от ответника с твърдение, че управителят на ответното дружество го е принудил да подпише процесния запис на заповед. С постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.07.2023г. на РП – Варна е отказано да се образува наказателно производство.

За установяване на твърденията на ответника за принуда/ грешка при подписване на процесния запис на заповед е разпитана свидетелката на ответника В. Я.. Същата сочи, че заедно с Ц. Ц. през месец ноември 2021г. посетили офиса на ищцовото дружество, който се намира в близост до ЖП гара - в уличките. Там присъствала на среща –разговор с управителя на ищцовото дружество – П. Г., като на срещата и в офиса не е имало други хора.

5

Свидетелката пояснява, че Г. обяснил на Ц., че застрахователят не искал да заплати щетите на камиона. Г. повишил тон, че Ц. бил виновен за инцидента и извадил някакви листи, като казал на Ц. да ги подпише. Я. твърди, че срещата продължила не повече от 10 минути, като Г. нищо не бил обяснил какво се подписва, а Ц. нямал време да реагира и подписал, но не знаел какво.

За опровергаване на твърденията на ответника за осъществена принуда, ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетелката И. Г., която е снаха на управителя на ищцовото дружество и сочи,че нейният съпруг А. Г., който е брат на П. Г., е съдружник в дружеството. Знаела е за ситуацията със застрахователя, който отказвал да плати. Била е свидетел на среща в края на 2021г. между Ц. Ц. и П. Г., на която не е имало други хора и която протекла спокойно в рамките на около 40 минути и на която страните подробно обсъждали параметрите на споразумение за заплащане на обезщетението. Свидетелката е чула разговора, докато е влязла за малко в същото помещение, но не е присъствала на цялата среща. Нейното впечатление е че не е имало каквото и да е напрежение.

Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена Заповед Nо 4499 / 16.07.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9212/2022г. по описа на ВРС, съобразно която Ц.

Г. Ц. e разпоредено да заплати на „Бумеранг шипинг“ ООД, ЕИК 175423175, сумата от 6915,42 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 08.11.2021г. с издател Ц. Г. Ц. с падеж на плащане – 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 138,31 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 460,53 лв. Изрично е записано, че вземането произтича от запис на заповед от 08.11.2021г. с издател Ц. Г. Ц. с падеж на плащане – 30.04.2022г., обезпечаващ писмено споразумение от 08.11.2021г., с което длъжникът се е съгласил да заплати на заявителя обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 27.03.2020г. около 19: 30ч. в междуселищно пространство в Република Полша при управление от длъжника на ТС „Рено Т“ с рег. No *******, при което МПС е преминало 6 през селскостопански надлез с височина, непозволяваща преминаването на превозно средство с височината на ТА в размер на 6142,57 лв., както и разноските по предходно образуваното заповедно производство между страните – 772,85 лв.