Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 12.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 570/2024
Вид
Решение № 341
Подписан
12.12.2024
В сила
05.05.2025
Състав
ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Бяла Слатина, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100570 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, пердл.4 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. М. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул.Александър Стамболийски 125-2, ет.5, оф. 5-3, общ. С., обл. С. (столица), чрез Еднолично адвокатско дружество "Д.М.", представлявано от Д.М., против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: **********, с които се иска съдът да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство между страните по делото, с който се обезпечава Договор за паричен заем №100345735/08.09.2021г. между В. М. Й. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД сумата в размер на 1542,80лв /хиляда петстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение по договор за поръчителство между страните по делото.

В исковата молба се сочи, че на 08.09.2021г. между В. М. Й. в качеството му на кредитополучател и "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е сключен Договор за паричен заем №100345735, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сумата в размер на 3200 лв., при фиксиран ГЛП 36% и ГПР – 42,73%. По силата на чл. 1. ал. 2 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата 08.09.2021г. ищецът е сключил с "Кредит Гаранция" ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дължи възнаграждение в размер на 192,05лв. месечно за срока на договора за креди – общо сумата 1 в размер на 4 609,20лв. Ищецът релевира доводи за нищожност на двата договора. Моли да бъде осъден ответника да му плати сумата в размер на 5,00лв /пет лева/ - частичен иск от сумата в размер на 4609,20лв. /четири хиляди шестстотин и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение по договор за поръчителство между страните по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който е признал иска. Инвокирал доводи за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2024г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение размера на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 1542,80лв /хиляда петстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение по договор за поръчителство между страните по делото.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и В. М. Й. е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем №100345735 от 08.09.2021г. Въз основа на цитирания договор дружеството-кредитодател е предоставило на ищеца сумата в размер на 3200,00лв., с 24 месечни вноски, при ГЛП 36% и ГПР – 42,73%.

Между страните не се спори, като същото се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, че на 08.09.2021г. ищецът е сключил с "Кредит Гаранция" ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дължи възнаграждение в размер на 192,05лв. месечно за срока на договора за креди – общо сумата в размер на 4 609,20лв.

От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че по силата на Договор за паричен заем №100345735/08.09.2021г. ищецът е върнал сума в размер на 6000,44лв., с която са погасени задължения, както следва: 3200,00лв. - главница, 684,83лв. – договорна лихва, 1542,80лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 23,75лв. обезщетение за предсрочно погасяване на главницата, и 0,65лв. - неустойка съгласно чл.7,ал.1 от Договора.

По делото са приложени 2бр фискални бонове и 7бр. разписки , от който е видно, че ищецът е заплатил посочената от вещото лице сума в размер на 6000,44лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, пердл.4 от ЗЗД:

2

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска.

След постъпване на отговора на ответника от страна на ищеца е постъпило молба с вх.

№ 5007/10.09.2024г., в която с оглед направеното признание на иска, изразява воля за постановяване на решение при признание на иска съгласно чл. 237 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът Кредит Гаранция“ ЕООД, чрез адв. Д. Д. от САК, надлежно упълномощен с правомощията по чл.34, ал.3 от ГПК, е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи и да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство между страните по делото, с който се обезпечава Договор за паричен заем №100345735/08.09.2021г. между В. М. Й. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД:

Както беше споменато по-горе, с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска. С молба с вх.№ 5007/10.09.2024г. ищецът е поискал изменение размера на предявения иск, като изрично е посочил, че спрямо него не е налице признание предвид изменения размер. С молба с вх.№6400/11.11.2024г. ищецът отново е поискал изменение размера на иска, с определение от открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2024г. съдът е изменил размера на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 1542,80лв. Настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице основанията за произнасяне на решение при признание на иска, след като не е налице изрично волеизявление от страна на ищеца в тази посока.

Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предполага установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при начална липса на основание. Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява своята фактическа власт върху полученото. Съобразно константната практика на съдилищата по този 3 фактически състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата, а ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата.

В хода на производството безспорно бе установено, че сключеният между страните Договор за поръчителство между страните по делото, с който се обезпечава Договор за паричен заем №100345735/08.09.2021г., е нищожен. Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи, че именно ответникът е получил процесната сума. По делото са представени 2бр фискални бонове и 7бр. разписки, от който е видно, че ищецът е заплатил посочената от вещото лице сума в размер на 6000,44лв., като от приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 1542,80лв. като възнаграждение по Договор за поръчителство. В представения по делото фискален бон от 09.05.2022г. е посочена обща сума в размер на 847,32лв., като издател на фискалния бон е „Кеш кредит“ ЕАД и макар да е отразено, че сумата е равна на сбор от 75,98лв. – за „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, и 771,34лв. – за "Кредит Гаранция" ЕООД, няма приложени доказателства, от които да се установява, че дружеството „Кеш кредит“ ЕАД е заплатило посочените суми на другите две търговски дружества. В останалите писмени доказателства досежно извършените плащания са посочени единствено суми в общ размер и получател Кеш Кредит/„Кеш кредит“ ЕАД. От представените писмени доказателства не се установява сумата в размер на 1542,80лв. да е изплатена на "Кредит Гаранция" ЕООД, предвид което искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.

Същинският спор между страните е на кого следва да се възложат разноските.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Настоящата съдебна счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен установителен иск на потребител за или във връзка прогласяване на нищожността на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал иска. Сезирането на съда от ищеца-потребител е условие за упражняване на субективното му право да се освободи от нищожния договор. Оставянето в тежест на ищеца на направените от него разноски във връзка с уважения установителен иск, основаващ се на нищожност на сключения между страните потребителски договор, е в противоречие с даденото тълкуване в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Осъществявайки правото си да се освободи от нижожен потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 4

2049/2022 г., І т.о., Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., Определение № 276 от 28.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 2402/2018 г. на III – г. о.

Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., І-во г. о., и Определение № 181 от 30.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017 г., ІІ-ро г. о.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че с оглед изхода на спора разноските следва да бъдат възложени на ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Видно от приложения по делото списък по чл.80 от ГПК, ищецът е сторил разноски, както следва: за държавна такса по установителния иск в размер на 184,37лв.; за държавна такса по осъдителния иск – 61,71лв., за депозит за вещо лице – 400лв. С оглед частичното уважаване на предявените искове, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 484,06лв.