Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 262 от 15.09.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 189/2023
Вид
Определение № 262
Подписан
15.09.2023
В сила
15.09.2023
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Търговище, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500189 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С., ВАК, като процесуален представител на Р. А. Б., срещу определение № 785/08.06.2023 г. по гр.д. № 763/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е прекратено производството по делото. Считайки обжалваното определение за неправилно, жалбоподателката моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира адв.възнаграждение на осн.чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.

В частната жалба се излагат съображения, че е неправилен извода на съда, че предявеният иск на основание чл. 127а от ГПК е недопустим поради липса на компетентност по смисъла на чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с § 1, т. 15 от Закона за закрила на детето, тъй като е налице трайна съдебна практика, съгласно която българският съд е международнокомпетентен да разгледа иска на основание чл. 12, т. 3, б. „а" от Регламент N° 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, тъй като детето е български гражданин, въпреки че към настоящия момент обичайното му местопребиваване е в Кралство Белгия. За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да 1 се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на нормативна уредба в чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес. Липсата на съгласие от страна на ответника, с оглед представените по делото доказателства и наведени с исковата молба твърдения, би препятствало излишно правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона, както се случва към момента.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, въззивната инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76, т. 9 и чл. 45 от ЗБЛД, касаещ въпроси, свързани с пътуване на малолетно дете в чужбина и издаване на необходимите за това документи, които въпроси, съгласно нормата на чл.

127а, ал. 1 от СК се решават по общо съгласие на страните. Съгласно ал. 2 когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, то спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

От посочените от ищцата факти в исковата молба и от приложените по делото писмени доказателства е установено, че страните по делото ищцата и ответникът са родители на детето Анабел Р.а, родено през 2015 г. в Белгия (у-ние за раждане). С влязло в сила на 27.06.2022 г. решение № 262/07.06.2022г., постановено по гр.дело № 1668/2021 г. по описа на РСТ, е прекратен гражданския брак между Р. А. Р.а и Р. К. Р., упражняването на родителските права по отношение на детето Анабел Р.а е предоставено на майката Р. Р.а; определен е режим на лични отношения на детето с бащата; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето. Ищцата сама сочи в исковата молба, че и преди фактическата раздяла с ответника, която е от преди осем години, тя с детето са установени да живеят в Кралство Белгия, 2 където живеят и понастоящем. Бащата пребивавал основно в Република Германия, епизодично се връщал в България и контактите му с детето и майката, установени да живеят в Белгия, били сведени до минимум. Ищцата има постоянна работа в Кралство Белгия. Детето Анабел е записано и учи в местно училище в Кралство Белгия в гр. Варегем. Детето проявява алергични реакции към определени храни, правени са изследвания и му е препоръчано от местен лекар да посещава държавата си по произход, за да ходи на море и да провежда комплексно лечение на възникналите проблеми. Освен това за да не се прекъсват връзките на детето с роднините му в България е добре майката да пътува периодично с детето до България. Ищцата твърди, че бащата е отказал да даде необходимото съгласие.

Настоящият адрес на детето, училището, в което учи през отминалата 2022/2023г. учебна година ( видно от представения информационен лист за учебната година 2022-2023 г.) , здравната помощ, която получава –е в гр.

Варегем, Кралство Белгия. Самата ищца твърди, че от раждането си и към настоящия момент детето живее в Кралство Белгия, гр. Варегем.

Детето е български граждани, но фактическият му настоящ адрес, т.е. обичайното му местопребиваване е в друга страна-член на ЕС - Кралство Белгия, в гр. Варегем-8790, Вейфсевег 44/11.

Видно е от изложените твърдения в исковата молба, че е налице е международен елемент по възникналия между страните спор относно родителската отговорност по отношение на роденото от брака дете. В обхвата на родителската отговорност влиза и решаването на въпроса за издаване на паспорт на детето и възможността то да напуска пределите на България. В такава хипотеза, допустимостта на образуваното производството е обусловена от подведомствеността на възникналия правен спор на българския съд с оглед приложимите правила, определящи международната компетентност.

За своята международна компетентност съдът следи служебно.

Преценявайки изложеното от ищцата в ИМ, настоящият съдебен състав намира, че приложим за определяне на международната компетентност са правилата на Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. В този смисъл нормите му 3 относно компетентността са задължителни и изключват приложението на ГПК и КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете върховенството на уредбата на материята на регламента над вътрешното право и да приложи общностното право.

Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111, в сила от 01.08.2022 г., съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда, като според § 2, параграф 1 се прилага при спазването на условията на чл. 8, 9 и 10.

В настоящия случай ищцата твърди, че детето е родено и понастоящем пребивава в Белгия. Съобразно това изявление на ищцата, установено и от представените писмени доказателства, последователната практика на Съда на ЕС по тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“, като място, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, съдът намира, че детето има обичайно местопребиваване в Белгия. Именно съдът в тази държава-членка би бил компетентен съобразно правилата на чл. 8 от Регламента да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, ако не са налице основанията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента.

От изложените в сезиралата съда молба твърдения, а и от доказателствата по делото не се установява да са налице изключенията по чл.

8 и 9 от Регламента. Не така стои обаче въпросът по отношение на предвиденото изключение в чл. 10 от Регламента. Съобразно текстовете на регламента в тази част българският съд би бил компетентен да разгледа спора при наличие на три предпоставки:

1. Детето да се намира в по-тясна връзка с държавата на сезирания съд поради това, че се явява гражданин на тази държава;

2. Ответникът е приел компетентността на българския съд, въпреки че е бил уведомен, че може да възрази спорът да се разгледа от българския съд;

3. Разглеждането на спора от българския съд да е във висш интерес на детето.

Настоящият съдебен състав

4 приема, че първата и третата предпоставка са налице. Детето е български гражданин, а дотолкова доколкото именно държавата по неговото гражданство предвижда изисквания издаването на паспорт и напускането на пределите на България да става по взаимно съгласие на родителите, несъмнено българският съд, на базата на своя опит и практика, може да прецени най-добре основателността на искането на ищцата.

Що се отнася до наличието на втората предпоставка, посочена погоре, то първоинстанционният съд изобщо не е положил необходимите усилия да установи в хода на производството дали ответникът би приел компетентността на българския съд. За целта съдът би следвало да изпрати препис от ИМ на ответника с указания, че ответникът има право да оспори компетентността на българския съд и взависимост от становището му, да прецени налице ли са изискванията на чл. 10, б. „б“ от Регламента. В настоящия случай това не е сторено. Макар да има данни по делото, че ще бъде затруднено уведомяването на ответника, то процедура в тази насока трябва да бъде проведена, включително, и при необходимост да се укаже на ищцата да посочи адрес за призоваване на ответника на територията на друга държава членка, на която той пребивава, в случая Германия, съобразно твърденията на ищцата.

Поради обстоятелството, че районен съд-Търговище не е изчерпал възможността да установи по категоричен начин липсата на компетентност на българския съд по отношение на неговата юрисдикция да разгледа спора, определението следва да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за установяване по съответния начин на юрисдикцията, респ. липсата на юрисдикция на сезирания съд.

По разноските в настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд , взависимост от изхода на спора.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 785/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 763/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост.

5

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за установяване по съответния начин на юрисдикцията, респ. липсата на юрисдикция на сезирания съд, съобразно Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, и указанията в мотивите.

По разноските в настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд , взависимост от изхода на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6