Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 30.06.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1006/2020
Вид
Решение № 247
Подписан
30.06.2020
В сила
08.10.2020
Състав
НАДЕЖДА ДИМИТРОВА КИРИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 222а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.104, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.106, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 115 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 222а · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

247/30.6.2020г.

№...................... 30.06.2020 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1006/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В - 0050584/13.04.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222А от Закона за защита на потребителите ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 3 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми, излагайки доводите си за това в жалбата. Претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай на евентуално намаление на санкцията – да им бъде присъдено възнаграждение, пропорционално на уважената част.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За Регионална

Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. В представеното писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството

– жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6. На 10.12.2019 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от И.К.Е. с Вх. № В – 03 - 2277 от 02.12.2019 г. във връзка с рекламации до “Теленор България” ЕАД на мобилен телефонен апарат, марка „Iphone XS Max 256GB Space Grey I“. В жалбата си потребителят е описал, че през месец февруари 2019 г. е закупил посочения мобилен телефонен апарат, който е дефектирал и на 12.11.2019 г. подал рекламация в магазина, която била приета с протокол за приемане на устройство, както и че след тази дата телефона е приеман няколкократно за рекламация, но след връщането му от ремонт и тест на место в магазина било установявано, че дефекта е неотстранен, поради което подал искане на основание чл. 113 и чл. 114 от ЗЗП за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.

В хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 05.02.2019 г. С.Н.Е. - съпругата на И.Е. от гр. Шумен получила от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон, марка „Iphone XS Max 256GB Space Grey I“, с IМЕI

357286095863159. По повод на повреда на посоченият мобилен телефон на 12.11.2019 г. била депозирана рекламация от страна на И.Е., надлежно упълномощен от потребителя С.Н.Е.. Телефона бил щателно огледан и бил оформен Протокол за приемане на устройство № *********. Впоследствие, на 19.11.2019 г. потребителят би поканен за получаване на телефона, като в акта за удовлетворяване на рекламация било отбелязано, че е отремонтиран. При получаването на телефона на 19.11.2019 г. потребителят още в магазина установил, че отново дефектът не е отстранен и телефона без да напуска магазина, бил върнат в сервиза за ремонт, като бил оформен Протокол за приемане на устройство № *********. На 04.12.2019 г. потребителят бил поканен за получаване на телефона. Тогава при тест на телефона пред служител в търговския обект Е.установил, че дефектът за пореден път не е отстранен и отказал да го получи, като бил оформен Протокол за приемане на устройство № *********. По време на проверката било установено, че телефонът не е бил върнат на потребителя и се намира в сервиз за ремонт. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665940/10.12.2019 г. Междувременно на 13.12.2019 г. при поредното връщане на телефона от сервиз потребителя установил, че дисплея на апарата е наранен и отказал да го получи. Поради тази причина, на 23.12.2019 г. потребителят депозирал искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума на основание чл. 113 от ЗЗП и чл. 114 от ЗЗП. На 13.01.2020 г. от дружеството било представено писмено становище, в което описват, че при нито една от сервизните поръчки не са установени фабрични дефекти на устройството и не са извършвани ремонти, сочейки, че „рекламирания от жалбоподателя проблем не се дължи на фабричен дефект, а е в следствие на допълнително поставяне на протектор на дисплея на апарата“, както и че:

„извършените обновявания на софтуера са били с цел максималното оптимизиране на работата на мобилното устройство и не представляват ремонт“, като отказват да удовлетворят искането на потребителя за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума. За констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № К-0050584/24.01.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за защита на потребителите – за това, че търговецът “Теленор България” ЕАД е отказал разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума, след непривеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец и подадено от потребителя искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В - 0050584/ 13.04.2020 г. на

Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите В.Г. и Н.Й. и следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № В - 0050584/13.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, съгласно заповед № 101/09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче Административен съд – гр. Шумен приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в т. см. Решение по КАНД № 823/2014 г. по описа на ШАС и др./.