Решение № 11 от 23.01.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Каварна, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20213240200103 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „С. 09” ЕООД, с ЕИК ***, подадена, чрез процесуален представител адв. С. К. от ДАК, срещу наказателно постановление (НП) № 538007-F569198/21.09.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен да издава НП на осн. заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 4 и ал. 2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

В жалбата се поддържа, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка и неправилна правна квалификация. Горните нарушения са довели до ограничаване правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице и са основания за цялостна отмяна на акта. Претендира се присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Ж. взема становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в процеса е установена по безспорен начин фактическата обстановка, която съответства на вписаната в НП, поради което се моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Не се спори, че към 26.08.2020 г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин за продажба на прясна, охладена и маринована риба „Е.”, находящ се в гр. ***, ул. „****” – център.

На 26.08.2020 г. в 19:00 часа инспектори на ГД „ФИ” при ЦУ на НАП – О. Н. Д. и Р. Т. Р., осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. Те извършили контролна покупка на стойност 2,50 лева, за която бил издаден фискален бон. След направената покупка инспекторите се легитимирали и пристъпили към проверка в обекта, като констатирал, че там е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите „Tremol M 20” с индивидуален номер ZK133616 и ИН на ФП 50170725, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Пристъпило се към преброяване на наличните парични средства в касата от страна на лицето, работещо в обекта – И. И. Д., като се установила касова наличност на ФУ ZK133616 в размер на 520,23 лева (опис на парите в касата на л. 21 от делото).

Съгласно данните от разпечатания от ФУ дневен отчет (л. 23-25), разчетената касова наличност възлизала на 293,46 лева, „служебно въведена” сума от 27,00 лева, „служебно изведена” сума 150,00 лв. При съпоставка с фактическата наличност в касата в размер на 520,23 лв., била установена разлика (надвишаване) в размер на 226,77 лева, за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени суми в касата.

2

В изготвения опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, И. И. Д. – продавач консултант в обекта, в графата обяснения относно разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 226,77 лв. е посочила, че се дължи на „пропуснати да се въведат”.

За извършената проверка и констатациите от нея свидетелят О. Д. съставила Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0360135 от 26.08.2020 г. копие, от който връчила на работещата в обекта като продавач-консултант И. Д. с указание за явяване на представляващия дружеството в ТД на НАП - гр. Варна на 02.09.2020 г. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.

На 10.09.2020 г. представляващия дружеството – И.Р. А. се явил в ТД на НАП-Варна, като в негово присъствие бил съставен АУАН с № F569198.

Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 26.08.2020 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Така описаното деяние актосъставителя квалифицирал като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му, срещу подпис. В графата за обяснения и възражения управителя вписал, че представя стокова разписка от **** 2015 ЕООД гр. *** с МОЛ П.Н. за закупена стока на стойност 226,70 лв., като на края на месеца се пише фактура за цялата закупена стока. Актът бил надлежно подписан от актосъставителя и свидетеля по акта. (л. 28).

В последствие на 21.09.2020 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. С оглед установените данни за извършване на нарушението в едногодишния срок от влизане в сила на друго НП № 456253F501068/08.08.2019 г., търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 2000 лева, на осн. чл. 185, ал.5 ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 4 и ал. 2 от ЗДДС.

От разпита на свидетелите О. Н. Д. и Р. Т. Р. се установи, че описаното в АУАН и НП съответства изцяло на установената в процеса фактическата обстановка.

3

От разпита на свидетелката И. И. Д., се установи, че същата е работила в обекта към момента на започване на проверката, като е извършила контролираната продажбата. След като инспекторите се легитимирали, проверката продължила и приключила със съставяне на протокол за извършена проверка. В обясненията си относно разликата в касовата наличност, свидетелката заяви, че същата се дължала на получен от нея срещу разходен касов ордер № 011 от 26.08.2020 г. служебен аванс в размер на 220,00 лв., който по невнимание прибрала в касата на магазина. В последствие с приходен касов ордер № 013/05.09.2020 г. възстановила служебния аванс на дружеството. Относно разликата от 6,77 лв. свидетелката Д. заяви, че се дължала на неправилно върната ресто на клиент – св. Г. Г..

След установяване на грешката от свидетеля Г., същият посетил магазина и получил сумата от продавачката. Показанията на свидетелка в частта относно причините за разликата в касовата наличност, съдът не кредитира, т.к. ги намира за недостоверни, противоречиви и противоречащи на събраните по делото писмени доказателства, а и на самите твърдения на жалбоподателя и на собствените й писмени обяснения.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства събрани в хода на съдебното производство, които /с изкл. св.показания на Д./ са безпротиворечиви и кредитирани от съда напълно.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, като съображенията за това са следните:

Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.

58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл. 64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а 4 именно - срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Съгласно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН , когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Предпоставките за приложение на тази разпоредба са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.

В процесния случай са изпратени за връчване чрез куриерска фирма, две известия за изготвеното НП. От показанията на разпитаните в качеството на свидетели пощенски служители се установява, че посещения на посочения в известията адрес изобщо не са извършвани, т.к. същият е извън населеното място на гр. *** и не се обслужва от служителите на Български пощи. При това положение не може да се приеме, че нарушителят е бил търсен и не е намерен на посочения от него адрес.

В този смисъл, настоящият състав намира, че не са били налице предпоставки за връчване реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН , съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред 5 районния съд жалба - подадена в срок и процесуално допустима. Ето защо, съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 36-38 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на индивидуализацията на санкцията, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.

Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока.