Решение № 150 от 17.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Н., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100353 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и ал.4 от ГПК и чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.99 и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., район Т., булевард Б. № ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., твърди в исковата молба, че на 27.05.2020г. между „С.К.“ АД, от една страна като кредитор, и ответника Б. Д. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град Н., ж.к. М., блок ****, е сключен Договора за потребителски кредит № ******. В изпълнение на договора кредиторът по него е предоставил на ответника сумата в размер на 400 лева, като Б. Д. В. е поела задължение да върне сумата чрез заплащане на една погасителна вноска в срок до 26.07.2020г. Уговореният лихвен процент е фиксиран на 36%, а годишният процент на разходите е 42,58%. Договорът е сключен по електронен път като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, като при сключването му на ответника е предоставена цялата информация съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че договорът е действителен, включително и отговаря на императивните изисквания на чл.10, чл.11 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит. На 22.03.2024г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който „С.К.“ АД е прехвърлил вземанията си към длъжника в полза на цесионера „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, като длъжникът е уведомен за цесията, включително и чрез изпращане 1 на уведомления на е-мейл адрес. Евентуално заявява, че уведомлението да се счита връчено с връчването на исковата молба. Ищецът твърди също, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за сумите, дължими от длъжника по процесния договор за кредит, въз основа на който е образувано ч.гр.д.№ ****/2024г. по описа на Н.ския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът – длъжник по заповедта – е подал възражение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, а именно: сумата в размер на 120 лева, представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, сумата в размер на 12 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2020г. до 26.07.2020г., сумата в размер на 197,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.07.2020г. до датата на подаване на заявлението. Претендира разноски, направени в заповедното производство, както и тези по настоящото исково производство.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С писмено молба, подадена от юрисконсулт, последният заявява, че поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.05.2020г. в град Шумен между „С.К.“ АД, от една страна в качеството му на заемодател, и Б. Д. В., от друга страна в качеството й на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит – кредитна линия № ******, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 400 лева със срок на ползване 1 година от сключването на договора, като е предвидено след изтичането на този срок договорът автоматично да се подновява с една година за общо три години, ако в 30-дневен срок преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период, нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Сумата по кредита е била предоставена на заемателя като му е била преведена от заемодателя в деня на сключване на договора – 27.05.2020г., по който начин последният е изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника уговорената сума по кредита. Потребителят от своя страна се е задължил да върне главницата по кредита в срок до 26.06.2020г. Уговореният годишен лихвен процент по кредита е 0%, а ГПР е 42,58%. В чл.17 от договора за кредит е въведено задължение за заемателя в срок до 3 дни от получаването на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на С.К. АД всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на 2 която банката е получила писмено искане от страна на С.К. АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. С чл.19 от договора са въведени следните изисквания, на които трябва да отговаря третото лице-поръчител в кумулативна наличност, а именно: навършена възраст 21 години; минимален осигурителен брутен доход – 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и други; да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „С.К.“ АД; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Съгласно чл.20 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, а съгласно чл.22, ал.1 от договора, страните са изразили съгласие, че ако неустойката стане дължима от страна на кредитополучателя, същият следва да я заплати заедно с всяко лихвено плащане по кредита на падежа на лихвено плащане.

Но в погасителния план е посочено, че се дължи връщане единствено на главницата от 400 лева, съответно не се дължи договорна лихва, не се дължи и неустойка.

Дължи се единствено, наред с главницата, сумата в размер на 120 лева – вноска за удължаване с един лихвен период. Основанието за заплащане на тази сума е чл.4, т.7 от договора за кредит, според който кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период на първи транш, посочен от него във Формуляра за кандидатстване на потребителски кредит „StikCredit до 400 лева“, т.е. в срок между 5 и 30 дни; кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата лихва по всеки следващ транш по кредита в срока на лихвения период, посочен от него във Формуляра за кандидатстване на потребителски кредит „StikCredit до 400 лева“, с който е поискал усвояването на следващия транш. Срокът на лихвения процент започва да тече от деня на превеждане на транша по банкова сметка на кредитополучателя или предоставяне на транша чрез системата Easy Pay. В случай, че на последния ден на лихвения период (падежа на лихвено плащане) кредитополучателят не погаси заедно с дължимото лихвено плащане и усвоения транш (главницата), дължимата лихва за ползване на усвоения транш до окончателното му погасяване се заплаща всеки 30 ден, следващ датата на падежа на предходното лихвено плащане. Така, независимо, че в погасителната вноска не е предвидено заплащане на лихва, в чл.4, т.5 от договора за кредит е предвидена лихва по първи транш 12 лева.

На 22.03.2024г. между „С.К.“ АД, като цедент, и „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, с който цедентът продава на цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приложение № 1 към договора за цесия, които към датата на сключването му са в размер на 6 379 819,96 лева, които вземания са възникнали от договори за кредит, сключени между цедента, в качеството му на кредитор, и 3 физически лица. Вземанията се прехвърлят от цедента на цесионера в цялост, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на вземанията. Цедентът е упълномощил изрично цесионера, който се е задължил от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД. Страните изрично са посочили, че цедентът няма задължение да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99 от ЗЗД, като тази дейност ще бъде извършена от и за сметка на цесионера.

Ответникът Б. Д. В. фигурира в списъка на прехвърлените вземания в Приложение № 1, който е неразделна част от договора за цесия, със задължение в размер на 120 лева – главница по сключения на 27.05.2020г. договор за кредит, но и договорната лихва в размер на 12 лева, а наред с това и неустойка в размер на 108 лева. Посочено е дори, че общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата в размер на 1 211,30 лева.

В Уведомление за цесия, адресирано до ответника Б. Д. В., ищецът, действайки като пълномощник на „С.К.“ АД, е направил изявление, че въз основа на Договор за цесия от 22.03.2024г., сключен между цедента „С.К.“ АД и цесионера „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, на „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД е прехвърлено вземането, произтичащо от Договор за кредит № ****** от 27.05.2020г. със „С.К.“ АД.

На 23.12.2024г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ ****/20204г. по описа на Н.ския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 686 от 28.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Б. Д. В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град Н., ж.к. М. № ****, следва да заплати на „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., булевард Б.

№ ***, ап.3, представлявано от Х.М. и П.В., сумата в размер на 120 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 27.05.2020г., сключен между „С.К.“ АД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 23.12.2024г., до окончателното му изплащане, сумата в размер на 12 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.05.2020г. до 26.07.2020г., сумата в размер на 197,56 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 26.07.2020г. до 19.11.2024г., както и сумата в размер на 75 лева, представляваща направените по делото разноски от които 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане на заповедния съд е отхвърлено заявлението на „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД в частта, с която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение срещу Б. Д. В. за сумата в размер на 893,94 лева, представляваща неустойка по чл.17 от договора за кредит, както и разноски над уважения размер от 75 лева до пълния претендиран такъв от 125 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът Б. Д. В. е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, според което тя не дължи претендираните от заявителя суми, тъй като тя е погасила задълженията си по договора. Към възражението си прилага 4 доказателства, според които тя е извършила към заемодателя по договора за кредит следните плащания: на 02.09.2021г. – 100 лева, на 30.09.2021г. – 100 лева, на 01.11.2021г. – 80 лева, на 20.06.2023г. – 140 лева, или общо платените от потребителя суми по кредита възлизат в размер на 420 лева.