Решение № 148 от 12.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Даниела Михайлова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600549 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на адв. Н. Г. от ВАК защитник на подс. С. Р. Д., срещу присъда № 3 от 02.02.2023г. постановена по НЧХД № 131/2022г. по описа на РС - Девня.

С обжалваната присъда, подс. Д. е признат за виновен в извършване на престъпления, както следва:

- по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 18.02.2023год. в град Провадия, община Провадия, област Варна управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с регистрационен № HN143Y, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление № 22-1717-000834 от 19.12.2022год. на Началник Сектор в ОДМВР-Добрич, РУ 01 Добрич, в сила от 25.01.2023 год. и наказателно постановление № 22-0255-000260 от 03.01.2023год. на Началник РУ в ОДМВР-Добрич, РУ 02 Добрич, в сила от 25.01.2023 год. за което е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА 1

ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на 700 лева в полза на Държавата по сметка на РС – Провадия.

‑ по чл.345, ал. 2, вр. ал.1 от НК за това, че на 18.02.2023 год. в гр.

Провадия, община Провадия, област Варна управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с регистрационен № HN143Y, което не е регистрирано по надлежният ред за което е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.23, ал.1 НК е определено подсъдимият да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно наказанието:

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, като на осн. чл.23, ал.3 към така определеното наказание е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на 700 лева в полза на Държавата по сметка на РС - Провадия.

Жалбоподателят оспорва присъдата, в частта относно размера на наложените наказания. Моли за изменение на присъдата и намаление на размера на наказанията.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо.

Процесуалният представител на подсъдимия моли съда да намали срока на „Лишаване от свобода“.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е протекло в условията на задочното производство, като съдът е положил усилия да призове подсъдимия, включително, чрез обявяването му на Общодържавно издирване за установяване на адрес, но същият не е бил намерен на постоянен и настоящ адрес, като настоящото му местоживеене не било установено. В крайна 2 сметка след като била изпълнена процедурата по чл.358 ал.3 от НПК /чрез защитника/ ВРС правилно е преценил, че са налице условията на чл.269 ал.3 от НПК и не е имало никакви процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото подсъдимият се намира извън пределите на Р. България, местоживеенето му не е известно и не може да бъде призован по други причини.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване ПРС е приел за установено, че подсъдимият С. Д. живеел в село Карапелит, община Добрич, област Добрич. Бил неправоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/.

На 17.02.2023 год. се срещнал с приятел от същото село - св.И.А.С., който притежавал лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с рама №WBAAS71090FY39449, с поставени транзитни регистрационни табели №HN143Y, валидни до 14.02.2023 год. С. знаел за изтеклия срок на табелите и поради тази причина не желаел да управлява описаното МПС. В същото време имал желание да отиде до град Провадия, за да се срещне със своя приятелка. Затова предложил на подс.Д. да управлява автомобила му, като изрично го предупредил, че срокът на поставените табели с рег.№ HN143Y е изтекъл. Въпреки това и въпреки неправоспособността си, Д. се съгласил да управлява описаното МПС. Същата вечер - на 17.02.2023 год. двамата потеглили от село Карапелит за град Провадия. Когато пристигнали, се срещнали с приятелката на св.С. в питейно заведение. Малко след полунощ на 17/18.02.2023 год. решили да се прибират в село Карапелит. На връщане подс.Д. отново управлявал автомобила. Движейки се със същия в град Провадия по път трети клас 208 в квартал „Север“, до блок №1 в посока град Тервел, той бил спрян за проверка от дежурни служители на РУ-Провадия, ОДМВР-Варна - свидетелите С.Б.М и М.Х.А. При последвалата проверка подс.Д. не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, а само лична карта. Справка чрез РСОД /работна станция за отдалечен достъп/ установила, че се касае за неправоспособен водач на МПС, както и че управляваното от Д. моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. На подс. С. Р. Д. били съставени АУАН серия GA бл. №868202 от 18.02.2023 год. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и АУАН серия GA бл.№868203 от 18.02.2023 год. за нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП. След установяване 3 на нарушенията подс.Д. бил задържан в 01. 29 часа на 18.02.2023 год. за 24 часа на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за 24 часа със Заповед рег.№324зз51/2023 год. по описа на РУ-Провадия, ОД МВР Варна.

Установено било, че с наказателно постановление /НП/ №22- 1717000834 от 19.12.2022 год. на Началник сектор в ОД МВР-Добрич, РУ-01 Добрич, в сила от 25.01.2023 год. и наказателно постановление /НП/ №220255-000260 от 03.01.2023 год. на Началник РУ ОД МВР-Добрич, РУ-02 Добрич, в сила от 25.01.2023 год. подс. С. Д. е бил санкциониран по административен ред за управление на моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление на МПС. Настоящото деяние е извършено в едногодишния срок на наказването на подс. С. Р. Д. по административен ред за такова деяние /управление на МПС, като неправоспособен водач/ с горецитираните наказателни постановления.

Приложена е справка рег.№324р-4445 от 24.02.2023 год. по описа на РУ Провадия, ОД МВР-Варна, видно от която лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с рама №WBAAS71090FY39449, не е регистриран в регистрите на „Пътна полиция“ в страната.

Горните фактически изводи първоинстанционния съд е направил, вземайки предвид показанията на свидетелите М.Х.А, С.Б.М и тези на св.

И.А.С. от ДП приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК чрез прочитане; писмени доказателства- НП/№22-1717- 000834 от 19.12.2022 год. на Началник сектор в ОД МВР-Добрич, РУ-01 Добрич, в сила от 25.01.2023 год. и наказателно постановление /НП/ №22- *** от 03.01.2023 год. на Началник РУ ОД МВР-Добрич, РУ-02 Добрич, в сила от 25.01.2023 год.; справка за съдимост; характеристични данни, както и другите писмени доказателства по делото прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Въззивният съд възприема изцяло изводите на ПРС относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, като законосъобразни, обосновани и хармонизиращи със събраните по делото доказателства.

Първоинстанционния съд е положил на внимателна проверка показанията на свидетелите М.Х.А, С.Б.М, И.А.С., които са преки свидетели на инкриминираните събития и подробно мотивирал извод за тяхната достоверност, изхождайки от това, че се припокриват с установената фактическа обстановка и доказатерлствата по делото. Според настоящият състав техните показания са последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

4

На базата на анализа на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност решаващия съд е достигнал до правилни и логични правни изводи. Правилен и доказателствено подкрепен е извода, че подс. Д. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпления по чл.343в, ал.2 от НК и по чл.345, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Доказателствата по делото установени от гласните и писмени доказателствени средства установяват неговото авторството в деянията за които е обвинен. В тази връзка първоинстанционния съд е изложил подробни правни съображения, които са споделят от ВОС. Така от анализа и преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, за настоящия състав не остава съмнение както за авторството така и за квалификацията на деянията.

По отношение на възражението на защитата:

Искането на защитата да се намали срока на лишаване от свобода не може да бъде удовлетворено. Настоящият съд счита, че наложеното на подс.

Д. наказание е законосъобразно, като вид и обосновано като размер и не следва да търпи корекция в посока намаление, така както се предлага от защитата.

Наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, е съответно на принципа на чл.35 ал.3 от НК и на целите по чл. 36 от НК, поради което същото се явява справедливо. Взети са предвид и правилно са оценени, от една страна степента на обществена опасност на конкретните престъпления, и от друга – високата такава на дееца. Отчетени са и отегчаващите отговорността обстоятелства – предходните осем осъждания и наличието на само едно смекчаващо такова, а именно младата му възраст, като правилно е приложена разпоредбата на чл.54 от НК. Правилно и законосъобразно е присъединена и наложената „Глоба, която е съобразена с имущественото състояние на дееца и трудовата му дейност. Така определена глобата в размер от 700 лева е към санкционния минимум. Наказанието е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, и не може да бъде допълнително смекчено.

Неправилно обаче е определен режима на изтърпяване на наказанието, като първоначален „общ“ , вместо „строг“. В случая е налице хипотезата на чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, доколкото подс. Д. е с богато съдебно минало, осъждан за умишлени престъпления и не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода. Справката за съдимостта установява, многократни осъждания за извършени престъпления от общ характер: Последното му осъждане е по 5

НОХД № 612/2021год. на PC-Добрич, по което е признат за виновен за извършени престъпления по чл.343б, ал.З от НК, по чл.354а, ал.5 от НК и по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК, като му е определено да изтърпи едно общо найтежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, при първоначален строг режим на осн.чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Наказанието е изтърпяно на 04.11.2022 год. и не са изтекли повече от пет години. От друга страна осъденият е с висока степен на обществена опасност поради което и съдът не би могъл да определи първоначален общ режим и в случаите по ал.1 т.2 на чл. 57 от ЗИНЗС. Ето защо за подсъдимия е приложима разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, като наказанието от една година „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

При цялостната проверка на присъдата, настоящият въззивен състав не констатира съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК.

При гореизложените съображения и на основание чл. 334 т.3 и чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция, РЕШИ:

И З М Е Н Я присъда № 6 от 19.03.2024г. постановена по НОХД №131/2023 г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанията „Лишаване от свобода“, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“от ЗИНЗС определя „Строг“ режим.