Решение № 405 от 23.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пазарджик, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500351 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. Р. ЕГН ********** чрез процесуален представител ЕАД „ Д. М. „ БУЛСТАТ 177492004, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Ал.

Стамболийски „ № 125-2, ет.5, офис 5.3 представлявано от Д. М. М. против Решение на Панагюрски районен съд №239/09.12.2025 г. по гр.д. № 739/ 2024 г. , в частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от ищцата М. И. Р. против ответника „Кредит Гаранция „ ЕООД за присъждане на сумата от 10,00 лв. /частичен иск от 8769,24 лв./ платена без основание по недействителен договор.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Моли се да бъде отменено в обжалваната част , тъй като съгласно сключения между страните договор за възлагане на поръчителство страните в чл.2 ал.З са се договорили вноските по възнаграждението за поръчителство да се извършва по банковата сметка на посредника, а именно „Кеш кредит мобайл" ЕАД и съответно доводите на съда, че ищецът не е доказал заплащане към ответното дружество са несъстоятелни. Поддържа се , че кредитораът/посредникът/ е овластен да събере дължимото възнаграждение за поръчителство и това дали го е превел на гарантиращото дружество или не е без значение за изхода на спора, тъй като е предмет на вътрешните правоотношения между кредитор и 1 поръчител. Поддържа, че по делото не е спорно обстоятелството, а се доказва и от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, че ищцата е заплатила обща сума и по двата договора в размер на 3941,87 лева. Останал неизяснен в процеса въпроса за това, какво е разпределението по пера на общо заплатената сума в частност каква част от нея е заплатена за възнаграждение за поръчителсгво, но поисканата допълнителна експертиза била отказана от съда, с което съдт ги лишил от възможност да изпълнят доказателствената си тежест.Моли се за произнасяне от въззивния съд в горния смисъл. С допълнителна молба / л.

25 / жалбоподателят е заявил искане за присъждане на разноските в първоинстанционното и въззивното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба „ Кредит Гаранция“ ЕООД е подал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли да се присъдят разноски на дружеството , включително и за адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, както и доказателствата, събрани в хода на настоящото производство намира, че решението в обжалваната му част се явява неправилно.

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства , че между “Кеш кредит мобайл ” ЕАД и М. Р., е сключен договор за предоставяне на потребителки кредит № 3-1-11765-262275 от 30.04.2022 г., по силата на който заемодателят “Кеш кредит мобайл ” ЕАД се е задължил да предостави на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 3000,00 лв., а заемателят се е задължил да я върне, заплащайки лихвен процент в размер на 36,00% и ГПР в размер на 42,44% В договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице.

От представен и приет като доказателство по делото договор за предоставяне на поръчителство от 30.04.2022 г. сключен между “Кредит Гаранция” ЕООД и М. Р. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което търговското дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с 2

“Кеш кредит мобайл ” ЕАД, за което М. Р. е поела задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 8769,24 лева, което е платимо на 36 месечни вноски. В чл. 2, ал.

3 от договора е уговорено възнаграждението по договора за поръчителство да се заплаща по сметка на кредитодателя “Кеш кредит мобайл ” ЕАД, по която сметка се дължи заплащане и на сумите по договора за кредит.

По делото е допусната и приетата съдебно-счетоводна експертиза, прието без възражения на страните, от която се установява, че в ГПР не е включена възнаграждението за предоставяне на поръчителство, но случай, че в ГПР се включи таксата за предоставяне на гаранция, то ГПР ще бъде в размер на 311,78 %. Вещото лице е посочило, че от кредитополучателя - М. Р. е направено 1 плащане по процесния договор за кредит в размер на 3170,07 лева, като в съдебно заседание вещото лице е посочило, че след изготвяне на заключението е получило информация, че от ищеца е направено още едно плащане от 771,80 лева, т.е. общо заплатената сума е в размер на 3941,87 лева. Освен това вещото е допълнило заключението си като е посочило , че кредитното дружество е извършило плащане в полза на гаранта по договор за поръчителство на 26.07.2022 г. на сумата в размер на 771,80 лв. Тази сума се включвала в общо платената в размер от 3941,87 лв.

Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция

/поръчителство/ следва да се разглеждат като едно цяло поради това, че са взаимно обусловени. Договорът за гаранция /поръчителство/ обезпечава задълженията по договора за кредит. Освен това договорът за гаранция /поръчителство/ е условие за отпускане на самия кредит. Това следва от обстоятелството,че гарантът„ Кредит Гаранция „ ЕООД е предварително одобрен да обезпечава договорите за потребителски кредит, сключвани от кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД , за разлика от евентуалния поръчител физическо лице, който би могъл да се посочи от кредитоискателя.В този смисъл предвиденото в договора за гаранция/поръчителство/ възнаграждение за гаранта „ Кредит Гаранция „ ЕООД представлява пряк разход, свързан с договора за потребителски кредит.

Доколкото договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство / гаранция са признати от Панагюрски районен съд с влязъл в сила съдебен акт за недействителни,то изобщо не се дължи възнаграждение по договора за гаранция /поръчителство/.Това следва от чл.23 ЗПК, съгласно който при недействителен договор за потребителски кредит потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита/т.е.реално предоставената му за ползване сума по кредита/.

Следователно ответникът по осъдителния иск „ Кредит Гаранция „ ЕООД не доказва съществуването на валидно правно основание, въз основа на което да е бил легетимиран да получи процесното плащане от 10,00 лв. направено от М. И. Р. в изпълнение на този договор. При тези конкретни данни след като по делото е безпорно установено , че на 26.07.2022 г. сумата в размер на 771,80 лв. / от общо платената по сметка на „ Кеш Кредит мобайл „ ЕООД в размер от 3941,87 лв. / е преведена по сметка на гаранта, то „ Кредит Гаранция „ ЕООД неоснователно се е обогатило за смерка на ищцата М. Р.. В случая е без значение, че плащането е извършено с посредничеството на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД , 3 тъй като безспорно тази сума е намалила имуществото на ищцата за сметка на „ Кредит Гаранция „ ЕООД, като същата е била изплатена по нищожен договор сключен между тези страни. Заплащането на възнаграждението е без основание , по нищожен договор, а и нито ответното дружество е реливирало друг юридически факт от който да се дължи плащане, нито по делото се установява такъв. Ответното дружество „ Кредит Гаранция „ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер от 10,00 лв / като частичен иск / платена по нищожен договор за поръчителство.

Поради несъвпадение в изводите на първата и въззивната инстанция решението на Панагюрски РС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.Искът подлежи на уважаване в пълен размер.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички претендирани суми, за които се отменя обжалваното решение, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро, а именно исковата претенция предявена като частична следва да бъде уважена в размер на 5,11 евро.

По разноските. С оглед изхода на спора, в полза на ищцата – жалбоподател следва да се присъдът разноски под формата на внесена държавна такса / по иска с правно основание чл.

55 ал.1 ЗЗД/ в размер от 25,56 евро / 50,00 лв./ както и внесена за въззивно обжалване държавна такса в размер на 12,78 евро или общо 38,34 евро. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение се определя от съда, като по арг. от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в НВАР. Съобразявайки неголямата правна и фактическа сложност, извършените от процесуалния представител действия по защита, вида на предявения иск, както и обстоятелството, че пред ПзОС е проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, съдът намира, че на Еднолично адвокатско дружество“ Д. М. „ , представлявано от адв. Д. М. следвада се присъди за въззивното производство възнаграждение в размер на 153,39 евро с вкл.ДДС. По арг. от Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС върху адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ се дължи ДДС. Същата сума следва да се присъди и за процесуално представителство по отхвърления от първоинстанционния съд иск , а именно сумата в размер на 153,39 евро с ДДС възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. Така мотивиран,съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 239/ 09.12.2025 г. , постановено по гр.д. № 739/2024 г. по описа на Панагюрски районен съд в обжалваната му ЧАСТ, с която е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от ищцата М. И. Р. против ответника „Кредит Гаранция „ ЕООД за присъждане на сумата от 10,00 лв. /частичен иск от 8769,24 лв./ платена без основание по недействителен договор, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК:

4

201281666 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Манастирска” № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на М. И. Р. ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. “Ауе” № 11 сума в размер на 5,11 евро / 10,00 лева частичен иск от 8769,24 лева/ платена без основание – по недействителен договор за поръчителство от 30.04.2022 г. сключен между М. И. Р.

ЕГН:********** и „Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК: 201281666.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК: 201281666 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Манастирска” № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на М. И. Р. ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. “Ауе” № 11 сумата в размер на 38,34 евро. – сторени по делото разноски за внесени държавни такси.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК: 201281666 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Манастирска” № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.”, Булстат: 177492004 сумата в размер на 153,39 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд и сумата в размер на 153,39 евро с ДДС за процесуално представителство пред въззивния съд .