Решение № 13104 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13104 гр. *****, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.С.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.С.В Гражданско дело № 20211110149092 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „**** *****“ ЕАД сумите, както следва:

Е. А. К.: сумата от 1631.55 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, сумата от 378.56 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 09.08.2021г., сумата от 17.53 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.31 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

Е. А. К. (в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на процеса А.

Д. К.): сумата от 407.88 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр.

*****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, сумата от 94.65 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 09.08.2021г., сумата от 4.38 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.

07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.08 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

Н. Д. К.: сумата от 407.88 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, сумата от 94.65 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 1

15.09.2018г. до 09.08.2021г., сумата от 4.38 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.08 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „**** *****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, между него и ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата Е. А. К., с който се поддържа недопустимост на предявения иск поради ненадлежно процесуално представителство на ищеца в настоящото производство. В условията на евентуалност са наведени доводи за неоснователност на предявените срещу Е. К. претенции. Твърди се, че последната не е собственик или вещен ползвател на процесното жилище, както и че не е сключвала договор за продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество, поради което не е потребител на тази енергия. Оспорва се в тази връзка доказателствената стойност на представените писмени доказателства, като се поддържа, че въз основа на тях не се установява право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот, както и Е. К. да е наследник по закон на Д. К., респ. да е приела наследството му. Особеният представител на страната счита за недоказана приложимостта спрямо ответницата на сочените от ищеца общи условия, доколкото не било доказано същите да са одобрени от КЕВР и публикувани по надлежния за това ред. Оспорва и надлежното поставяне на ответницата в забава съобразно цитираните в исковата молба общи условия на ищеца, както и наличието на валиден договор за извършване на услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот, в т. ч. сключването му от надлежен представител на етажната собственост в сградата, в която се намира същият. Адвокатът счита за недоказано и реалното отчитане на потребената топлинна енергия, евентуално- количеството на същата. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Н. К. и А. К., последната починала в хода на процеса- на 14.10.2022г., след изтичане на 22.07.2022г. на срока за отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, 2 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни, че доколкото с определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е обсъдил възраженията на ответницата за нередовност на исковата молба, като е счел същите за неоснователни, безпредметно се явява повторното им обсъждане с настоящия съдебен акт.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „**** *****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От надлежно приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 99, том *****, дело № 5129/1997г. се установява, че на 17.03.1997г. Д. Н. К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, а от удостоверение за сключен граждански брак между него и Е. А. Петрова, а след сключване на брака- К., че имотът е придобит от Д. К. по време на брака му с ответницата Е. К., поради което, при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.) следва да се приеме, че същият е притежаван от съпрузите при условията на съпружеска имуществена общност. Съгласно извършената по искане на ищеца справка в НБД „*****“ Д.

К. е починал на 31.07.2016г., като е оставил като свои наследници по закон Е. К.- съпруга, както и Н. К. и А. К.- деца. С прекратяване на брака поради смъртта на съпруга при равни квоти- арг. чл. 28 СК, е прекратена и съпружеската имуществена общност по отношение на процесния апартамент. Така, след смъртта на Д. К. Е. К. се е легитимирала като собственик на 4/6 идеални части от имота- ½, придобита при прекратяването на бездяловата СИО, и 1/6по наследяване заедно с двете деца на починалия на собствената му ½ идеална част- арг. нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Н. К. и А. К., от своя страна, са станали собственици на по 1/6 идеална част от имота всеки в резултат от наследственото правоприемство на своя баща.

С оглед на така установеното, при липсата на данни, а и на твърдения за отчуждаване на правото на собственост върху процесния имот от правните сфери на посочените лица преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били потребители на доставяната до имота 3 топлинна енергия и като такива са материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

А след смъртта в хода на процеса на ответницата А. К. формираните в нейната правна сфера задължения са преминали към патримониума на единствения й наследник по закон съгласно приобщеното като писмено доказателство нейно удостоверение за наследници- Е.

А. К..

Във връзка със съдържащия се в отговора на исковата молба от името на Е. К. довод, че по делото няма доказателства същата да е приела наследството на Д. К., следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл.

290 ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая ответникът не твърди и не доказва да е приел наследството на Д. К. по опис или да се е отказал от него, поради което следва да се приеме, че след смъртта му на 31.07.2016г. на основание наследствено правоприемство е придобил част- 1/3, от собствената на починалия ½ идеална част от имота. А както бе изяснено, за останалата ½ идеална част от имота Е. К. се легитимира като собственик в качеството си на приобретател на имота при условията на СИО, прекратена със смъртта на нейния съпруг.

Разпечатката съдържа 31 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28679a1c-787e-474f-a731-9cd9acdef785