Решение № 260138 от 06.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№................ гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито съдебно заседание състояло се на десети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:­ СЪДИЯ:

АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Г. Владова, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 349 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. № 24551/21.02.2019 г., подадена от В.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „А.Т.“ ООД – в ликвидация, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ул. „*********, офис 13-14 и „Б.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване са следните искове :

1./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено несъществуването на вземане на „Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** към „А.Т.“ ООД – в ликвидация, с ЕИК ********, което съставлява начислена неустойка за допусната забава до размер на сумата от 120 048,33 лв. /при общ размер на вземането възлизащ на 370 000 лв./, която е уговорена според клаузата на чл. 27, ал. 3 от договор за изграждане на сграда /строителство/ сключен на 19.01.2012 г., което вземане е обезпечено с учредяване на договорна ипотека сключена във формата на нотариален акт с № 14 от 26.02.2015 г. между „А.Т.“ ООД – в ликвидация, с ЕИК ******** в качеството му на ипотекарен длъжник и „Б.“ ЕООД, с

ЕИК ******** в качеството му на ипотекарен кредитор;

2./ евентуален иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на учредена договорна ипотека сключена във формата на нотариален акт с № 14 от 26.02.2015 г. между „А.Т.“ ООД – в ликвидация, с ЕИК ******** в качеството му на ипотекарен длъжник и „Б.“ ЕООД, с

ЕИК ******** в качеството му на ипотекарен кредитор.

Ищецът – В.Б. поддържа, че след сключен между него и И.Д.Н.договор за цесия от 01.09.2018 г. е придобил от посоченото физическо лице парично вземане към лицето – И.М.Б. в размер на сумата от 51 300 лв. – главница, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2010 г., както и сумата от 5 376 лв. – деловодни разноски. Пояснява се, че тези вземания били присъдени в полза на И.Д.Н.с издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в пределите на ч.гр.д. № 15615/2010 г. по описа на СРС, 31 с-в. За посочените вземания първоначалния кредитор – Н.се снабдил с изпълнителен лист, като същия бил приведен в изпълнение през 2010 г. като срещу длъжника – Б. се образувало изпълнително дело. Понеже длъжника - И.М.Б. имала качеството на съдружник в първия ответник - „А.Т.“ ООД, то като изпълнителен способ бил използван налагането на запор върху притежаваните от нея дружествени дялове в това дружество. Впоследствие отново от първоначалния кредитор - И.Д.Н.на основание чл. 517, ал. 3 ГПК бил иницииран исков процес срещу „А.Т.“ ООД, като по него било постановено решение, с което така предявения иск бил отхвърлен, защото изпълнителното дело било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това довело до образуване от първоначалния кредитор - И.Д.Н.през 2014 г. на ново изпълнително дело срещу длъжника - И.М.Б. въз основа на същия изпълнителен лист. И тук за изпълнителен способ бил използван запор върху дружествените дялове на И.М.Б. в „А.Т.“ ООД. Последвал нов исков процес основан на чл. 517, ал. 3 ГПК предмет на т.д. № 4601/2015 г., като същият завършил с позитивно за ищеца решение от 22.02.2016 г. по силата на което било постановено прекратяване на ответника - „А.Т.“ ООД.

Започнало производство по ликвидация на това дружество, като целта била да се постигне удовлетворяване на задълженията, които същото има към свои кредитори в т.ч. към съдружника си - И.М.Б. за ликвидационен дял. Последният пък следвало да послужи на първоначалния кредитор - И.Д.Н.на свои ред да получи принудително удовлетворяване на вземането си спрямо И.М.Б.. Сочи се, че производството по ликвидация на „А.Т.“ ООД стартирало през 2018 г. и до момента на упражняване на исковата молба не било приключило, в т.ч. вече новия кредитор и ищец – В.Б. не бил получил изпълнение на вземането си от И.М.Б.. Междувременно обаче се стигнало до източване на активите на ответника - „А.Т.“ ООД, защото последното още през 2015 г. учредило в полза на другия ответник - „Б.“ ЕООД договорна ипотека върху няколко свои недвижими имота, като същата служела за обезпечаване на договорно задължение, което „А.Т.“ ООД имал към „Б.“ ЕООД, а именно начислена неустойка по договор от 19.01.2012 г. Въпреки, че посоченото задължение за заплащане на неустойка не било валидно възникнало в полза на „Б.“ ЕООД, то последния инициирал принудително изпълнение върху ипотекираните в негова полза от „А.Т.“ ООД недвижими имоти, като в рамките на проведените публични продажби ги е придобил посредством издадени в негова полза постановления за възлагане. С финална молба-уточнение от 24.10.2023 г. ищецът – Б. е пояснил, че отричаното съществуване на вземане в размер на сумата от 120 048,33 лв. /при общ размер на вземането възлизащ на 370 000 лв./ съставляващо начислена неустойка по договора от 19.01.2012 г. се дължи на това, че сделката е сключена при липса на спазване на установената форма за действителност, съответно е сключена в хипотезата на привидност – пълна симулация. При условията на евентуалност /отхвърляне на главния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане съществуването на обезпеченото вземане за неустойка/ от ищеца се заявява за разглеждане иск за обявяване относителна недействителност на договора от 26.02.2015 г., с който под формата на нотариален акт с № 14 от

26.02.2015 г. „А.Т.“ ООД е учредил в полза на „Б.“ ЕООД договорна ипотека върху упоменати в нотариалния акт недвижими имоти разположени в гр. София. Поддържа се, че тази сделка уврежда ищеца – Б., защото осуетява възможността му да получи успешно удовлетворяване на вземанията си към И.М.Б. чрез осребряване на ликвидационния й дял в „А.Т.“ ООД, защото последното е обременило имуществото си с договорна ипотека учредена в полза на „Б.“ ЕООД, която е реализирана и правата върху ипотекираните имоти са отчуждение вследствие на станали публични продажби.

Първият ответник – „А.Т.“

ООД – в ликвидация, с ЕИК ******** на 20.09.2019 г., чрез назначения му ликвидатор – С.П. е депозирал писмен отговор, с който е заявил, че при дружеството липсват данни за налични парични задължения към втория ответник - „Б.“ ЕООД, което води до изявление за признаване на предявения иск за несъществуване на вземане на „Б.“ ЕООД към „А.Т.“ ООД – в ликвидация.

На 21.10.2019 г. вторият ответник - „Б.“ ЕООД се е възползва от процесуалното си право да подаде писмен отговор по исковата молба депозирана от ищеца – Б., като с него е възразил по предявените за разглеждане искове. Най-напред се опонира на това, че ищецът – Б. няма качеството на кредитор спрямо ответника - „А.Т.“ ООД, което го лишава от материалната легитимация да проведе успешна искова защита по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Освен това „Б.“ ЕООД настоява да разполага с качеството кредитор спрямо „А.Т.“ ООД, което произтича от притежанието на няколко надлежно присъдени със съдебни актове парични вземания. По отношение на отричаното с исковата молба вземане за неустойка по договора от 19.01.2012 г. се обръща внимание на това, че самия ищец с ИМ ангажира изпълнителен лист, с който „А.Т.“ ООД е осъден да заплати в полза на „А.Т.“ ООД вземането за коментираната неустойка. Последната е резултат от ангажираната отговорност на „А.Т.“ ООД за допуснато от това дружество съществено неизпълнение на задълженията поети към „Б.“ ЕООД с договор за изграждане на сграда от 19.01.2012 г. Ответникът – „Б.“ ЕООД дава подробности за отношенията между него и „А.Т.“ ООД преди сключване на тази сделка, които са го мотивирали да има съответното доверие към дружеството, че ще получи изпълнение – построяване на сграда в негов незастроен имот разположен в гр. София, кв. „Манастирски ливади-изток“. Било предвидено, че сградата ще бъде построена от „А.Т.“ ООД и въведена в експлоатация в срок до 18.01.2015 г. Вместо да изпълни поетите договорни ангажименти в уговорения срок от „А.Т.“ ООД започнали опити за анексиране на договора в посока продължаване на уговорения срок за построяване на сградата. Възложителят „Б.“ ЕООД не бил съгласен с това и направил опити да прекрати договора и получи неустойка от изпълнителя, поради виновното му поведение. Едва в края на 2014 г. двете страни по сделката се уговорили да прекратят договора си от 19.01.2015 г. по взаимно съгласие, като „Б.“ ЕООД опрости част от дължимата неустойка по чл. 27, ал. 3, която била предвидена съобразно договора. Така се стигнало и до учредяването на договорна ипотека от „А.Т.“ ООД в полза на „Б.“ ЕООД, с която се осигурявало изпълнението на задължението да се плати неопростената част от предвидената съгласно договора неустойка. Понеже законният представител на „А.Т.“ ООД отново преустановил контактите си с представителите на „Б.“ ЕООД, то се стигнало до съдебно предявяване на вземането му за неустойка, чието изпълнение било обезпечено с договорна ипотека. Снабдявайки се с изпълнителен лист за това вземане, както и с такъв за други вземания, с които „Б.“ ЕООД разполагал спрямо „А.Т.“ ООД, дружеството образувало през 2013 г. изпълнително дело пред ЧСИ-Н. П., като на 11.06.2015 г. вследствие на реализирана публична продан въз основа на постановление за възлагане - „Б.“ ЕООД придобил притежаван от „А.Т.“ ООД недвижим имот – апартамент № 13 с площ от 108,67 кв.м. намиращ се в гр. София, ул. „*******. В отговорът си ответникът - „Б.“ ЕООД се е спрял подробно и на материалните предпоставки, чието съществуване в съвкупност е необходимо за да се стигне до уважаване на иск с основание чл. 135 ЗЗД.

Акцентирано е на това, че ищецът не е насочил иска си по чл. 135 ЗЗД срещу посочения в ИМ негов длъжник – И.Б., като твърди тя да е извършила разпоредителни действия със свое имущество, които да са довели до увреждане интересите му на кредитор. Напротив насочил е иска си срещу трето лице - „А.Т.“ ООД, което няма качеството на пряк негов длъжник, респективно разпоредителните сделки, които „А.Т.“ ООД е предприело през годините в т.ч. и учредената в полза на „Б.“ ЕООД договорна ипотека няма как да се възприемат, като такива водещи до увреждане интереса на ищеца, защото имуществото на „А.Т.“ ООД не може да послужи за удовлетворяване на сочените от Б. вземания в исковата молба. На самостоятелно основание е обосновано, че атакуваната по реда на чл. 135 ЗЗД сделка няма увреждащ характер за ищеца – Б..

С допълнителна искова молба от 06.11.2019 г. ищецът - Б., чрез пълномощника си по делото – адвокат К. се е позовал на това, че източникът, от чието действие ответника - „Б.“ ЕООД черпи правото си да получи неустойката, която е предмет на отричане с предявения ОУИ, а именно договора от 19.01.2012 г. страда от пороци правещи го нищожен. Понеже предмет на коментирания договор било учредяването на право на строеж върху бъдеща сграда, респективно учредяване на право на ползване върху част от бъдеща сграда, то за този вид сделки съществувало изискване за спазване на специална форма за действителност – нотариална. Предвид това, че договора не бил сключен при съблюдаване на тази форма за действителност, то същият бил нищожен и не произвеждал правни последици – не обвързвал страните с клауза за неустойка, а липсата на такава правела несъществуващо и правото на вземане за нея, а така също и ипотечният акт за неговото обезпечаване. Ищецът опонира и по отношение достоверността на датата на сключване на договора за изграждане на сграда, като твърди, че това не е посочената в съдържанието му дата – 19.01.2012 г., а най-ранната достоверна дата на сключване на тази сделка е момента на ипотечния акт – договора за учредяване на договорна ипотека от 26.02.2015 г. Следователно и това създавало съмнение върху допуснато от „А.Т.“ ООД неизпълнение на задълженията по този договор, а оттам и до възникване на задължения за заплащане на неустойка.