Решение № 799 от 26.01.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3190 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, подадена от Е.Г.И. срещу „Л.И.” АД, са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - страдание поради смъртта на З. В.И. - майка на ищцата, починала в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 07.08.2009 г., телесни увреждания; законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане. Твърди се в исковата молба, че на 07.08.2009 г. Г.В.

И., движейки се от град С. към град Костенец, при управление на моторно превозно средство - л. а. марка „Опел Кадет” с peг. № ********, причинил ПТП с насрещно движещото се МПС - л. а. марка „Опел Комбо”, в резултат на което ПТП тежко пострадала майката на ищцата, която пътувала в автомобила, управляван от Г.В.

И.. На следващия ден в резултат на травмите и въпреки незабавното хоспитализиране и проведено лечение майката на ищцата починала. За това деяние било образувано наказателно производство, което приключило с одобрено от СОС споразумение. Смъртта на майката на ищцата причинила на последната голямо страдание поради загубата на родител, с когото ищцата живеела в общо домакинство. Причиненото страдание следвало да бъде обезщетено и тъй като към датата на ПТП относно управлявания от Г.В. И. лек автомобил действал валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника, се предявяват настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете изцяло, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради това, че не е използвала предпазен колан, както и поради това, че е напуснала лечебното заведение, където е била хоспитализирана след ПТП, срещу подпис, а също и поради това, че се е съгласила да се вози в л. а., управляван от неправоспособен водач, както и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва за забава. Не оспорва вината на Г.В. И. за настъпилото ПТП и последвалата от него смърт на майката на ищцата, произходът на ищцата по майка, наличието на валиден застрахователен договор, сключен за управляваното от Г.В. И. МПС и действал към датата на настъпване на ПТП, както и вида на получените от пострадалата увреждания, довели до смъртта й.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила като необжалваемо определение от

22.03.2010 г. по н. о. х. д. № 180/2010 г. по описа на ОС – София, с което е одобрено споразумение по същото дело и което съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 383, ал. 1 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца, е признато, че Г.В. И. е виновен за това, че на 07.08.2009 г., около 15.30 ч., като водач на МПС - лек автомобил марка „Опел Кадет”, собственост на А.П. Г., движейки се по второкласен път № 82 от РПМ, в посока от гр. С. към гр. Костенец, на територията на с. Р., област Софийска, е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е предизвикал ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел Комбо”, като по непредпазливост е причинил смърт на З. В.И. - 63 годишна, и средна телесна повреда на К.Г.А. - 32 годишен - престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б. ”б”, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Относно вината на водача Г. И. за настъпване на ПТП не се и спори по делото, както и не се спори относно причинната връзка между причинените при ПТП телесни увреждания на майката на ищцата и последвалата нейна смърт, а също и относно произхода на ищцата по майка, наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника за управляваното от Г. И. МПС и действал към датата на настъпване на ПТП /налице са и доказателства за тези факти/.

Спорни по делото са само размера на дължимото обезщетение и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

От заключението по допуснатата по делото КСМАТЕ се установява следният механизъм на ПТП: на 07.08.09 г. около 15.30 ч., в светлата част на денонощието, на главен път II-82, в посока гр. С. - гр. Костенец се движел л. а.

„Опел Кадет“, управляван от Г. И.; скоростта на автомобила била от порядъка на 60 км./ч.; платното за движение в този район е двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, отделени една от друга посредством единична, бяла непрекъсната разделителна линия; участъкът е равнинен, с десен завой в посоката на автомобила, с радиус на кривата 8,01 м. /измерен по разделителната линия на платното за движение/ и напречен отрицателен наклон на завоя - 15%о; асфалтовото покритие било мокро; в зоната на ПТП действали следните пътни знаци: Д 11 - „Начало на населено място“, А 3 – „Последователни опасни завои, първият от които е надясно“, В 26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената – 40“; на разстояние 192 м. от п. з. Д 11 насрещно се движел л. а. „Опел Комбо“, управляван от Кирил Арсов; водачът Г. И., преминавайки по кривата на въпросния десен завой със скорост над критичната, вследствие инерционните сили пресякъл разделителната линия на платното за движение и навлязъл в лентата за насрещното движение; последвал челен ексцентричен удар между лява предна зона на л. а. „Опел Кадет“ в челната лява зона на пътуващия насрещно л. а. „Опел Комбо“; след удара л. а. „Опел Комбо“ останал почти на място, а л. а. „Опел Кадет“ започнал едно ротационно движение около вертикалната си ос с посока обратна на часовите стрелки, завъртайки се на около 300°. В л. а. „Опел Кадет“ пътували: на предна дясна седалка - З. В.И., на задна седалка: вдясно - Ж. И., по средата на седалката - ищцата Е.И., отляво - Р.А.. Останалите факти, установени със заключението, съдът не коментира като ирелевантни /поставени са задачи относно предпазния колан и евентуалните последици от непоставянето му, но по отношение на ищцата, а не на пострадалата нейна майка/.

От показанията на свидетеля И. се установява, че ищцата и майка й се разбирали много добре, живеели в общо домакинство - ищцата се омъжила, но две-три години след това заедно със семейството си отишла да живее в къщата на майка си, към момента ищцата още не била преодоляла загубата на майка си.

От представеното по делото писмо от ОД на МВР – София до ответника от 19.12.2014 г. във връзка с поискана от последния информация и от съдържащите се по приложеното н. о. х. д. материали /л. 233 и л. 234 от сл. д./ се установява, че на Г. И. не е издавано свидетелство за управление на МПС.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е частично основателен – до размера от 100000 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 150000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:

Искът е доказан по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника: наличие на увреждане от водач, управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение и вина на водача, причинно-следствена връзка между деянието и причиненото на ищцата увреждане, изразяващо се в претърпени неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка й, настъпила в резултат на причинените й при ПТП телесни увреждания.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 100000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Конкретните обстоятелства, които следва да се вземат предвид в случая, са следните: ищцата е загубила родител и тази загуба винаги е изключително тежка. Вярно е, че ищцата е пълнолетна и е създала свое семейство, но тя заедно със семейството си е живеела в общо домакинство с починалата своя майка. Следователно наред с обстоятелството, че смъртта на близък и особено на родител се отразява много тежко на психо-емоционалната сфера на човека, независимо от възрастта, следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата и майка й са били силно привързани и са разчитали една на друга, като загубата не е преодоляна и до момента от ищцата.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 100000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети ищцата за търпяното от нея страдание поради смъртта на майка й /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на починалата. Не се доказа твърдението, че пострадалата е напуснала лечебното заведение срещу подпис – от представените медицински документи се установява, че е приета на 07.09.2013 г. след ПТП, като е докарана от екип на „Бърза помощ“, проведено е лечение, но въпреки това на 08.09.2013 г. в 00.10 ч. пострадалата е починала. Не се установи и пострадалата да е пътувала без предпазен колан /доколкото от заключението по КСМАТЕ е изследван този въпрос, но по отношение на ищцата/, не се установи и починалата да е знаела, че Г. И. е бил неправоспособен водач – в тази насока не са ангажирани доказателства, а само житейската логика, на която се позовава ответникът, основаваща се на факта, че водачът живее на съпружески начала с ищцата, като семейството на двамата пък живеело в общо домакинство с починалата, не може да обоснове извод в тази насока.

По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:

Съобразно гореизложеното акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск би бил частично основателен - по отношение на уважения размер на главния иск, но в случая акцесорният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. В случая за вземането за лихва, предмет на акцесорния иск, се прилага кратката 3-годишна давност, която към датата на предявяване на исковете е била изтекла /тъй като започва да тече от датата на ПТП/.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищцата не е направила разноски по делото, съответно не претендира такива, направено е единствено искане относно адвокатското възнаграждение на адв. Д., а именно същото да бъде присъдено по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението на адв. Д. съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 5030 лв. Съответно с оглед уважените размери на исковете на адв. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 3353.33 лв.

Искането на ответника за присъждане на разноски е частично основателно – съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер на 405 лв. за възнаграждение на вещо лице и за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 135 лв. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пълният размер на това възнаграждение /при отхвърляне на исковете изцяло/ съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би бил 5030 лв. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1676.67 лв., при което общият размер на разноските, които следва да се присъдят на ответника, е 1811.67 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2867016a-934e-475a-90e2-868ec152be3f