Решение № 4964 от 19.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4964 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110159593 по описа за 2021 година

Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 400,00 евро, представляваща компенсаторно обезщетение за закъснение на полет № LB 220 от 02.06.2018 г. по направление летище „...) – летище „Варна“ – ... (България), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 27990/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.06.2021 г.

Ищецът ФЬ. Р. твърди, че е закупил от ответника ... самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направлението летище „....България) за дата 02.06.2018 г. с полет № LB 220. Поддържа, че полетът е следвало да излети в 18:30 часа, като в деня на полета се е явил навреме, преминал е всички контролни и регистрационни процедури, но същият е изпълнен едва на следващия ден – 03.06.2018 г. в 09:00 часа, вследствие на което е пристигнал в крайния пункт със закъснение от повече от 3 часа. Сочи, че на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. при закъснение на полет с над 3 часа в полза на пътника се поражда правото на обезщетение в размер на 400,00 евро, каквото в случая претендира. Заявява, че вследствие закъснението на полета е претърпял неудобства, поради което е предявил извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, като по време на видеоконферетна връзка, проведена на 21.04.2021 г., както и в последваща комуникация, същият е дал съгласие за сключване на споразумение, с което е признал задължението си към ищеца. Допълва, че след 14.05.2021 г. без основание е прекъснал преговорите за сключване на споразумението, като до настоящия момент не е изпълнил задължението си за плащане на претендираното обезщетение. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва предявения иск при твърдението, че същият е недопустим поради липсата на представителна власт на процесуалния представител на ищеца – адв. К.В.. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като поддържа, че приложимият давностен срок е този по чл. 135 ЗГВ, който изключва приложението на общия такъв по ЗЗД. Намира за недоказано наличието на валидно сключен договор между пътника и авиопревозвача поради липсата на превод на български език на представената от ищеца бордна карта, която оспорва. Оспорва изпълнението на задължението на ищеца за явяване навреме за регистрация за полета. Твърди, че поканата за извънсъдебно уреждане на претенции не е доставена. Оспорва да е признал процесното вземане. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото включително и в превод на български език квитанция и електронен билет се установява, че ищецът ФЬ. Р. е закупил от ответника „... самолетен билет № 02211506211520182115 за полет № LB 220, насрочен за 02.06.2018 г. по направление - ... (България) с час на излитане по разписание – 18:30 часа, като според данните, удостоверени в представената извадка от картограф, по метода на дъгата на големия кръг разстоянието между двете летища е 1 534 км.

Видно от представената справка от международно летище „... процесният полет № LB 220 е бил задържан на пистата до 09:00 часа на 03.06.2018 г.

Установява се още, че на 07.04.2021 г. адвокатско дружество „В. и партньори“ е изпратило до ответника ... покана за доброволно плащане на обезщетения за закъснял, респ. отменен полет по реда на Регламент (ЕО) 261/2004 г., ведно със списък на пасажерите към нея, в който под № 95 е посочен ищецът ФЬ. Р. за полет № LB 2020 от 02.06.2018 г., като е предложено и сключването на извънсъдебно споразумение за изплащане на дължимите суми.

Съгласно представената извадка от електронната страница на куриерска служба „... пратката за връчване на горната покана за доброволно плащане е получена от „....на 08.04.2021 г.

При проследяване на данните, съдържащи се в приетите по делото като писмени доказателства разпечатки на електронна кореспонденция се установява, че същата е започнала на 08.04.2022 г. по инициатива на адвокатско дружество „В. и партньори“ с изпращането на покана до ответника „..., в която се изразява готовност за обсъждане на възможностите за извънсъдебно уреждане на претенциите в срок до 15.04.2021 г. На 20.04.2021 г. от името на ответника В. С. е адресирала до адв. В. имейл, с който му изпраща линк за провеждането на работна среща на 21.04.2021 г. от 16:00 часа, касаеща покана за извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетение по регламент (ЕО) 261/2004 г. Още същия ден – на 20.04.2021 г. адв. В. е потвърдил получаването на линка за работната среща, както и времето и мястото на провеждането , а именно: на 21.04.2021 г. от 16:00 часа в гр. София. Със съобщение от 22.04.2021 г. адвокатският сътрудник при адвокатско дружество „В. и партньори“ е отправил до ответника искане за предоставяне на информация за полетите, по които твърди, че не е имало закъснение, както и списък на пътниците, за които не е получена покана за плащане.

С последващ имейл от 27.04.2021 г. е изпратен списък на лица, на които според ответника не се дължи обезщетение, а именно: за полет № LB 128 от 01.06.2018 г., с пътници: .... , за полет № L B 225 от 08.09.2018 г., с пътници: ... за полет № L B 226 от 28.04.2018 г., с пътници: ...и ..., за полет № LB 227 от 27.08.2018 г., с пътници: ...., тъй като същите са били своевременно изпълнени или с минимално закъснение до 3 часа. В съобщението е отразено още, че в системата на „...не са открити жалби от част от посочените пътници, пълномощни 2 на същите, както и бордните им карти, поради което тази информация е изискана от адв. В. при изготвяне на предстоящото споразумение. На 28.04.2021 г. последният е потвърдил, че полети № LB 128 от 01.06.2018 г., № LB 225 от 08.09.2018 г., № LB 225 от 08.09.2018 г., № LB 226 от 28.04.2018 г. и № LB 227 от 27.08.2018 г. действително са били извършени без закъснение, като са посочени още няколко случая, които също подлежат на обработка, отнасящи се до пътниците...., изпращайки и проект на споразумение до ответника „.... На 29.04.2021 г. .... е изпратил от името на ответника съобщение, с което е потвърдил получаването на имейла от 28.04.2021 г., изразявайки готовност за извършването на проверка относно допълнително посочените пътници, а именно: ..... На 14.05.2021 г. ... е отговориала на адв. А., че обезщетенията на част от пътниците, а именно: ....., са били изплатени

Електронната кореспонденция, поддържана между служителите на ... и адвокатското дружество, представляващо ищеца ФЬ. Р., разпечатана на хартиен носител и приобщена към доказателствената съвкупност по делото, не е оспорена по своето съдържание от страните по него, поради което съдът приема, че същата действително е реализирана между посочените лица.

С пълномощно от 03.06.2018 г. ищецът ФЬ. Р., действащ чрез своя законен представител Михаил Р., е упълномощил „К.. – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Обединено кралство Великобритания с номер 10018306, с правото да събере по съдебен ред вземането му за обезщетение във връзка с процесния полет, както и с правото да преупълномощава трети лица. От своя страна дружеството е упражнило това свое право, доколкото с последващо пълномощно е овластило адвокатско дружество „В. и партньори“ да осъществи действията по съдбиране по съдебен ред на процесното вземане в размер ан 400,00 евро за обезщетение за закъснение на полет № LB 2020 от 02.06.2018 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Във връзка с възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца ФЬ. Р. съдът намира, че същото е неоснователно.

Съобразно решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г., IV ГО на ВКС, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.

Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на 3 упълномощителя да потвърди действията. Ето защо, съдът приема, че извършените по делото процесулни действия от името на ищеца ФЬ. Р. изхождат лице, разполагащо с представителна власт за това, поради което същите го обвързват. Нещо повече, следва да се отбележи, че така релевираното от ответника оспорване относно представителната власт на адв. К.В. е несъвместимо с предприетото от него поведение преди образуване на делото, доколкото същият не е навел такова оспорване пред него по време на реализиране на електронната кореспонденция помежду им, а напротив: осъществявал е комуникация именно с адв. К.В. във връзка с уреждане на множество претенции за обезщетение по реда на Регламент (ЕО) 261/2004 г., сред които е и тази на ищеца ФЬ. Р..

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Основателността ан иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникване и съществуване на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № LB 2020 от 02.06.2018 г. по направление летище „Внуково“ – гр. Москва (Руска Федерация) – летище „Варна“ – гр. Варна (България), за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, а разстоянието на полета е между 1 500 и 3 500 км.

В случая, исковата претенция се основава на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, който действително урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство – загуба на време, равна на или по – голяма от три часа спрямо планираното разписание на полета им - в този смисъл е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07, което при тълкуването на разпоредбите на Регламента е задължително.