Решение № 12327 от 12.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12327 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110152862 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Н. А. и К. И. Г. против А. Д. А., С. С. А., Й. Д. М., А. Н. Б. и Н. А. М..

Ищецът твърди, че с нотариален акт № **/****г. на нотариус Енч. бил сключен договор за продажба, по силата на който Й. Д., действаща чрез пълномощника си Н. М., е продала на ответника Й. М. апартамент, находящ се в (град), (адрес), със застроена площ от **.** кв. м., за цена от 22339 лв., която била изплатена на пълномощника Н. М., но същата не превела сумата на Й. Д..

С нотариален акт № **/****г. Й. Д., действаща чрез пълномощника си Н. М., е продала на ответницата А. А. апартамент, находящ се в (град), (адрес), със застроена площ от **.** кв. м., за цена от 28860 лв., която била изплатена на пълномощника Н. М., но същата от своя страна не превела сумата на Й. Д..

Ищците твърдят, че и по двата договора за покупко – продажба липсва основание и воля за сключване на сделката от страна на купувачите Й. М. и А. А.. Поддържат, че е налице договаряне във вреда на представлявА.я между пълномощника Н. М. и Й. М. и А. А..

Твърдят, че към момента на изготвяне на пълномощните Й. Д. е страдала от тежко заболяване, което е довело до невъзможност същата да разбира действията си и да ръководи постъпките си.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че нотариален акт № **/****г. и нотариален акт № **/****г., и двата на нотариус Енч., са нищожни поради липса на основание и липса на воля – чл. 26 ЗЗД. Молят да бъде 1 установено, че ищците са собственици на имотите при квоти ½ за Л. А. и 1/6 за К. Г., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имотите – чл. 108 ЗС.

В условията на евентуалност предявяват следните искове:

1. иск за прогласяване недействителността на договорите за покупко-продажба, като сключени във вреда на представлявА.я продавач – чл. 40 ЗЗД. Молят да бъде установено, че ищците са собственици на имотите при квоти ½ за Л. А. и 1/6 за К. Г., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имотите 2. иск по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договорите за покупко – продажба, обективирА. в цитирА.те нотариални актове и ревандикация на имотите.

3. Иск за осъждане на ответниците А. А. и С. А. да заплатят на ищците продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 14430 лв. по нотариален акт № **/****г., както и законната лихва в размер на 7329 лв. за период 08.04.2015г. до 08.04.2020г., на ищеца К. Г. сумата от 4810 лв. по нотариален акт № **/****г., както и законната лихва в размер на 2443 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г. 2. за осъждане на ответника А. М. да заплати на ищците продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 11069 лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в размер на 5673 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г., на ищеца К. Г. сумата от 3723 лв. по нотариален акт № **/****г, както и лихва в размер на 1891 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г.

4.

Иск за осъждане на ответницата Н. М. да заплати на ищците продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 11069 лв. по нотариален акт № **/****г. и 14430 лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в общ размер 13003 лв., на ищеца К.

Г. сумата от 3723 лв. по нотариален акт № **/****г. и 4810 лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в общ размер 4334 лв.

Освен изброените и предявени в условията на евентуалност по – горе искове, предявяват и искове за осъждане на ответниците А. А., Й. М. и А. Б. да заплатят на ищците обезщетение за ползването на процесните недвижими имоти на основание чл. 59 ЗЗД, както следва:

А. М. да заплати на Л. А. сумата от 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г., а на К. Г. – сумата от 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г.

А. А. и С. А. да заплатят на Л. А. сумата от 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г., а на К. Г. сумата от 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г Ответникът А. Б., в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че ищците не са собственици на имота. Поддържа, че е придобила имота добросъвестно. Прави възражение за погасяване по давност по отношение на претенцията за лихва.

Останалите ответници, в срока по чл. 131 ГПК,

Твърдят, че продажната цена е била изцяло заплатена. оспорват предявените искове.

От събрА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представен нотариален акт № **/****г., с който Й. Н. Д., действаща чрез пълномощника си Н. А. М., е продала на Й. Д. М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор (номер), с адрес (град), (адрес), за сумата от 22339.40 лв., която продавачът е заявил, че ще получи от продавача по банков път в десетдневен срок от подписване на нотариалния акт.

С нотариален акт № **/****г. на нотариус Ивч., Й. Д. М. от своя страна е продал на А. Н. Б. закупения имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор (номер), с адрес (град), (адрес), за сумата от 10300 евро, като продавачът е получил 2800 евро пред изповядване на сделката, а остатъкът от 7500 евро е предвидено да бъде платен в деня на сделката и след изповядване на нотариалния акт.

Като доказателство по делото е представена вносна бележка и банково извлечение, от които се установява, че Й. Д. М. е внесъл по сметка на Н. А. М. сумата от 22339 лв. на 09.04.2015г. с основание „покупка на апартамент”.

На 14.04.2015г. сумата е била изтеглена от Н. М., видно от представените по делото разписка и банково извлечение – л. 42 от делото.

По делото не е представен нотариален акт № **/****г., но стрА.те не спорят, че със същия Й. Н. Д., действаща чрез пълномощника си Н. А. М., е продала на А. А. самостоятелен обект в сграда с идентификатор (номер), с адрес (град), (адрес), за сумата от 28860 лв.

Като доказателство по делото е представена вносна бележка, от която се установява, че по сметката на Н. А. М. е постъпила сумата от 28860 лв. на 14.04.2015г. с основание „покупка на апартамент А. А.”. Сумата е внесена от Д. Д. М.. На 24.04.2015г. сумата е била изтеглена от Н. М., видно от представеното на л. 42 от делото банково извлечение.

Представено е пълномощно рег. № ****/****г. на нотариус Енч., с което Й. Н. Д. е упълномощила Н. А. М. да я представлява пред нотариус и частни лица, с право да сключва договори за описА.те по – горе недвижими имоти, включително с права да продаде, ипотекира, дари, при каквито условия намери за добре, включително да договаря сама със себе си.

Видно от представеното удостоверение за наследници Й. Н. Д. е починала на 31.12.2016г., като е оставила за свои законни наследници двамата ищци по настоящето дело, ответницата Н. А. М. и Н. Анг. А..

По делото е разпитан св. Д. Й. М.., който твърди, че Й. Н. е леля на съпругата му Н.

М.. Й. помолила Н. и свидетелят да й помогнат, тъй като била останала сама и нямало кой да се грижи за нея. Водели я в болници, била направена операция на сърцето, гледали я вкъщи през деня, а вечер я прибирали в ж.к.”ж.к.”, тъй като Й. държала да спи там. Н. казала на свидетеля, че Й. искала да продаде на нея или на децата им двата апартамента, които има, тъй като нямала деца или внуци. Й. пожелала имотите да бъдат прехвърлени на данъчната им оценка. Единият бил на стойност 22000 лв. и нещо, а другият на стойност 28 000 лв. и нещо. Й. поискала парите да се преведат на съпругата на свидетеля, тъй като тя не можела да борави с банкова карта и нямала банкова сметка. Помни, че Н. предала парите на Й.. Н. го помолила да отидат с колата до „банка” в офиса в ж.к.”ж.к.”. С тях бил и племенникът й Д..

От банката изтеглили 22 000 лв. и ги закарал до блока на Й. в ж.к.”ж.к.”. Свидетелят останал до входа, а Н. и племенникът й се качили горе, за да предадат парите. Другият остатък от парите Н. предала на Й. заедно с Д. на две части. С парите от продажбата Й. си купила телевизор, печка и други неща. Водели я до магазин „магазин”, за да си пазарува, платила си операцията за сърцето. Й. лично си плащала, когато пазарувала. Това положение продължило около година и половина, докато ищецът Л. сменил ключалката и не ги пускал да влизат при Й.. Нотариусът обяснил на Й. какво подписва, прочели й го и го потвърдила.

3

Разпитан св. Д. А. поддържа, че познава Й. бегло, тъй като са били роднини.

Последно я видял преди 8 години, когато заедно с леля си Н. отишъл при нея, тъй като Н. трябвало да й предаде някакви пари. Н. му се обадила да го помоли да ги придружи до банката и да й занесат парите. Свидетелят присъствал, тъй като леля му се притеснявала, че сумата е голяма. Другият свидетел Д. ги закарал с колата до ж.к.”ж.к.”, Д. останал в колата, а свидетелят се качил заедно с Н.. Н. дала парите на Й. и си тръгнали. Сумата била около 22000 и нещо, не помни Й. да ги е броила, тръгнали си веднага. Не е присъствал на преброяването, но е присъствал на предаването на сумата от Н. на Й.. След това Д. М., братовчедка му, му споделяла, че са имали посещения, на които са давали пари на Й.. С Д. работели заедно, били близки, били заедно почти всеки ден.

Други доказателства от значения за предмета на спора не са ангажирА..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че нотариален акт № **/****г. и нотариален акт № **/****г., и двата на нотариус Енч., са нищожни поради липса на основание и липса на воля – чл. 26 ЗЗД.

На първо място следва да се отбележи, че липсва правен интерес за ищците от предявяване на иск за прогласяване нищожността за цялата част от договорите за продажба.

Видно от представеното удостоверение за наследници, наследници по закон на починалата Й. Д. са освен двамата ищци и Н. А. М. и Н. Анг. А..

Съгласно Решение № 213/25.02.2014г. по дело № 48/2013г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 397/03.10.2012 год., постановено по гр. д. № 1604/2011 год., ІV ГО на ВКС/, при условията на чл. 290 ГПК, “ищецът, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен интерес да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. …Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства , че не е собственик на целия, а само на идеална част от имота, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име /освен случаите на процесуална субституция/, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси и е процесуално легитимиран“. С решението е прието, че „когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор този иск, като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК, а следователно и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса”.

Ето защо, съдът намира, че предявените искове за нищожност на договорите за продажба са допустими само до размера на притежавА.те от ищците идеални части.

Ищците твърдят, че сделките са недействителни, тъй като купувачите и по двата 4 договора не са заплатили цената и изначално не са имали намерение да направят това.

Поради това считат, че е налице липса на правно основание и липса на воля /съгласие/.

Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя от стрА.те за сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е волеизявлението на стрА.те. Когато от конкретните обстоятелства се установява, че страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му. Липсата на съгласие на която и да е от стрА.те води до недействителността на договора. От събрА.те по делото доказателства не може да се приеме, че не е налице съгласие на стрА.те за сключване на сделката, респективно за постигане визираната цел по разместване на престациите. Ето защо, съдът приема, че сключените договори за продажба, чрез пълномощник, отразяват действителната воля на стрА.те и отговарят на действителните фактически отношения между тях.