Решение № 47 от 07.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кърджали, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200872 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ****/20.10.2025 г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, с което на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на З. Б. Ю. от *******************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД.

Жалбоподателката З. Б. Ю. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакувания акт.

Жалбоподателката в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник, който поддържа жалбата. Излага съображения за липса на извършено административно нарушение, тъй като животното не било оставено без пастир. Свидетелката не казвала истината, тъй като не била извършвала обход на мястото. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление било издадено при спазване на процесуалните и материалните разпоредби. Наложената санкция била минималната предвидена в закона. Моли съдът да потвърди обжалваното постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия орган.

1

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2025 г. свидетелката А. Д. била на работа като мл. полицейски инспектор в РУ-Кърджали и изпълнявала служебните си задължения в обслужвания от нея район „****“Кърджали. По този повод около 12.00 часа извършила обход в района на ****, когато на пътя за селото, до входа на комплекс „****“ установила едро преживно животно, което било пуснато свободно и без придружител. Животното се намирало на пътя, пред вратата на аквапарка, и създавало предпоставка за ПТП, тъй като имало и движещи се автомобили, които се опитвали да го избегнат. Свидетелката Д. записала ушната марка на пуснатото без надзор животно, а именно ****, и още същия ден изготвила докладна записка за установеното нарушение. След изискана справка от ОДБХ-Кърджали се установило, че животното с посочения идентификатор на ушна марка е собственост на жалбоподателката З.

Б. Ю.. За констатираното нарушение били сезирани органите на ОДБХ-Кърджали, които да вземат отношение. На 17.09.2025 г. свидетелите И. Ч. У. и М. Р. Ю. – служители в ОДБХКърджали, посетили РУ-Кърджали. Там се намирала и жалбоподателката, която била установена от полицейските органи като собственик на животното. Свидетелката И. У. ветеринарен лекар на длъжност главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ-Кърджали, съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД.

Актът бил съставен в присъствието на свидетелите М. Ю. и А. Д., както и в присъствие на нарушителя З. Ю.. Тя отказала да подпише акта, като отказът й бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля В. Д.. Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление против жалбоподателката, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД й било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите И. У., М. Ю., А. Д. и В. Д., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 17.09.2025 г.; Констативен протокол от 17.09.2025 г.; Писмо на ОДБХ-Кърджали от 17.09.2025 г.; Докладна записка от 29.08.2025 г.; Справка за собственост на ЕПЖ, издадена от ОДБХ-Кърджали, видно от която именно жалбоподателката към 29.08.2025 г. е собственик на животното, което на процесната дата е било пуснато извън животновъдния обект свободно и без придружител.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

На З. Б. Ю. е наложено административно наказание за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а 2 от ЗВМД, която разпоредба забранява пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна така вмененото й нарушение. Същата към инкриминираната дата е собственик и стопанин на посоченото в акта и наказателното постановление животно с номер на ушна марка ****. На 29.08.2025 г. това животно се е намирало на пътя за ****, до входа на комплекс „****“, пуснато свободно и без да е придружено от никого, което означава, че З. Ю. не е съобразила забраната животното да не напуска животновъдния обект без придружител (собственик или гледач). Видно от справката на ОДБХ-Кърджали животното към процесната дата е регистрирано в ОЕЗ с адрес в ********, но не се е намирало там, нито пък в оградено пасище, а е установено на пътя за селото, до комплекс „****“, където е създавало и предпоставка за ПТП. Затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД. Законосъобразно е приложена и относимата санкционнна норма на чл.420а, ал.1 от ЗВМД, предвиждаща да се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв., който наруши забрана по чл.139, ал.1, т.1, 1а, 3-5 и 15 от ЗВМД. Административнонаказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и отчитайки безспорните доказателства за извършено нарушение и правилата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, правилно е определил административното наказание. Същото е в минималния размер и е справедливо, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган по чл.472 от ЗВМД, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД, както и на санкционната такава по чл.420а, ал.1 от ЗВМД. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото деяние, поради което процесуално нарушение не е допуснато. Безспорно е, че жалбоподателката е извършила нарушението, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски, на на основание 3 чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, производството не представлява фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лева, или 66.47 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, именно в полза на същата следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****/20.10.2025 г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, с което на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на З. Б. Ю. от *******************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД.

ОСЪЖДА З. Б. Ю. от *******************, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.„Дарец“ № 6, БУЛСТАТ 176986956, сумата от 66.47 евро, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4