Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 05.08.2022, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 73/2022
Вид
Решение № 110
Подписан
05.08.2022
В сила
05.08.2022
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63в · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.13 · Закон за българските лични документи
  • чл.6 · Закон за българските лични документи
  • чл.80, т.5 · Закон за българските лични документи
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

05.08.2022 град

Кърджали

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

06.07.2022 година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева от Окръжна прокуратура

- Кърджали

Като разгледа докладваното от съдията Виктор

Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

73 по описа за

2022 година. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от

Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.П.К. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Д.И.Д. от

АК-***, със съдебен адрес за кореспонденция и призоваване: ***, против Решение №67 от 21.03.2022 год., постановено по АНД №76/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е изменено наказателно постановление №148 от 31.08.2021 год., издадено от началника на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и че основния извод на съда - за неоснователност на жалбата, не е съобразен със закона и доказателствата по делото. Твърди се също, че районният съд не е преценил представените и приети по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и поради това, решението му е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и при погрешно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че по делото категорично се установило, че същият е излезнал от дома си да хвърли боклука, тъй като живее до къщата, непосредствено намираща се до *** в ***, а кофите за боклук били срещу *** и че това обстоятелство се доказало с показанията на разпитания свидетел Ж. К., а свидетелство за тази фактическа обстановка, освен показанията на съпругата му, били и неговите собствени обяснения за случилото се от фактическа страна, намерили израз в жалбата и в писмената защита, като в жалбата са развити доводи в тази насока. На следващо място, в жалбата са изложени твърдения, че в самите показания на актосъставителя, а и в показанията на свидетеля при установяване на нарушението, вписан в акта, било налице вътрешно противоречие относно обстоятелствата, кога касаторът се е обадил на съпругата си и кога тя е донесла личната му карта, като сомчи, че и актосъставителят, и свидетелят по акта заявили, че все пак се е обадил на съпругата си да му донесе личната карта и тя я е донесла в много кратко време, както и че и двамата заявили, че им е казал, че живее близо. В жалбата подробно са интрепретирани показанията на тези свидетели, като се прави извод, че касаторът е бил третиран прекалено строго и то незаслужено и неоснователно. По нататък в жалбата са развити доводи и твърдения относно обстоятелството, защо касаторът е отказал е да подпише предявения му АУАН, като се правят твърдения, че това било поради невъзможността на същия да прочете акта без очила.

В жалбата са развити доводи, че при така изяснената фактическа обстановка/т.е. така, както тя е интрепретирана в жалбата/, че касаторът не е извършил никакво нарушение, като се твърди и че неправилно въззивният съд е приел, че в случая административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана правилно, както и че е налице виновно поведение от негова страна, т.е. че деянието е извършено умишлено, тъй като административнонаказващият орган, а от там и съдът, не са преценили конкретната обстановка при издаване на наказатемнтото постановление. Сочи се, че няма никакви данни касаторът да е възпрепятствал проверката на самоличността му или да се е стремял да укрие самоличността си и респ., да заблуди полицейските органи, а напротив - оказал пълно съдействие, сам си е казал имената, за да му бъде извършена справка в ОДЧ, а освен това, за удостоверяване самоличността му имало и свидетел, а именно - негов приятел, при когото се бил спрял, още повече, че веднага е звъннал на съпругата си да му донесе личната карта и цялото му поведение било за пълно съдействие при извършване на проверката от контролните органи. Развити са и доводи, че съпругата на касатора донесла личната му карта в рамките на 2 - 3 минути/макар свидетелят по акта да заявил 5 минути/, като се твърди, че самите полицаи не са осигурили възможност да им бъде представен искания документ, тъй като явно щом са започнали да пишат акт, за тях нямало връщане назад й всички друго впоследствие било ирелевантно и че това действие било неправилно и несъобразено със закона, като се излага довод, че прекаленият формализъм не води до правилно и справедливо правоприлагане. Развити са и други доводи в тази насока, като се сочи, че все пак категорично било доказано, че касаторът е представил личната си карта, но дори и да е станало след започване на съставяне на АУАН, то бил съществен пропуск, че това обстоятелство не е намерило отражение в този АУАН, за да бъде направена от АНО преценка, дали е налице маловажен случай. На следващо място касаторът категорично счита, че в случая, ако не друго, то приложение следвало да намери чл.28 от ЗАНН най-малко при съдебния контрол.

Грешна практика била съдът никога да не счита за основателно искането за приложение на чл.28 от ЗАНН, т.к. в не малко от случаите подобно искане не било самоцелно и с цел пълнеж на жалбите, а било съобразено изцяло с фактите по делото и духа и смисъла на разпоредбата. Според касатора, така било и в настоящото производство, въпреки че привидно чл.28 от ЗАНН бил една „празна” норма, която не била зачитана нито от АНО, нито при съдебния контрол, а очевидно по настоящото дело случаят бил маловажен. Сочи се, че преценката за маловажност е условие за законосъобразност на издаденото НП и че тази преценка тежи и при съдебния контрол за законосъобразност на същото. Развити са доводи и съображения в насока, защо конкретния случай е маловажен, като отново се интрепретират фактите и обстоятелствата по случая и се твърди, че точно фактите по случая разкривали, че обществената опасност на деянието не е типичната за този вид нарушения, а напротив, въпреки формалността и буквата на закона, обстоятелствата по делото водели до извод за прекалено ниска обществена опасност, като и се твърди, че неглижирането на тези обстоятелства, изброени по-горе, води до постановяване на едно неправилно съдебно решение. Поради изложеното в жалбата касаторът счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, като бъде отменено изцяло и обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - Н.П.К. от ***, не се явява, представлява се от редодно преупълномощен процесуален представител - адв.М. С. от АК - ***, която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита атакуваното решение на Районен съд

– Кърджали за неправилно и като такова, моли съда да го отмени изцяло, както и да отмени процесното наказдатено постановление, като незаконосъобразно. Сочи, че в касационната жалба подробно са развити доводи за порочност на атакувания съдебен акт, които поддържа изцяло. Моли също така, да бъдат присъдени на касатора направените разноски за двете инстанции, за което представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – началник на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна, като сочи, че правилно е изяснена фактическата обстановка и са изведени правните изводи, че от обективна и субективна страна е налице нарушение на състава на чл.6 от ЗБДС, както и че от доказателствата по делото се изяснява, че нарушителят не е искал да му се даде подходящ срок за представяне на документ за самоличност, както е посочено в касационната жалба, поради което му е съставен АУАН и съответно е издадено процесното наказатевно постановление. Счита също така, че съдът е изложил правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието, както и относно индивидуализацията на санкцията, като е намалил същата. По тези съображения, предлага да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона и което нарушение се твърди като неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното

Решение

№67 от 21.03.2022 год., постановено по АНД №76/2022 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №148 от 31.08.2021 год., издадено от началника на РУ -

Кърджали при ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, на Н.П.К. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като е НАМАЛИЛ размера на наказанието „глоба” от 150.00 лева, на 50.00/петдесет/ лева.

Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил Н.П.К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали, сумата от 80.00 лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови своя съдебен акт, от фактическа страна Кърджалийският районен съд е приел за установено, че на 24.08.2021 год. свидетелите

Н. Р. и Б. Д. - полицейски служители в РУ - Кърджали, били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 20:30 часа те се движели с патрулен автомобил по *** в *** и спрели пред блок ***, където имало хранителен магазин.

Близо до магазина, пред входа на блока, имало група от хора, които консумирали алкохол, като там бил и жалбоподателят Н.П.К., който пиел някаква напитка в чаша от кафе. Свидетелят Б. Д. бил полицейски инспектор в този район и при него многократно постъпвали сигнали от живущи в блок ***, че отвън сядали лица, които употребявали алкохол и викали и затова той предупредил компанията да не стоят там и да не употребяват алкохол на обществени места, тъй като следващият път ще бъдат санкционирани. Тогава жалбоподателят попитал защо трябвало да е от следващия път и не можело ли още сега да напишат глобата, при което св.Б.

Д. се легитимирал и поискал от жалбоподателя лична карта, но той не представил документ, с който да удостовери самоличността си.

По този повод, срещу Н.К. на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като данните му били установени чрез справка в ОДЧ на РУ - Кърджали. Актът бил предявен и прочетен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише и получи, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля С. О. Когато разбрал, че му съставят акт за нарушението, К. се обадил по телефона на съпругата си и й казал да му донесе личната карта. Тя пристигнала след приключване на процедурата по съставяне и предявяване на акта.

Въз основа на така съставния АУАН, на 31.08.2021 год. било издадено и процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, наказващият орган наложил на касатора в настящото производсттво Н.К. административно наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.

Горната фактическа обстановка районнят съд е установил след анализ на показанията на свидетелите Н. Р., Б. Д., С. О. и Ж. К., както и от приобщените писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 24.08.2021 год.; Заповед №81213-493/01.09.2014 год. на МВР и Заповед №81213-818/09.07.2015 год. на МВР, установяващи компетентността на актосъставителя, както и на издалия наказателното постановление орган.