Решение № 260008 от 17.01.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №…. гр. Добрич, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА при участието на секретаря Диана Д. сложи за разглеждане гр. дело №245 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявана от изпълнителния директор, с която против Й.Т.П.,

ЕГН **********,***, като законен наследник /преживяла съпруга/ на Г. К. П., роден на *******г., б.ж. на гр. Д., починал на ******** г. са предявени осъдителни искове за заплащане на дължими суми, а именно:

- *** лв. – главница по договор №***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти с ДФ „Земеделие” и седем анекса към същия договор, а именно: Анекс ***г.;

Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г. и Анекс ***г., сключени между ищеца и наследодателя на ответницата – Г. К. П. /починал на ***г./, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба (24.01.2019 г.) до окончателното плащане;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс *** г. – за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г.;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс ***г. от 30.11.2013г. до 25.11.2014г.;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс ***г. от 26.11.2014г. до 25.11.2015г.;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс ***г. от 26.11.2015г. до 25.11.2016г.;

- *** лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г., както и иск - да се прогласи нищожността, поради липса на предмет, респ. да се обяви унищожаемостта на направения на 11.12.2018г. отказ от Й.Т.П. от наследството на покойния и съпруг Г. К. П., вписан на 11.12.2018г. в особената книга при ДРС по ч. гр. д. №5052/2018г. Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.84, л.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД във вр. чл.44 ЗЗД, при условие на евентуалност – иск с пр. осн. чл.31 от ЗЗД.

В исковата молба са наведени следните обстоятелства: Между ищеца, като кредитор и наследодателя на ответницата – Г. К. П. е бил сключен Договор №***г., по силата на който на П., като земеделски производител бил предоставен кредит в размер на *** лв. за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти за 1 бр. –крава, 1 бр.

– биволица, 1 бр. – коза и 1 бр. овца. Крайният срок на договора бил определен на дата 20.12.2009г., като страните договорили кредитополучателят да заплати и годишна лихва в размер на 3 % върху предоставената му в заем сума /чл. 3.1.9 от посочения договор/.

На

22.12.2009г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 20.12.2010г.

На

10.11.2010г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 19.12.2011г.

На

20.10.2011г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 26.11.2012г. Била договорена годишна лихва в размер на 6% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На

11.02.2013г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 29.11.2013г. Била договорена годишна лихва в размер на 6% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На

24.07.2014г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 25.11.2014г. Била договорена годишна лихва в размер на 4.5% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На 22.07.2015г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 25.11.2015г. Била договорена годишна лихва в размер на 4.5% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На

16.03.2016г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 25.11.2016г. Била договорена годишна лихва в размер на 4% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

След изтичането на последния срок /25.11.2016г/, поради неизпълнение на задължението на П., ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение от 27.03.2017г. до същия, която е била получена от съпругата му Й. Т. на 31.03.2017г. и е информирала фонда, че мъжът и е починал на 15.05.2016г

Така, за непогасените задължения по процесния договор следвало да отговарят наследниците – Й.Т.П. /преживяла съпруга/, К.Г.К. – син и И.Г. К.а - дъщеря, съобразно частите им от наследството на Г. П. Тримата наследници са направили през 2018г. откази от наследство, вписани в особената книга при ДРС.

Ищецът е оттеглил исковата си молба спрямо децата на Г. П. и е насочил претенцията си само спрямо Й. Т., като счита, че отказът и от наследство е нищожен, поради липса на предмет, респ. унищожаем, тъй-като с конклудентни мълчаливи действия, съпругата е приела наследството на съпруга си, преди да направи отказа от наследство на 11.12.2018г. и той да бъде вписан в особената книга при ДРС, за което е било образувано ч. гр.д. №5052/2018г. по описа на ДРС.

Ищецът е изпратил ПДИ до Т. на 24.08.2017г., която е получена от нея на 22.11.2017г. В дадения и срок, ответницата не е извършила плащане на задълженията. Предвид горното, ДФЗ е подал настоящата искова молба срещу нея.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата заявява, че е направила отказ от наследството на съпруга си, надлежно вписан в особената книга при ДРС /прави искане за прилагане на ч. гр. д.

№5052/2018г. по описа на ДРС/ и моли делото срещу нея да се прекрати като недопустимо, респ. оспорва исковете по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съдът да уважи предявените искове и претендира съдебни разноски.

Ответницата, чрез процесуалния си представител, моли съдът да отхвърли исковите претенции и иска присъждане на съдебни разноски.

Съдът като разгледа доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните намира за установено следното: установителни искове - чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД във вр. чл.44 ЗЗД, при условие на евентуалност – иск с пр. осн. чл.31 от ЗЗД и осъдителни искове - чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.84, л.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, качеството на наследник на ответницата Й. Т. на длъжника Г. П., както и че е налице предхождащо приемане от страна на Й.П. на наследството, останало след смъртта на съпруга и Г. К. П. преди направения отказ от същото, а също и основанието, от което произтичат вземанията му за главница, възнаградителна лихва и за обезщетение за забава, т.е. че е налице валиден договор между ищеца и Г. П., че ДФЗ е изправна страна по него, както и размера на паричните претенции. В случай на установяване на горните факти, ответната страна следва да докаже точно изпълнение на задължението по кредитното правоотношение или настъпването на друг правопогасяващ или правоизключващ факт.

По делото не се спори, че:

- между ищеца и наследодателя на ответницата – Г. К. П. е сключен договор №***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти с ДФ „Земеделие” и са налице седем подписани анекса към същия договор, а именно: Анекс ***г.;

Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г. и Анекс ***г.

/л.11-31/, като по силата на този договор Г. П. е получил сумата от *** лв. на 17.12.2008г. /л.15/;

- Г. П. не е извършвал плащания по главницата по горепосочения договор;

- Г. К.

П. е починал на 15.05.2016г. и е оставил трима законни наследници – Й.Т. – преживяла съпруга и две деца - К.Г.К. и И.Г. К., съгласно удостоверение за наследници, приложено на л.93;

- ДФЗ е изпратил покани за доброволно изпълнение, касателно възникналите задължения по процесния договор, скл. на 17.12.2008г. до всеки един от тримата наследника на Г. К., като поканата до ответницата Т. е получена лично от нея на 22.11.2017 г. /л.36-37/;

- наследниците на Г. П. не са извършвали плащания във връзка със сключения между наследодателя им и фонда процесен договор;

- тримата наследника са направили откази от наследството на Г. П. на 11.12.2018г., които са вписани надлежно в особената книга при ДРС, съгласно изисканото и приложено ч. гр. д. №5052/2018г. по описа на ДРС;

- Й. П. е поела предприятието и е продължила търговската дейност на ЕТ „***”, вписано в ТР с ЕИК *********, считано от 06.12.2018г. и е развила търговска дейност като ЕТ „***” с ЕИК *********, видно от представените извадки от ТР и от фирменото досие, приложени на л.130-134 – декларация-съгласие от тримата наследника, а именно: Й. П. да поеме предприятието и да продължи търговската дейност на ЕТ „***”, нотариално заверена от нотариус М. С. на 30.11.2016г., заявление от Й. Т. до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелство, относно прехвърляне и поемане на търговско предприятие. Именно, поради гореизложения факт, ищецът е направил отказ от исковете срещу К. Г., И.Г. и М. П. /сестра на Г. П./ и съдът е прекратил призводството спрямо тях, като то е продължило само срещу Й. Т., с искане съдът да приеме, че отказът и от наследството на Г. П. е нищожен, респ. унищожаем, поради това, че е налице мълчаливо приемане на наследството му с конклудентни действия от сттрана на преживялата съпруга /30.11.2016г./, преди отказът и от наследство /11.12.2018г./

Спорно по делото е, дали този отказ от наследство, направен от Й. Т. е произвел правно действие, или не.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата, относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения /Решение № 137/20.12.1984 г. по гр.д. № 84/1984 г. на ОСГК на ВС/.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че предявеният иск от ищеца за нищожност на отказа от наследство не е с пр. осн. чл.56 от ЗН, защото този иск стои на разположение на кредиторите на наследника, който се е отказал от наследството, а не на кредиторите на наследодателя, като тези два иска имат различен фактически състав и предпоставки /Решение №875/14.04.1969г. по гр. д.

№381/1969г. по описа на ВС на НРБ, Решение №489/22.04.2008г. по гр. д.

№2220/2007г. на ВКС, V г.о., Решение по гр. д. №1874/2020г. по описа на ВКС, І г.о., Решение №155/28.12.2020г. по гр. д. №4919/2019г. по описа на ВКС, І г.о./.

Отказът от наследство представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл.53 от ЗН поражда права и задължения за неговите наследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД за отказа от наследство важи и правилото на чл.26, ал.2 от ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в случая е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, дори в конкретния случай за това да не е бил уведомен съда в производството по чл.51 от ЗН. Освен това, приемането на наследството преди вписаният в специалната книга на ДРС отказ е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него.

Разпечатката съдържа 56 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/286635fd-97b0-4547-9b4a-4976bb392d56