Решение № 961 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 54512/28.02.2020г. по гр.д. № 60477 по описа за 2016г . на Софийски районен съд, 138-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** с адрес: гр. София, ж.к. **** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 солидарно заплащане на сумите, както следва: сумата от 2805,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22 в гр.София, ж.к.

**** за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.; сумата от 60,73лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на извършено дялово разпределение на енергията за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г; сумата от 169,24лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2012г. до 08.12.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 77784/2015г. на СРС, като Е. Ч.

1

А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** са осъдени солидарно да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 381,80лв. по заповедно дело и 550,09лв. по исково дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над 60,73лв. до 79,09лв. и за лихва над 169,24лв. до 379,76лв., като Топлофикация София”ЕАД е осъдена да заплати на Е. А. и на Ц. А. разноски от 31,19лв.

С Определение от 17.11.2021г. СРС е оставил без уважение молба на Е. А. и на Ц. А. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5072052/12.06.2020г. от ответниците по исковете Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението не е валидно, недопустимо, постановено било от некомпетентен орган, противоречало на правовия ред, а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са конструкцията на разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ е поначало нищожна поради противоречие с правото на ЕС. Разпоредбите на ЗЕ противоречали на Закона за защита на потребителите . Наредбата за образците за заповедта за изпълнение била отменена, така поради липса на законосъобразна заповед делото следвало да бъде прекратено. Заповедта за изпълнение е нищожна, такова било и решението, постановени били при липса на компетентност, а и вменявали задължение в противоречие с добрите нрави и закона. Заповедта била по заявление което декларирало нарушение на чл. 101 от ДФЕС за непозволена държавна помощ, приложение на неравноправни клаузи, вземанията не били индивидуализирани, не било издадено разпореждане за издаването на заповедта. Събраните доказателства не установявали, че са потребили енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение между страните, не била искала доставката на енергията, поради което и не дължи плащането й. Посочила е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушавали правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се 2 приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следвало да се прилага. Измервателния уред не бил поставен на границата на собствеността, технологични разходи не били отчислявани коректно, разходите зза отчитане на уредите следвало да за сметка на ищеца, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода противоречал на физическите закони, абонатната станация не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Топлофикация София”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. ЗЕ, Наредба за топлоснабдяване противоречала на конституцията и на директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС.

Претнедирали са разноски.

Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, в предоставения срок за отговор не е изразило становище. С молба от 10.02.2023г. е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – Техем сървисис”ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8022593/27.10.2016г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц.

Г. А. , ЕГН**** с адрес: гр. София, ж.к. **** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено че Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 солидарно заплащане на сумите, както следва: сумата от 2805,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22 в гр.София, ж.к.

**** за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.; сумата от 79,09лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на извършено дялово разпределение на енергията 3 за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г; сумата от 365,81лв. представляваща лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода от 31.12.2012г. до 08.12.2015г., сумата от 13,95лв. лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 31.12.2012г. до 08.12.2015г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 77784/2015г. на СРС, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответниците са собственици на имота и клиент на топлинна енергия, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали възнаграждението за дяловото й разпределение, изпаднали в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** в предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, като издадена в противоречие с повелителни норми , не били потребили енергия в количество и на стойност, за които са предявени исковете, енергия не съответствала на изисквания за качество, не били обвързани от валидно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия, не дължали лихви върху прогнозни суми, нормативна уредба противоречала на Конституцията, сградна инсталация и технологични разходи не били определени коректно, енергията за подгряване на топла вода била изчислена по начин, противоречащ на физически закони, общият топломер не бил поставен на граница на собствеността, топломер не бил годен, не били снемани ежемесечно отчети от общия топломер, не били давали съгласие за плащане авансово на задължения по прогнозни суми, не се били съгласили и с цената на енергията, приета от ДКЕВР. Правото на собственост върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните. Твърденията на ищеца били за недопустима държавна помощ в негова полза. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Техем сървисис”ЕООД, ЕИК 130036512 е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 77784/2015г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3089669/14.12.2015г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 4 сумите, както следва: сумата от 2885,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22 в гр.София, ж.к. **** за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.; сумата от 379,76лв. представляваща лихва за забава върху главница за периода от 31.12.2012г. до 08.12.2015г., съдебни разноски от 409,57лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 19.02.2016г., на 25.02.2016г. са подали възражение, сочещо че заповед е за вземания по неравноправни клауза за възникване на правоотношението, че не се сочат основания и размер на всяка вземане поотделно – за отопление, за отопление на общи части, за БГВ, заповедта е невалидна, на 28.09.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 27.10.2016г.

По делото са приети неоспорени от страните договор от 30.01.2002г., нотариален акт № 44/14.06.2005г. носещ подпис за страните по него и за съставилия го нотариус- Габриела Даскалова, рег. № 343 на Нот.К., съгласно които на 30.01.2002г. Столична община е продала на Ц. Г. А. и на Е. Ч. А. апартамент № 22 в гр.София, ж.к. ****, върху този имот купувачите са учредили договорна ипотека на 14.06.2005г.

По делото са приети договор №26.09.2002г., протокол от ОС на ЕС , в която е имота, от 07.09.2002г. със списък на живущи, съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на „Техем Съврисис”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на бл. 135, вх. Б, ж.к. Западен парк”, гр. София, като в списъка на живущи е положен подпис за Е. А. срещу заявено желание за монтиране на 3 бр. разпределителя, ОС на ЕС е избрало и възложило на ответника Ц. А. да представлява ОС на ЕС при подписването на договора и за него е положен подпис на договора с „Техем Сървисис”ЕООД.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и такива одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. съгласно първите в забава на плащанията се изпада с изтичане на 30 дни от периода з който се отнася задължението, а съгласно вторите – от публикуване 5 на фактурата на интернет-страницата на Топлофикация София”ЕАД.

Приети са протоколи за отчет на уреди в имота носещи подпис положен за ответника Е. А., съгласно които реален отчет на уреди в имота е извършван през процесния период, като е установено потребление на енергия за отопление с три отоплителни тела с уред и за горещо битово водоснабдяване, отчитано по водомер.

Приети са изравнителни сметки за процесния период, съгласно които за имота е начислена енергия за отопление и за БГВ по показания на уреди в имота.

Приета е справка от ищеца сочеща, че данни от общия топломер са снемани ежемесечно топломер, той е преминавал през проверки 2009г., 20.09.2012г. , на 14.08.2014г., на 08.08.2016, 27.07.2017 С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че в абонатната станция има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, общият топломер е преминавал периодично през метрологични проверки и е бил годен. Посочило е, че в имота е имало три отоплителни тела с уред за измерване на потреблението, потребявала и енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер, уреди са отчетени реално, обем на имота е 141,70 куб.м. Стойността на реално потребената в имота енергия била за период в размер на 2813,52лв., дялово разпределение било направено съобразно изискванията на закона.През целия период сумите по фактури били по-ниски от реално потребеното.