Решение № 88 от 05.07.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Първомай, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100672 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

327, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ТУРИА СОЛАР“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

**************************, представлявано от Р. Д. Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С. Б. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с адрес за съдебна кореспонденция: *********, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „РОЯЛ ФРУКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от В. Г. И. в качеството на управител, му дължи сумата от 7 834, 80 лева (седем хиляди осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща продажна цена по Договор за покупкопродажба на стоки от 29.11.2020 г., за който е издадена Фактура № ********* г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване, и сумата от 2 264, 16 лева (две хиляди двеста шестдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за периода от 01.01.2021 г. до 17.09.2023 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 278/22.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 519/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

1

Претендира присъждане и на сторените съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че на 29.11.2020 г. по силата на сключен на същата дата между страните Договор за покупко-продажба ищецът доставил на ответника стоки, за което му издал Фактура № ********* г. на стойност 7 834, 80 лева. Въпреки настъпване на падежа за заплащането й на 01.01.2021 г., последният не предприел погасителни престации, поради което дължал и мораторна лихва от 2 264, 16 лева за периода от 01.01.2021 г. до 17.09.2023 г.

С оглед допуснатата забава продавачът пристъпил към принудителното удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 278/22.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 519/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът подал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 226/19.01.2024 г., с който ответното дружество оспорва исковете като недопустими с доводи, че спорът е разрешен с Решение № 127 по гр. дело № 518/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, както и като неоснователни.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си моли за уважаване на исковете с подробни съображения, изложени в писмена защита, а ответникът не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от Международна товарителница (CMR), издадена на 26.11.2020 г. (л. 4 от гр. дело № 672/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай и л. 10 от гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) от изпращача Wolfgang Asbеck, Германия, ответникът получил на 29.11.2020 г. от превозвача „Транс 1 – Румен Петров”, ЕИК: *******, 11 200 кг картофи и 12 320 кг лук. За доставката ищецът издал на получателя Фактура № ********* г.

(л. 3 от гр. дело № 672/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай и л. 7 о т гр. дело № 4909/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен) за 11 200 кг картоф внос и 12 430 кг лук внос на обща стойност от 7 834, 80 лева (с начислен ДДС) с падеж 31.12.2020 г.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 39 – л. 42 и л. 45 – л. 46), допълнено от вещото лице в открито съдебно заседание, което, като обективно, компетентно и изчерпателно изготвено, следва да се кредитира, че счетоводствата на двете дружества са водени по начин, осигуряващ спазването на основополагащите принципи, заложени в Закона за счетоводството (ЗС) и Националните счетоводни стандарти към момента на стопанаската операция по Фактура № ********* г. и че същата е осчетоводена от доставчика и получателя съответно на 29.11.2020 г. и на 01.12.2020 г. и е отразена в дневника за продажби и в справка-декларацията по ДДС на първия за данъчен период месец ноември 2020 г. и в дневника за покупки и в справка-декларацията по ДДС на втория за 2 месец декември 2020 г., когато последният е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по нея в съответствие с чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Експертната проверка на разплащанията между страните сочи, че до момента фактурната стойност от 7 834, 80 лева (с начислен ДДС) не е заплатена от купувача. Вещото лице изчислява мораторната лихва за забавата й от 01.01.2021 г. до 17.09.2023 г. в размер на 2 261, 32 лева.

Сезиран от ищеца с постъпило на 18.09.2023 г. Заявление вх. № 3073/18.09.2023 г. (л.

2 – л. 3 от ч. гр. дело № 519/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Първомай издал срещу ответника Заповед № 278/22.09.2023 г. за изпълнение на процесните парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 519/2023 г. (л. 12 от ч. гр. дело № 519/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена му на 09.10.2023 г. и оспорена от него с Възражение вх. № 3786/13.11.2023 г.

Известен по електронен път на 22.11.2023 г. з а постъпването му и за правната алтернатива по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 23.11.2023 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок заявителят подал по пощата разглежданата Искова молба вх. № 3920/24.11.2023 г. (л. 2).

При очертаната фактическа обстановка съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и в противовес на наведеното в отговора възражение се явяват процесуално допустими.

С Решение № 127/13.09.2024 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 518/2022 г.

(л. 93 – л. 95 от гр. дело № 518/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), влязло в сила на 06.10.2023 г., е признато за установено между страните и неучастващата в настоящото дело В. Г. И., ЕГН: **********, че Договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г., сключен между ищеца, от една страна като „Продавач”, ответника, от друга страна като „Купувач”, и посоченото физическо лице като „Гарант”, е неистински в частта досежно подписите, фигуриращи в графи „Купувач” и „Гарант”, и е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от първия за осъждане на втория да му заплати сумата от 15 565, 20 лева, представляваща продажна цена по неавтентичния договор за 51 700 кг картофи и 19 140 кг лук, за които са издадени Фактури № № ********* г., ************ г.

Предметът на настоящия процес не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана по гр. дело № 518/2022 г., тъй като, макар да се касае за идентично по съдържание и размер задължение, въведеният с исковата молба правопораждащ юридически факт е различен – а именно Договор за покупко-продажба на стоки от 29.11.2020 г., за който е издадена Фактура № ********* г.

В съдебната практика константно се е наложило виждането, намерило израз в Определение № 201/13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 475/2016 г., II т. о., Определение № 167/25.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 192/2016 г., II т. о., и Определение № 593/28.06.2016 г.

3 на ВКС по т. д. № 3080/2015 г., I т. о., и др., че когато страните предварително и общо са съгласували параметрите на предстоящите доставки, те се разглеждат като престации по изпълнение на един договор за покупко-продажба, независимо че са материализирани с отделни фактури. Ако такъв рамков контракт липсва, се счита, че всяка от тях индивидуализира самостоятелна продажбена сделка. В първия случай вземането за цената произлиза от общ правопораждащ факт, а във втория от няколко отделни, и то различни.

Така че при отричане на първото фактическо основание, какъвто е правният резултат на спора по гр. дело № 518/2022 г., отсъства процесуална пречка за разглеждане на другите в ново заповедно и/или исково производство между страните.

С оглед профила на съдоговорителите на „търговци” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във връзка с упражняваното от тях занятие, и естеството на насрещните престации, процесното съглашение се характеризира като търговска покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 от от ТЗ, която се регулира от специалните правила на Глава двадесет и втора на ТЗ, на общите му разпоредби за търговско договаряне, а при празноти по препращане от чл. 288 от ТЗ – и от гражданското законодателство и в частност от ЗЗД.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, с който по разбирането на чл.

183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху тях срещу цена, която последният се обременява да му заплати, се определя като консенсуален, неформален, комутативен, двустранен и възмезден, тъй като от момента на постигане на съгласие относно насрещните конкретизирани престации и без за действителността му законът да изисква специално оформяне, създава задължения и за двете страни. Съществените такива на продавача, систематизирани в чл. 183, ал. 1 и чл. 187, изр. 1 от ЗЗД, са да прехвърли на контрагента си правото на собственост върху стоките и да му ги предаде, а на купувача, както гласи чл. 200 от ЗЗД – да му заплати уговорената за тях продажна цена и да ги получи.

Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Предвид казаното при режима чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по договорно правоотношение за търговска покупко-продажба с ответника, което е породило за него изискуемо задължение за плащане на цената. Ответната страна на свой ред следва да убеди съда в проявлението на обстоятелствата, на които позовава материалноправната си защита.

Трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., II т. о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., I т. о., Решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., Решение № 118/5.07.2011 г. по т. д.

№ 491/2010 г., ІI т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., Решение № 4

92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о., Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., Решение № 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г., І т. о., Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д.

№ 137/2012 г., II т. о., Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., ІІ т. о., и Решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г., II т. о., признава на фактурата в качеството й на частен свидетелстващ документ доказателствено значение за възникнало между страните облигационно правоотношение по неформален договор за търговска продажба на движими вещи, ако инкорпорира съществените елементи от съдържанието на сделката: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време и място на съставяне, и е подписана за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция. Дори обаче да не съдържа подпис на купувача, включването й в счетоводните му регистри и отразяването на стойността й в справка-декларацията му по ДДС и ползването от него на данъчен кредит по сделката, са действия, които съставляват признание за пораждането и размера на задълженията, за които е съставена.