Решение № 1786 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330108465 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „ВиК“ ЕООД срещу А. В. К., с която по реда на чл. 422 ГПК се иска признаване дължимостта на следните вземания по издадена заповед за изпълнение, а именно: главница в размер на 1120,68 лв., съставляваща стойност на услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 28.01.2020 – 15.11.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 152,47 лв. за периода 12.03.2020 - 31.10.2023 г., отнасящи се за обект на потребление в ***, за който се твърди да е собствен на ответника. Отчетът е извършен при липсващо измервателно устройство (ИУ) като за дама обитатели.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез особен представител оспорва, че услугите са доставени именно до този обект на потребление и именно на лицето ответник, както и че същият не живее на този адрес. Оспорва същият да е собственик на имота и че го обитава, както и колко човека ползват имота, оспорва обстоятелството, че се начислява вода за двама обитатели. Липсвали доказателства сумата да е потърсена по доброволен ред.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, 1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно устройство, че имотът се обитава от двама обитатели, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото.

Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване.

От приложеното писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че за процесния недвижим имот са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ. В декларацията от 18.03.1998г. имотът е деклариран от лицето ***, който се установява от справката за родствени връзки, че е дядо на ответника. Въпреки това в декларацията от 31.08.1998г. процесният имот се декларира от друго лице, което няма връзка с ответника – ***. Последващото деклариране на имота от друго лице, което не е роднина на ответника, разколебава тезата на ищеца, че ответникът е собственик на имота по наследствено правоприемство. Липсват и други доказателства в тази връзка.

При това положение, не се установява ответникът да е собственик или ползвател на недвижимия имот. Извод за обратното не може да се направи от приложените писмени доказателства, които представляват едностранно съставени от ищеца документи, нито от обстоятелството, че към 1980г. и към 2001г. ответникът е посочил този адрес за настоящ, респективно постоянен.

При опитите да бъде призован ответникът на адреса, на който се твърди, че е потребена вода, се връщат сведения, че лицето не живее на адреса. Дори същият да е живял на този адрес някога и да го е регистрирал като постоянен и настоящ адрес в период, неотносим към процесния (1980г. и 2001г.), това не доказва качеството му на потребител за релевантния период. Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извод за недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги.

Поради недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало 2 облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното същият не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и искът за главница подлежи на отхвърляне. Впрочем, не бяха доказани и други юридически факти от фактическия състав на иска – предпоставки и извършване на отчет при липсващо измервателно устройство, нито броя на обитателите в имота. Ищецът не реализира докрай тези си доказателствени искания.

Подлежи на отхвърляне и искът за обезщетение за забава като акцесорен на главния.

При този изход от спора, ищецът няма право на разноски, а ответникът не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че А. В. К., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед № 8506/07.12.2023г. по ч.гр.д. № 17930/2023г. по описа на ПРС, а именно:

1120,68 лева – главница, представляваща задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода 28.01.2020г. – 15.11.2023 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.12.2023г., до окончателното плащане, както и 152,47 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2020г. - 31.10.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3