Решение № 729 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104149 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. срещу въззивно решение № 311 от 09.05.2023 год., постановено по в.гр.дело № 60/2023 год. по описа на ОС–София, с което е частично отменено и частично потвърдено решение № 260030 от 20.10.2022 год., постановено по гр.дело № 266/2021 по описа на РС-Ихтиман, и по този начин на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени мерките, постановени с решение по гр.дело № 129/2018 год. на РС-Ихтиман, относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжка, както следва: упражняването на родителските права по отношение на Б. М. П. с ЕГН ********** е предоставено на бащата М. М. П., определено е местоживеене на детето на адреса на бащата в гр.С. и е определен следния режим на лични отношения на майката А. Д. Д. с детето Б., а именно: през първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от края на учебните занятия в петък до 18.00 ч. в неделя в гр.

С., а през следващите три месеца майката да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от края на учебните занятия в петък до 18.00 ч. в неделя, като една от нощувките да бъде в гр. С., а другата в гр. С., като след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението майката да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от края на учебните занятия в петък до 18.00 ч. в неделя с възможност за 1 преспиване изцяло в гр. С.; през целия период от влизане в сила на решението майката да има право да взема детето /включително и в гр. С./ един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и всяка четна календарна година – за великденските и новогодишните празници, а всяка нечетна година – за майските и коледните празници, както и във всички останали случаи извън този режим по взаимно съгласие на родителите; за осъществяване на личните контакти на майката същата следва да взима детето от дома, в който живеят бащата и детето и да го връща в този дом и майката е осъдена да заплаща на детето Б. месечна издръжка в размер на 177.40 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2021 год. до 01.01.2023 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и в размер на 195 лв., считано от 01.01.2023 год. до настъпване на законна причина за изменени или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С определение № 2802 от 06.06.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение само в частта му относно определяне на режима на лични отношения на малолетното дете Б. М. П. с майката А. Д. Д. по следния въпрос: С оглед конкретните обстоятелства до каква степен трябва да е детайлно предписан режима на лични отношения, необходимо ли е да се предвидят преходен период и/или професионална помощ от експерт за осъществяването на режима и подходящи защитни мерки, за да бъде защитен най-добрия интерес на детето?

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.

281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че съдът не е обсъдил целия комплекс значими за спора обстоятелства като съвкупност, не е отделил значимите от тях за интереса на детето, не е обсъдил обстоятелствата, посочени в чл. 59, ал. 4 СК и ППВС № 1/74 год., в т.ч. пола на детето и възрастта му, предполагащи личен и ежедневен контакт с майката.

Ответникът по касационната жалба М. М. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната част. Моли да бъде отчетено обстоятелството, че понастоящем детето е вече ученичка в седми клас в ОУ „К. и М.“ – гр. С..

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/74 год., което е актуално и при действието на СК от 2009 год., Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 291 от 9.10.2012 год. на ВКС по гр. дело № 115/2012 год., III г. о., ГК, решение № 217 от 27.05.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6851/2014 год., IV г. о., ГК, решение № 59 от 04.05.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2396/2017 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 33 от 25.03.2019 год. на ВКС по гр. дело № 1370/2018 год., III г. о., ГК, решение № 102 от 2

27.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 4210/2018 год., III г. о., ГК, решение № 60287 от 9.12.2021 год. на ВКС по гр. дело № 85/2021 год., IV г. о., ГК, решение № 22 от 6.07.2022 год. на ВКС по гр. дело № 1241/2021 год., IV г. о., ГК, решение № 50029 от 14.07.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3402/2022 год., ІV г. о., ГК, решение № 146 от 18.07.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3794/2021 год., ІV г. о., ГК и др. Според тази практика, когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Правото на лични отношения с родителите е самостоятелно основно право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 9, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители.

По тази причина, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти, следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избегнат възможни конфликти при осъществяването му.

При родителското отчуждение се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на отношенията родител-дете. Възможно е отчуждаването към родителя да повлияе дългосрочно негативно на детето. В подобна хипотеза съдът е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, и в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активно противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му. Така, при родителско отчуждение, при необходимост, с оглед конкретните обстоятелства, следва да се предвиждат преходен период и/или професионална помощ от експерт за осъществяването на определения режим, включително и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл.

59, ал. 8 СК /не лимитативно и изчерпателно/, когато това е необходимо. Съдът може да предпише в своето решение и други мерки, предвидени в ЗЗДт., както и определени от него, според конкретните нужди и най-добрия интерес на детето, още повече, че такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от Дирекция „Социално подпомагане“ /арг. чл. 59, ал. 10 СК/.

По същество на касационната жалба:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че молбата за 3 изменение на мерките за упражняване на родителските права и предоставянето им на бащата е основателна, но следва да се възстановят и отношенията на детето Б. с майката, за което и двамата родители са длъжни да окажат съдействие, като при необходимост следва да потърсят и професионална помощ, за да се нормализират отношенията между тях и да не проектират конфликтите помежду си върху детето, поради което на майката е определен „стандартен“, т.е. общ режим на лични контакти с детето /който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка – годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на детето, почивни дни в края на седмицата/.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но се явява неправилно, доколкото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, при неточно приложение на материалния закон чл. 59, ал.

4 и 8 СК и § 1, ал. 5 от ДР на ЗЗДт. Въззивният съд не е съобразил специфичните за случая обстоятелства – че родителите не намират най-подходящия начин да общуват и не могат да постигнат договорка за улесняване на контактите между майката и детето; детето е с повишена тревожност, като нагласите му към майката и бабата по майчина линия са с негативни елементи – то е въвлечено в конфликт на лоялност, в който взема страна и проявява противопоставяне към другия родител; налице е процес на отчуждаване от майката, който е в своите начални фази и може да бъде управляван. Не са обсъдени в достатъчна степен обстоятелствата, че срещите на детето с майката не са се осъществявали насаме /винаги в присъствието на бащата и/или негови близки/, в продължителен период от време майката не е имала редовни контакти с детето, нежеланието на детето да контактува с майка си, поведението на двамата родители във връзка с този проблем, както и предложените от вещото лице мерки, насочени към преодоляване на отчуждението и възстановяване на нормалните отношения с майката. Неправилното решение подлежи на отмяна в обжалваната му част и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

По делото не е спорно, че страните не живеят съвместно от 23.08.2016 год., като от раздялата им детето Б. е отглеждано от бащата в семейния дом в гр. С., а майката живее в гр.

С.. През лятото на 2020 год. детето е отказало да се върне в гр. С. при майката си, на която е било предоставено упражняването на родителските права с влязлото в сила решение по гр.д.

№ 129/2018 год. по описа на РС-Ихтиман, а последното не е било изпълнено и принудително.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, че конфронтацията между родителите е рефлектирала върху психиката на детето и е подложила на изпитание естествените му чувства на привързаност, обич и потребност от това да общува по нормален начин не само с баща си и неговите роднини, но и с майка си и нейните роднини. Средата, в която се отглежда детето, е контролирана, като се наблюдава 4 овластяването му от полагащите грижи роднини да взема решения дали да контактува с майка си /т.е. бащата няма пряко отчуждаващо поведение, но не оказва родителско сътрудничество/. Въпреки лимитираните контакти, майката продължава да бъде значима в живота на детето. Ефективният контакт майка-дете предполага подготовка на добро психоемоционално състояние на детето и избягване на конфликтната триангулация дете-майкабаща. Ако не се намерят удачни начини за пълноценно общуване на детето с двамата родители се очаква увеличаване на натоварването му в психо-емоционален план. Вещото лице е посочило, че детето има нужда от: 1/ подкрепа в преодоляване на тревожността, свързана с преживяванията от противопоставянето между родителите; 2/ съвместна работа за постигане на възможно по-сигурна, стабилна и предвидима социална среда; 3/ подкрепа за изграждане на позитивни отношения и установяване на значима връзка и с двамата родители; 4/ подкрепа за развитието на умения за автономност на детето; 5/ подкрепа на детето за приемане на настоящата ситуация, касаеща раздялата между родителите, като е препоръчало: създаване на защитено пространство, в което момичето да може свободно да споделя своите емоции и чувства и да може да изкаже своята гледна точка без да бъде осъждана и оценявана; 2/ ползване на специалисти, които са опосредстват трудностите на детето и неговите родители при преминаването им през процеса на наместване в новата среда; 3/ работа върху отработване върху изведените проблемни зони, включваща активност на всички участници в процесите; 4/ постигане на по-добро разбиране на родителите за вътрешно-психичните процеси при детето и търсенето на по-добри решения относно техните родителски функции; 5/ предпазване на детето от въвличането в несвойствени за възрастта му роли; 6/ работа в посока намаляване на конфликта на лоялност спрямо родителите и 7/ насочване на родителите към ефективна медиация, която да позволи отработване на натрупаните негативни взаимоотношения и постигане на договорености по емоционално натоварени въпроси, касаещи съвместното им родителство.