Решение № 1553 от 21.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2783/2022
- Вид
- Решение № 1553
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 10.12.2022
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1553 гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110202783 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 35, ет. 6, ап. № 14 срещу Наказателно постановление № 10 – 5215/ 30.08.2010 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя З., на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 05.08.2010 г. при извършена проверка в ТД на НАП гр.
Варна, възложена с Резолюция № 032691000021412/ 30.07.2009 г., обективирана с Протокол № 031831000004697/ 05.08.2010 г. по подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. № 033921000004887/ 29.07.2010 г. от Г. П. З. с ЕТ „Гезла – Г. З.“, с ЕИК: 103164746, поради заличаване на търговеца от Търговския регистър на 02.02.2010 г., се е установило, че лицето не е спазило 14 – дневния законоустановен срок за подаване на заявлението от настъпване на обстоятелството, т.е до датата 16.02.2010 г., а заявлението за дерегистрация по ЗДДС е било подадено в ТД на НАП гр. Варна на 29.07.2010 г. – нарушение на разпоредбите на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
1
Жалбоподателят Г. П. З. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на административно – наказателната му отговорност за извършеното нарушение, доколкото самото то е осъществено през 2010 г. Поради тази причина отправя молба за отмяна на процесното наказателно постановление.
В проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2783 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Г. П. З. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата страна Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Тодорка Александрова по време на проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2783 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, която моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като също така претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 05.08.2010 г. Д.С.С. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна извършила проверка по подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. № 033921000004887/ 29.07.2010 г. от Г. П. З. с ЕТ „Гезла – Г. З.“, с ЕИК:
103164746, като установила, че търговецът е заличен от Търговския регистър на 02.02.2010 г., а същевременно е депозирал заявлението за дерегистрация по ЗДДС на 29.07.2010 г., т.е. след изтичане на законоустановения 14 – срок, считано от настъпване на новото обстоятелство, в случая заличаването си от Търговския регистър.
Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят Г. П. З. е извършил нарушение на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност, на 05.08.2010 г. инспектор С. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за 2 неоснователно, на 30.08.2010 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка върху добавената стойност наложил на жалбоподателя З. „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателят З. не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.
Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба е, че нарушението е било извършено през 2010 г., като давностния срок за ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение, според него самия, вече е изтекъл.
Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е довършено на 17.02.2010 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е изтекъл на 18.08.2014 г.
Поради тази причина и с оглед изричното възражение на жалбоподателя 3
Г. П. З., че административно – наказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана поради изтичане на давностния срок, според съда Наказателно постановление № 10 – 5215/ 30.08.2010 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 10 – 5215/ 30.08.2010 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на Г.
П. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 35, ет.
6, ап. № 14, на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 05.08.2010 г. при извършена проверка в ТД на НАП гр. Варна, възложена с Резолюция № 032691000021412/ 30.07.2009 г., обективирана с Протокол № 031831000004697/ 05.08.2010 г. по подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. № 033921000004887/ 29.07.2010 г. от Г. П. З. с ЕТ „Гезла – Г. З.“, с ЕИК: 103164746, поради заличаване на търговеца от Търговския регистър на 02.02.2010 г., се е установило, че лицето не е спазило 14 – дневния законоустановен срок за подаване на заявлението от настъпване на обстоятелството, т.е до датата 16.02.2010 г., а заявлението за дерегистрация по ЗДДС е било подадено в ТД на НАП гр. Варна на 29.07.2010 г. – нарушение на разпоредбите на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4