Решение № 260260 от 01.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ..........

01.02.2021г. гр.В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №14352 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ****срещу Г.Д.Ц. ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 15200лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № *******сключен между „Б. П. П.

Ф.” ЕАД и Г.Д.Ц., вземанията по който са прехвърлени от „Б. П. П. Ф.” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., приложение №1/15.09.2017г. към него; 5930,20лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 20.02.2024г./ падеж на последна погасителна вноска/; 3794,83лева, представляваща обезщетение за забава от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3327/24.04.2019г. по ч.гр.д. № 6212/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 15200лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № *******сключен между „Б. П. П.

Ф.” ЕАД и Г.Д.Ц., вземанията по който са прехвърлени от „Б. П. П. Ф.” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., приложение №1/15.09.2017г. към него; 5930,20лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 20.02.2024г./ падеж на последна погасителна вноска/; 4410,50лева, представляваща обезщетение за забава от 21.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2019. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 13.02.2017г., между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № EMLN-14516765.

Въз основа на него, ответникът получил сумата от 15200лева със задължение за връщането й на 84 равни месечни вноски всяка от по 298,82лева, съгласно погасителен план към договора. Размерът на уговорената договорна лихва бил 9900,88лева. Общо дължимата сума за връщане по договора била в размер на 577,84лева. Падежът на първата вноска бил 20.03.2017г., а на последната 20.02.2024г. Ответникът не изпълнил в срок задължението си за плащане на погасителни вноски, поради което кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.05.2017г., която дата представлява падеж на трета погасителна вноска. В съответствие с чл.5 от сключения договор е начислена и лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2019г. На 15.09.2017г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017г., ищецът придобил вземането по договора на кредитора спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.

Уведомяването за цесията се прави с настоящата искова молба. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника - адв. Г.В..

Искът се оспорва по основание и размер. Сочи нарушение на ЗПК, респ. чл. 11 т.9 и т.10. Твърди, че липсват доказателства, че сумата по договора е реално предоставена на ответника и съответно усвоена от него. Липсвали доказателства, удостоверяващи колко са заплатените погасителни вноски, а от там и дължимите такива. Не ставало ясно как е определена претендираната сума. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по спора, като ищецът депозира писмено становище, а ответникът се представлява от назначения от съда особен представител - адв. Г.В..

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6212/2019г. по описа на Районен съд – В., от които е видно, че въз основа на подадено на 22.04.2019г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Г.Д.Ц. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.

Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и ответника по договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, тоест предоставянето на заемната сума, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и сключването на договор за цесия между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и ищеца и уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето и неговото действие по отношение на длъжника.

От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. (л.18 и сл.) се установява, че цедентът - „Б. П. П. Ф.” ЕАД е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора (арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора). По делото е представено въпросното приложение № 1 от 15.09.2017г.

(л. 26 и сл.), в което под № 254 е посочен договор № EMLN-14516765/13.02.2017г. с длъжник Г.Д.Ц. и са описани всички вземания за непогасена главница, договорна лихва и лихва за просрочие.

Съдът намира, че така описаният договор е валиден и същият е породил правно действие между съконтрагентите. На основание чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.

№ 1711/2013 г. на ВКС и др.).

В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л.29). В същото е посочено, че „Б. П. П. Ф.” ЕАД упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го представлява, като уведоми по законовоустановения ред длъжниците за сключения на 27.07.2017г. договор за прехвърляне на вземанията, с право да извърши всички необходими правни и фактически действия във връзка с уведомяването.

Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника три броя уведомителни писма (л.31 и сл.) за извършеното прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото са представени обратни разписки ведно с отбелязване, че лицето не е открито.

Въпреки, че съобщението не е получено от длъжника преди завеждане на делото, с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба от особения представител на ответника, ведно с приложенията към нея. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса, нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията – предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника (ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът (ищец) се явява негов кредитор за вземанията, предмет на процесния договор за потребителски кредит № EMLN-14516765/13.02.2017г.

От съдържанието на посочения договор се установява, че „Б. П. П. Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на Г.Д.Ц. - кредитополучател, сумата от 15200лв., срещу насрещното задължение същият да върне заетата сума, при лихвен процент от 9.83% и годишен процент на разходите (ГПР) – 11%. Наред с това, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора застрахователна премия от 3970лева и такса ангажимент от 304лв. Общата дължима сума по договора е отразена в размер на 15200лв., платима на 84 равни месечни вноски, в размер на 298,82лв. всяка, при първа погасителна вноска 20.03.2017г., съгласно приложения към договора погасителен план.

Според договора /последен абзац л.10/, с подписване на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит. Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан и от ответника и подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът приема, че сумата от 15200лв. е изцяло усвоена.

Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изготвената по делото СЧЕ, досежно факта, че от ответника не са извършени плащания по кредита и че ответникът е усвоил потребителския кредит изцяло на 13.02.2017г.

В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че договорът за потребителски кредит противоречи на ЗПК.