Решение № 21627 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21627 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110121150 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД срещу С. Н.

С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон.

№ 326784, а именно: сумата от 1 351.01 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 228.48 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.09.2024 г.; сумата от 15.75 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3.52 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 25.09.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 59771/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*************” ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че е платил процесните задължения. Възразява, че не е уведомен писмено за тях, 1 поради което счита, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59771/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените фактически твърдения предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предполага доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена, както и изискуемост на вземането; извършването на услугата дялово разпределение за процесния имот през исковия период, нейната цена и дължимостта й именно на ищеца; съществуването и размера на главните дългове; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетенията за забава.

В случая с Определение № 32761/05.08.2025 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период на претендираната стойност; извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота през исковия период от „*************“ ООД, която възлиза на претендираната стойност; изпадането на ответника в забава в плащането на двете главни задължения с периоди на забава и размери на обезщетенията за забава съобразно посоченото в исковата молба. Ето защо следва да се приеме за установено по делото възникването в полза на ищеца на процесните вземания срещу ответника.

Единственият спорен между страните въпрос касае това дали ответникът е погасил задълженията си чрез плащане, извършено на 19.12.2024 г. В тази връзка той е представил документ, видно от който е извършил на 19.12.2024 г. плащане в полза на „************“ ЕАД на сумата от 1 495.47 лв. за процесния имот. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без оспорвания на страните и което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и обосновано, обаче се установява, че с това плащане са погасени други задължения на С. към ищеца, а не процесните. От същото се изяснява също така, че при извършена проверка в счетоводството на дружеството и в отдел „Съдебни вземания“ към Дирекция „Правна“ не са установени данни за постъпили суми за погасяване на задълженията за исковия период. При тези факти съдът приема, че представеният от 2 ответника платежен документ не доказва плащане на процесните задължения.

Предвид изложеното предявените искове за цената на доставената топлинна енергия, мораторната лихва върху нея, цената на услугата дялово разпределение и мораторната лихва върху нея са основателни.

По разноските:

С оглед изхода на делото отговорността за разноските следва да бъде разпределена съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е бил уведомен писмено за задълженията си е ирелевантно за отговорността за разноски, още повече че в приложимите към договора му с ищеца общи условия е предвиден в чл. 33, ал. 2 срок за плащане.

На ищеца следва да се присъдят всички сторени от него разноски, а именно: разноски за исковото производство в общ размер на 231.97 лв., както следва: 31.97 лв. – държавна такса, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ размер на 81.98 лв., както следва: 31.98 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, дължи на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „************ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон. № 326784, а именно: сумата от 1 351.01 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 228.48 лв.

– мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.09.2024 г.; сумата от 15.75 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3.52 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 25.09.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59771/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„************ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 231.97 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 81.98 лв. – разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4