Решение № 1417 от 10.07.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

…………………………….., Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 421/2019г.

Производството е по реда на чл.107 ал.3 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.156 от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на К.К.К. чрез адв. И.З. срещу акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-8074/29.09.2016г. /АУЗД/, издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК, съгласно писмо вх.№3326/22.02.2019г. на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

Жалбоподателят оспорва АУЗД, като смята, че е нищожен, поради некомпетентност на административния орган и в условията на евентуалност е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуално-правни норми, при неправилно приложение на материалния закон и неспазване целта на закона, както и при липса на мотиви. Прави се оплакване, че обжалваният акт не е бил съобщен на К.К.. Подчертава се, че жалбоподателят не е декларирал лекия автомобил, за който е начислен допълнително данък с обжалвания акт и освен това се е отказал от правото на собственост върху него. Изтъква се, че оспорения АУЗД е издаден въз основа на декларация, която касае друг автомобил. Иска се обявяване на АУЗД за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде изцяло отхвърлена. Твърди, че актът е законосъобразен, подписан от компетентен орган при спазване на правилата и ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Обжалването на акт за установяване на задължения по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК се извършва по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ във връзка с чл.156 от ДОПК.

С определение №11532/20.11.2018г. по частно адм.дело №2933/2018г. е отменено решение №МД-РШ-059/28.09.2018г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на К.К.К. срещу АУЗД с №МД-АУ-8074/29.09.2016г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК и преписката е върната за ново произнасяне. Определението е необжалваемо и е влязло в сила на 20.11.2018г., поради което въпросът относно нередовното връчване на АУЗД с №МД-АУ-8074/29.09.2016г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК е решен и е прието от съда, че жалбата срещу него не е просрочена. Във връзка с това, този въпрос не подлежи на повторно разглеждане, поради което настоящия съд приема, че жалбата на К.К.К. срещу АУЗД с №МД-АУ-8074/29.09.2016г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно писмо на ответника с вх.№3326/22.02.2019г. по жалбата на К.К. не е имало ново произнасяне след горецитираното определение на Варненския административен съд и по силата на чл.156 ал.4 от ДОПК АУЗД с №МД-АУ-8074/29.09.2016г. е мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, който се явява и надлежния ответник в настоящото съдебно производство.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С обжалвания акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-8074/29.09.2016г. са установени публични задължения за данък върху превозното средство – лек автомобил с рег.№ В **** АХ, дължими от К.К. за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в общ размер от 862.69 лева, от които главница общо 655.29 лева и лихви за забава – 207.40 лева. Посочено е, че задължението е определено с декларация по чл.54 от ЗМДТ. От приложената по делото декларация с № 1593/24.01.2006г. по чл.54 от ЗМДТ е видно, че е съставена служебно от органите по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Съдът не може да приеме, че е била съставена на 24.01.2006г., защото тази посочена дата и номер 1593, касаят декларацията на К.К. за закриване на партидата за лек автомобил с рег.№В****Н.

В писмо с вх.№4766/19.03.2019г. на ответника чрез гл.юрисконсулт Е. Д. се заявява, че лек автомобил БМВ модел 320 с рег.№ В****АХ, собственост на К.К. не е бил деклариран от него в община Варна.

В електронната система на дирекция „Местни данъци“ партидата на лек автомобил БМВ модел 320 с рег. № В****Н, за който е било установено от справка от регистрите на КАТ – Варна, че е бил продаден от К.К., е била служебно променена в партида за друг негов лек автомобил БМВ модел 320 с рег.№ В **** АХ. Към писмото е приложена декларация от К.К.К. до дирекция „Местни данъци“ при община Варна от 24.01.2006г., според която считано от 28.01.2002г. същия е продал лек автомобил БМВ модел 320 с рег. №В****Н, като е представен и договор от 28.01.2002г. за покупко-продажбата на въпросното моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите от същата дата.

С нотариално заверена декларация от

05.02.2019г. К.К. е декларирал, че на основание чл.99 от Закона за собствеността се отказва от правото си на собственост върху МПС – лек автомобил БМВ модел 320 с рег.№ В **** АХ. Във връзка с отказа от правото на собственост, жалбоподателят е подал заявление до дирекция „Местни данъци“ – Варна на 05.02.2019г., който факт се признава от ответника в негово писмо вх.№4766/19.03.2019г. В същото писмо се обяснява, че на основание това заявление на К.К. партидата за лек автомобил с рег.№ В****АХ е била закрита, считано от 28.02.2019г. На датата на подаденото от жалбоподателя заявление за отказ от правото на собственост върху лек автомобил с рег.№В****АХ е издадено съобщение от дирекция „Местни данъци“ – Варна с №**********/05.02.2019г., в което се пояснява, че на основание декларация по чл.54 от ЗМДТ са определени следните данъчни задължения за лек автомобил с рег. №В****АХ за периода 31.12.2004г. – 02.07.2018г.: главница в размер на 372.58 лева и лихви в общ размер на 99.82 лева.

Отказът от правото на собственост действа занапред и не касае данъчния период, който влиза в обхвата на обжалвания АУЗД – 2011г.-2015г., поради което съдът не намира за необходимо да коментира неговото правно действие.

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:

І. Относно компетентността на органа:

Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Съставилият обжалваният акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ служител е упълномощен от кмета на община Варна с негова заповед №0793/14.03.2016г. въз основа на заповед за заместване от заместник кмета П. П. с № 0709/12.03.2016г. на кмета на община Варна. Заместник кмета, подписал заповедта по чл.3 от ЗМДТ е бил командирован извън страна в периода 09.03.2016г.-12.03.2016г., видно от заповед №0641/02.03.2016г. на кмета на община Варна. От съдебно-почерковата експертиза с вх.№8474/28.05.2019г., приета от съда без възражения от страните, се установи, че подписът, положен под заповед №0793/14.03.2016г. е изпълнен от П. Х. П. Изложеното сочи, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган.

ІІ. Спазване на процесуалните правила:

В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими следните способи:

1. Задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, като подава декларация по реда на чл.105 от ДОПК;

1.1.

При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, съгласно чл.103 ал.1 от ДОПК;

1.2.

На основание чл.103 ал.2 от ДОПК, отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.

Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК;

1.3.

В случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл.

81, ал. 1 от ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието, на основание чл.103 ал.3 от ДОПК;

2. Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл.

107 ал. 3 от ДОПК, според чл.106 ал.1 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК в 14-дневен срок от подаване на декларацията, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.

3.

Установяване по чл. 108 от ДОПК, което се осъществява с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.

Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.

Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК). Следователно, поради естеството на предварително установяване на размера на задълженията по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, при служебно установяване на несъответствия, актът за установяване на задължения се издава служебно от приходната администрация на съответната община.

Едва с промяната в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ (ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) е отменено съществуващото до този момент задължение за собствениците на превозни средства да ги декларират в общината по постоянния си адрес в двумесечен срок от придобиване на правото на собственост. При новата редакция на цитираната разпоредба, размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Като самостоятелно основание за издаване на акт за установяване на задължения нормата на чл.107 ал. 3 ДОПК предвижда неподаването на декларация. По този начин законодателят е възпрепятствал възможността данъчно-задължените лица да се възползват от недобросъвестното си поведение и при недеклариране на собственото си превозно средство да се освобождава от заплащане на дължимия данък върху него.

С оглед на изложеното, съдът приема, че след влизане в сила на изменението на чл.54 ал.1 от ЗМДТ, публикувано в ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., органите по приходите прилагайки новите правила за служебно определяне размера на данъка върху превозните средства въз основа на данни от регистъра, поддържан от МВР са издали т.нар. от тях „декларация“ по чл.54 от ЗМДТ, която е приложена по делото. Цитираната нова нормативна редакция не изисква документът, който служебно се издава въз основа на нея от органите по приходите да бъде подписван от задълженото лице. Размерът на данъка върху лек автомобил с рег.№ В****АХ е бил определен през 2016г. по реда на чл.54 от ЗМДТ в редакцията в сила от 01.01.2015г.