Решение № 2987 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2987 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330113736 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. П. У., с ЕГН: **********, против „Моят кредит” ЕООД, с ЕИК: 203939675, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11 т.9 и т.10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 12, ал. 4 от Договор за заем Код: ***/***г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 271,50 евро, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните бил сключен договор за заем № ***, по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 409,03 евро, при фиксиран лихвен процент по заема от 40,05% и годишен процент на разходите – 42,17 %. Съгласно чл.12, ал.1 от договора заемателят – ищец в 3 – дневен срок следвало да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, като третото лице – поръчител следвало да отговаря на определени условия. Съгласно чл.12, ал.4 от договора при неизпълнение на това задължение заемателят – ищец дължал неустойка в размер на 271,50 1 евро, с левова равностойност от 531 лева. Страните се договорили, че в случай, че неустойката стане дължима, заемателят следвало да я заплати на части съгласно посочения в договора погасителен план. Сочи се, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане по неустойката. Твърди се, че чрез предвиждане на неустойка за неосигуряване на обезпечение, ответникът си осигурявал допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Твърди се, че предвидената неустойката в размер на 271,50 евро била загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото била над 50% от заетата сума в размер на 409,03 евро. Предвидено било същата да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и създаване на предпоставка за неоснователно обогатяване за заемодателя – ответник за сметка на потребителя, което било в противоречие с принципа на добрите нрави. Сочи се, че в ощърб на потребителя били поставени неизпълними изисквания, за да се обоснове получаването на допълнителната печалба, което било в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявения иск за неоснователен. Счита поведението на ищеца да представлява злоупотреба с процесуални права в нарушение на чл.57, ал.2 от КРБ. Не спори, че между страните е сключен договор за заем № *** от ***г., като заемната сума следвало да бъде върната на 15 вноски, с уговорен годишен процент на разходите в размер на 42,17 % и годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Оспорва твърдението на ищеца, че въведените изисквания за представяне на обезпечение - поемане на социално задължение от кредитоспособно лице, което да бъде с чиста кредитна история и което да отговаря по същество на изисквания на кредитора, било направено с цел заобикаляне на закона. Оспорва твърдението, че единствената цел на поставеното изискване и на уговорената неустойка била осигуряване на допълнителна печалба. Страните били уговорили неустойка при пълно неизпълнение на конкретно договорено задължение, което било съществено с оглед на обезпечаване интересите на кредитора. Сочи, че неустойката не била предвидена извън присъщите й функции, същата била уговорена в предварително определен размер по съгласие и на двете страни по договора, които били наясно за размера и параметрите й. Счита, че не е налице соченото от ищеца заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, относно определяне размера на ГПР. Позовава се на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, където било посочено, че в ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че уговорената неустойка била включена в ГПР. Твърди, че уговорката за кумулиране на неустойката с погасителния план била изцяло в полза на и за удобство на потребителя – ищец, в противен случай ищецът следвало да дължи еднократно пълния размер на уговорената неустойка. Счита, че не са нарушени разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като договора за кредит бил изготвен на български език и съдържал предвидените реквизити. Моли за отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното от 2 ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11 т.9 и т.10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка, установена в разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от договора като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за заем Код: ***/***г. по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер на 409, 03 евро или левовата равностойност на тази сума при фиксиран лихвен процент по заема от 40,05 % и годишен процент на разходите от 42, 17 %. В клаузата на чл. 12 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 271, 50 евро или левовата равностойност в размер н а 531 лева, платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план. С разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчител - физическо лице, което да е на навършени 25 години, минималният му осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора, да е 1 500 лв./месец, да е в трудово правоотношение поне шест месеца преди сключването на договора, да има стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемни продукти на заемодателя и/или да не е поръчител по друг активен заем, предоставен от заемодателя.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и 3 от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

4

По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договора, поради установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 50 лева за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, на а.. С. Н. от АК – П. следва да се присъди сумата от 400 лева а. в. за процесуално представителство по делото.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/286129d6-471f-402a-bf67-a296573d846e