Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 155/2025
Вид
Решение № 241
Подписан
21.05.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Милена Панева, Надежда Трифонова, Пламен Дацов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Надежда Трифонова

Пламен Дацов при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200155 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от повереника на частните обвинители С. А. Л. и А. Г. Л. – адв. М. М. срещу въззивно решение № 3/07.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1534/2024 г.

В касационната жалба се посочва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се твърди, че наложеното от въззивната инстанция наказание „лишаване от свобода“ е несъразмерно с оглед извършеното от подсъдимия деяние и е многократно занижено във връзка с настъпилите особено тежки неблагоприятни последици от същото.

Иска се от касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частните обвинители се явява лично като поддържа подадената касационна жалба. Адв. М. моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, постановен от Софийски апелативен съд. Конкретизира, че при така установената фактическа обстановка по делото и при събраните доказателства, наложеното на подсъдимия Й. наказание е явно несправедливо. Според повереника, наказанието следва да бъде завишено в размера, определен от първата инстанция и ефективно изтърпяно.

Частните обвинители и жалбоподатели – С. А. Л. и А. Г. Л. се явяват лично пред върховната инстанция като поддържат казаното от повереника.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Акцентира върху правилността на атакувания съдебен акт.

1

Прокурорът изразява несъгласие с аргументите, посочени в касационната жалба, свързани с несъобразяването от страна на въззивния съд на всички отегчаващи отговорността на подсъдимия Й. обстоятелства. Посочва, че релевираните от касатора обстоятелства са част от съставомерното му поведение, поради което не могат да имат повторно тежест при индивидуализацията на наказанието. Според прокурора, въззивната инстанция изключително подробно и законосъобразно е аргументирала отлагането на изпълнението на наложеното наказание.

Защитникът на подсъдимия Й. – адв. Д. се явява лично и посочва, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и не съдържа пороците, посочени в касационната жалба. Според него, въззивният съд се е съобразил напълно с изводите на първата инстанция относно наличието на превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като въз основа на това е приел, че наложеното наказание следва да гравитира към минималния размер на предвидената от закона санкция. Твърди, че съдът законосъобразно е отчел факта, че в признанията на подсъдимия, пресъздадени в обвинителния акт, не се съдържат данни да е целял да се укрие след извършването на деянието, а да укрие нерегистрираното по надлежния ред МПС, с което е извършено инкриминираното ПТП. Обръща се внимание, че въззивният съд правилно е съобразил и отчел чистото съдебно минало и личността на подсъдимия, неговата гранична с непълнолетието възраст към момента на извършването на деянието и това че от тогава неотклонно и искрено е изказвал съжаленията си за случилото се и загубата на близкия си приятел. Според защитника правилно въззивният съд е приложил института на условното осъждане и върховният съд следва да потвърди обжалваното решение като правилно и справедливо.

В последната си дума подсъдимият заявява, че искрено съжалява за случилото се.

Моли съдът да му даде шанс да се поправи. Желае оставянето в сила на въззивното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 37 от 13.09.2024 г., постановена по НОХД № 244/2024 г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия М. В. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, бук. ,,б“, пр. 1, във вр. с ал. 1, бук. ,,в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК като му е определил наказание ,,лишаване от свобода" за срок от 3 години и 4 месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален ,,общ“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

Първоинстанционният съд признал подсъдимия за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е причинил смъртта на А. А. Л.. в резултат на нарушение на правилото за движение по пътищата, изразяващо се в несъобразяване на скоростта на движението с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години. Осъден е да заплати направените разноски.

С решение № 3 от 07.01.2025 г., постановено по ВНОХД № 1534/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била изменена, като наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, е намалено на 3 години и изтърпяването на същото е отложено с 5-годишен изпитателен срок на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК апелативният съд е отменил присъдата в частта й относно определения с нея „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и постановил в 2 рамките на изпитателния срок, на осн. чл. 67, ал. 3, във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК, спрямо подс. Й. да се изпълнява пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Присъдата е потвърдена в останалите й части.

Подадената срещу въззивния съдебен акт касационна жалба е допустима, тъй като е подадена от оправомощени лица, в законово определения срок, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

В нея се конкретизира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като с оглед границите на касационната проверка трябва да се отбележи, че аргументите на повереника се отнасят само до наказанието „лишаване от свобода“.

Не могат да се споделят доводите на частното обвинение, че наложеното от въззивната инстанция наказание е несъразмерно с оглед извършеното от подсъдимия деяние и е многократно занижено във връзка с настъпилите особено тежки неблагоприятни последици от същото, нито, че неправилно и немотивирано апелативният съд е възприел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, установени в разпоредбата на чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НПК.

В рамките на своите правомощия при проведената процедура по Глава двадесет и първа от НПК въззивната инстанция е направила проверка на присъдата, като се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия.

След осъществен собствен анализ на обстоятелствата, относими към отмерването му, апелативната инстанция е намалила същото на 4 години и 6 месеца, при съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и след редукцията по чл. 58а от НК е определила на подсъдимия наказание от 3 години лишаване от свобода като изтърпяването на същото е отложено с 5-годишен изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.

Постановено е в рамките на изпитателния срок, на осн. чл. 67, ал. 3, във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК, спрямо подс. Й. да се изпълнява пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“.

Още в началото на изложението, касационният състав намира на нужно да отбележи, че не споделя аргументите на въззивния съд относно неяснота във волята на първата инстанция по отношение действалата към момента на деянието редакция на закона.

Санкционната част на чл. 343, ал. 3, б. ,,б“ от НК - ДВ, бр. 60/2012 г. е предвиждала размер на наказанието лишаване от свобода - ,,от три до петнадесет години“. Първата инстанция ясно в своите мотиви /л. 18/ е конкретизирала това обстоятелство и е посочила, че определя наказанието на подс. Й. в размер към минималния такъв, между средния и най-ниския предел, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 5 години. При все, че разпоредбата е предвиждала размер на наказанието лишаване от свобода - ,,от три до петнадесет години“, така определеният срок от 5 години лишаване от свобода напълно отговаря на срока, установен в действителност към минимума на санкцията, конкретизирана в коментираната редакция на разпоредбата.

Посоченото не се отразява на правилността на определеното от въззивната инстанция наказание. Принципно апелативният съд е споделил оценката на първата инстанция относно превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, но е преценил същите с по-голяма 3 тежест, отколкото първоинстанционния съд. Това е довело и до намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ от 5 години на 4 години и 6 месеца.

В смисъла на направения от въззивния съд собствен прочит на вече установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, трябва да се отбележи, че не могат да се споделят възраженията на касатора, че са игнорирани такива, които е трябвало да се отчетат в неблагоприятна за наказателната отговорност на подс.Й. светлина. Всички такива факти са задълбочено и комплексно обсъдени на л. 8 от въззивното решение. Безспорно е, че деянието е с висока степен на обществена опасност и именно поради това законодателят е фиксирал параметри на санкцията от 3 до 15 години /ДВ, бр. 60/2012 г./. При индивидуализацията на наказанието , съдът трябва да отчете конкретната му тежест, с оглед неговата специфика и данните за личността на дееца, които ориентират относно точната мярка за наказателно въздействие в посочените от закона санкционни граници. В случая индивидуалната тежест на извършеното е обусловена от броя на квалифициращите обстоятелства, които са две като настоящият съд приема, че не е налице неглижиране на същите.

Апелативният съд е обсъдил спецификата, свързана с квалифициращото обстоятелство ,,бягство от местропроизшествието“ и не е направила произволни изводи относно факта, че с укриването си, подсъдимият целял укриване на моторното превозно средство, а не личното си укриване.

Отчитайки особените правила и последици на проведеното съкратено съдебно следствие, трябва да се има предвид, че подсъдимият е признал изложените в обвинителния акт факти, сред които са тези, че е избягал от местопроизшествието, „опасявайки се за съдбата на нерегистрираното си АТВ“. Така че мотивите за бягството не са резултат от интерпретация на съда, а са посочени от обвинението. Очевидно младата възраст на подс.

Й., краткият опит, който е имал като шофьор, ведно със страха от реализираното пътнотранспортно произшествие, е в пряка причинна връзка с предприетото поведение.

Отново, с оглед на описаната в обвинителния акт обстановка, релевантна относно фактите, на които се основават настоящите констатации, може да се твърди, че подсъдимият се е завърнал скоро на местопроизшествието и по всякакъв начин е оказал съдействие на разследващите органи и спомогнал за изясняването на всички факти от обективната действителност, касаещи процесното ПТП. Именно поради това не могат да се споделят възраженията на повереника, че наличието на точно противоположно поведение.