Решение № 67 от 19.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Враца, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420201028 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Г. Ц., против Наказателно постановление (НП) №25-1795-000308/29.09.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца,с което за нарушение по чл.104Б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена административно наказание глоба в размер на 3000 лв. /1533.88 евро/ и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата и в с.з. се прави искане за отмяна на атакуваното НП, като се излагат подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на НП.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 03.09.2025 г. около 01:14 часа жалбоподателят управлявал л.а. **** с рег.

**** и се движел по ул. Христо Ботев в гр. Враца. Предприемайки маневра десен завой, автомобилът поднесъл, навлязъл частично в насрещната лента за движение, след което той овладял автомобила и движението продължило в правилната лента за движение. Това било възприето от св. И. Ж. и Л. И. – служители при РУ Враца, като те спрели жалбоподателя за проверка и св. Ж.

1 съставил на жалбоподателя АУАН, в който посочил, че е извършил нарушение по чл.104Б, т.2 ЗДвП.

На 29.09.2025 г., въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване като нарушена разпоредбата на чл.104Б, т.2 ЗДвП, е издадено НП, с което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лв. /1533.88 евро/ и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – от части от показанията на св. И. Ж., от показанията на С. П*, Г. М*, Л. И., от заключението на АТЕ, както и от останалите приложени по делото писмени материали. От показанията на всички свидетели се установява, че при управление на автомобила жалбоподателя не е форсирал двигателя му и не е имало рязко подаване на газ, като св. Л. И. посочва, че жалбоподателят е влязъл в завоя с по-висока скорост, без да може да посочи каква, тъй като същата не е замерена, и автомобила е поднесъл, но водача го е овладял. Св. Г. М* и С. П*, като пътуващи в автомобила заявяват, че поднасяне е имало, но поради предприемане на маневрата без спиране на знак Стоп.От АТЕ пък се установява, че механизмите за извършване на странично поднасяне са два – преднамерено ако се подаде газ на автомобила по време на маневрата, която се извършва с рязко завъртане на волана/ или непреднамерено /ако радиуса на завоя е малък или завъртането на волана е рязко и скоростта е висока – т.е. няма подаване на газ, а изначално по-висока скорост/. Съдът кредитира коментираните доказателства в цялост.

От материалите по делото се установява и това, че е имало запис от АИС Видеозаснемане на пътен контрол, но при изискване записите не са предоставени с посочване, че се съхраняват 1 месец след което се унищожават.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

2

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила, като при извършена маневра десен завой чрез навлизане в кръстовището в по-висока скорост и без спирането на знак Стоп, автомобилът е поднесъл, но е бил овладян от водача. При това е настъпило описаното в АТЕ непреднамерено поднасяне, тъй като е налице малък радиуса на завоя или рязко завъртането на волана и по-висока скорост от предвиденото – при знак СТОП маневрата изисква да се извърши от нулева скорост – т.е. няма подаване на газ, а изначално по-висока скорост. Но не се доказва описаното в НП умишлено форсиране на двигателя, в резултат на което да е настъпило поднасянето и да може да се категоризира като преднамерено завъртане /дрифт/. В тази насока са показанията и на св. Г. М*, С. П* и Л. И., а свидетелят-актосъставител не си спомня нищо Създадените за това записи от своя страна не се съхраняват, като за съда остана необяснимо защо записи имащи отношение към доказването на нарушение се унищожават, а не се прилагат по съответните преписки, като се има предвид и това, че тежеста на доказване на обвиненията е на самия административно-наказващ орган, имащ достъп до записите и разпореждащ се с тях. Без значение обаче, в случая вмененото обвинение остана недоказано, а това е основание за отмяна на НП, без да могат да се излагат съображения за правилността на приложената 3 санкционна норма, освен чрез посочването, че ако нарушението бе доказано, то би следвал извод за за правилното му подвеждане под санкционната норма на чл.175А, ал.1, пр.3 ЗдвП.

При изхода на делото, съдът намира, че искането на жалбоподателя за заплащане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Претендира се такова в размер на 600 лв, като съдът приема, че същото е съобразено със сложността на делото и неговия характер и искането следва да се уважи в цялост.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1795-000308/29.09.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение по чл.104Б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП на Ц. Г. Ц., е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. /1533.88 евро/ и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДАОДМВР Враца, РУ ВрацаДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Ц.,

ЕГН:********** сумата от 600 лв. /306.76 евро/, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4