Решение № 838 от 07.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Русе, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Светлана Н. Енчева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20234520201980 по описа за 2023 година Образувано е по повод постъпила жалба от С. П. С., ЕГН:

********** от гр.Горна Оряховица обл.Велико Търново, чрез адв. Д. П. – АК-Велико Търново против НП № 38-0005817/10.08.2023г. на Директора на РД „АА“ гр.Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук. „а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на осн.чл.93в, ал.2 от ЗАвПр е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл.34, параграф 1, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

В съдебно заседание, жалбоподателят н е се явява, Явява упълномощения адв. П.Х. – АК-Велико Търново, като е подадена молба, с която уведомява съда, че не може да се яви и желае да се даде ход на делото, да се разпитат свидетелите и да се приключи съдебното следствие. Моли съда да отмени наказателното постановление относно наложеното наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП Глоба в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук. „а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и наложеното осн.чл.93в, ал.2 от ЗАвПр наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.34, параграф 1, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Излага доводи за допуснати 1 съществени процесуални нарушения и алтернативно моли за изменение на наказателното постановление в тази част, като се намали наложената глоба.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В придружителното писмо изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.08.2023г. служители на РД „АА“ гр.Русе на КПП „Русофили“ вход към гр.Русе спрели за контрол товарен автомобил Скания Р 500с рег.№ ВТ2080КМ от категория №3, с прикачено полуремарке Вилтон от категория О4 с рег.№ ВТ0975ЕЕ от категория О4. При проверката установили, че автомобила извършва обществен превоз на товар на територията на република България по маршрут от гр.Девня до гр.Русе, за което били представени пътен лист № 0016365 от 29.07.2023г., товарителница № 0006266 от 02.08.2023г. и кантарна бележка с № 665569 от 02.08.2023г. Констатирали от представената товарителница, че масата на ППС – то с това е 49500 кг., като максимално разрешената вида съчленено ППС е 40 000 кг., т.е. установили са претоварване с 9500 кг. Установили, че товарния автомобил бил оборудван с дигитален тахограф, от която разпечатка констатирали, че водача не използва карта на водач за периода от 05:57 часа на 02.08.2023г. до 06:55 часа на 02.08.2023г. За така установените нарушения бил съставен АУАН № 954/21.06.2023г., въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля,

АУАН,

НП, както и останалите материали по административно-наказателната преписка.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати 2 съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на съставите и на двете нарушения, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретно нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл.

6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна и субективна страна от е осъществен от обективна страна от С. П. С., ЕГН:

********** от гр.Горна Оряховица обл.Велико Търново.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното - моторно превозно средство с две оси, с полуремарке с три оси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.

От събраните по делото доказателства – представените на проверяващите от жалп.С. - товарителница и кантарна бележка, безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на състава от пътни превозни средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси и товаравъглища, възлиза на 49 500 кг. При това положение, очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на 3 процесното с 9 500 кг. Нито в хода на проверката на инспекторите от РД"АА"-Русе, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие жалбоподателя не е представил доказателство за платена такса и разрешително издадени от МРРБ.

От изложеното следва, че водача на товарния автомобила – жалп. С.

П. С. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и документ установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 02.08.2023г., и въпреки наличните представи предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена погоре.

От приобщените от Съда товарителница и кантарна бележка, в случая била установена въз основа на документи, издадени при натоварването на автомобила. Не се оспорва, че кантарната бележка е подписан от жалбоподателя, в качеството му на водача на ППС, с което той очевидно приел данните от измерването без възражения. Истинността на представените документи за товара не били оспорени от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство. При тези обстоятелства правилно АНО ангажирал административно-наказателната отговорност на жалп.Маринов за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът намира, че определената на С. П. С., глоба за това нарушение, в максималния размер, се явява несправедлива и не съответства на обществената опасност на дееца. Безспорно, всяко наказание следва да бъде 4 конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретния случай наказващия орган не отчел налични смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходни нарушения налагани на С. П. С..

Предвид изложеното и отчитайки от друга страна същественото надвишаване на допустимата максимална маса – с по вече от 20%, размера на санкцията се явява необосновано завишен и следва да бъде намален към минимума на предвиденото в санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, а именно в размер на 600. 00 лв.

С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изменено в частта на наложеното наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук.

„а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Относно констатираното нарушение на чл.34, параграф 1, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и наложено на осн. чл.93в, ал.2 от ЗАвПр наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.

На основата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 34, Параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., като не е използвал карта на водача при извършването на превоз.

Общностният акт не е изписан с цялото си наименование в обстоятелствената част на НП, но този пропуск в случая е без решаващо значение и не следва да се възприема като основание за отмяна на наказателното постановление.

Независимо от изложеното, посочената норма от регламента визира задължението на водачите да използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му, като забранява тахографският лист или картата на водача да могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата 5 на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

Словесно административно-наказващият орган правилно е описал точно в какво се изразява нарушението и е описал деянието като "неизползване на карта на водача", което припокрива следващото за водача задължение, дефинирано в посоченото правило. Това задължение е въздигнато в състав на административно нарушение с правилото на чл. 93в ал. 2 от Закона за автомобилните превози. Налице са всички изискуеми предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача. На първо място същият е извършвал превоз на товари, което го поставя под регламентацията на Регламента, на следващо място той не е изпълнил задължението си да постави в наличния дигитален тахограф картата на водача.

Правилно административно-наказващия орган е ангажирал отговорността на субекта на нарушението, което се установява от доказателствата. От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че за да извършва превози на товари, следва да постави карта на водача в тахографското устройство и не е изпълнил задължението си. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие.

По отношение размера на наложеното административно наказание:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 93в ал. 2 от Закона за автомобилните превози, като са доказани всички елементи на санкционната норма. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 500 лева, което е в предвидения от закона размер.