Решение № 1591 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330100519 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “Алианц Банк България” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Сребърна“ № 16, против В. И. В., ЕГН **********, с адрес с. К., ул. ** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 158, 13 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ** от 14.05.2015 г., изменен с Допълнително споразумение от 04.06.2020 г., и сумата от 1 406, 80 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.10.2020 г. до 07.09.2021 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ** от 14.05.2015 г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена сумата от 37 000 лв., която сума е усвоена на 15.05.2015 г. за рефинансиране и закриване на потребителски кредит на 1 кредитополучателя, за което представя извлечение. Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне усвоената сума, ведно с възнаградителна лихва, съгласно условията на договора, в срок до 25.04.2025 г. Сочи, че е подписано Допълнително споразумение от 04.06.2020 г., по силата на което е установен гратисен период във връзка с обявеното в страната извънредно положение, като между страните е уговорено, че за период от 6 месеца, считано от 27.04.2020 г. се отсрочва заплащане на задълженията за главница и лихви, съгласно действащия погасителен план.

Сочи, че е постигнато съгласие за подписване на нов погасителен план – след изтичане на гратисния период, по силата на който да се разсрочи задължението, ведно с главницата, незаплатена по време на гратисния период, а начислените и незаплатени лихви се разсрочват за целия срок на кредита на равни части, всяка от които се добавя към месечната вноска по погасителния план. Твърди, че ответникът е преустановил плащанията си по кредита, като последното плащане в размер на сумата от 50 лв. е извършено на 13.10.2020 г.

Сочи, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на основание т. 9.1 и т. 9.1.1. от Общите условия към Договора на 14.06.2021 г. с покана, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 15005/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като със заповедта за изпълнение заявлението е частично отхвърлено за вноските с ненастъпил падеж, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като претендира осъждане на ответника за сумите, за които не е издадена заповед за изпълнение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. И.

В. е депозирала отговор на исковата молба – чрез особения му представител адв. Л. Г., в който излага съображения за нейната неоснователност. Моли се за отмяна на заповедта за изпълнение, тъй като по делото не са представени доказателства, че последната е връчена от съдебен изпълнител по установения за това ред, поради което счита, че длъжникът е лишен от право на защита. Счита, че не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, тъй като в договора за кредит са включени неравноправни клаузи. Излага съображения относно начина на формиране на възнаградителната лихва, като счита, че същата е недължима. Сочи, че не 2 следва да се присъжда и претендираното обезщетение за забава. Твърди, че договорът за кредит е с падеж на 25.04.2025 г., а в последния липсва клауза, даваща възможност за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.

Поддържа, че длъжникът не е уведомен редовно за настъпилата предсрочна изискуемост. Моли да не бъдат присъждани разноските, сторени в заповедното производство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че със Заповед № 10035/26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 15005/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 387, 61 лв., представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит № ** от 14.05.2015 г., включваща вноски с настъпи падеж от 25.10.2020 г. до 25.08.2021 г., сумата от 657, 14 лв. - просрочена възнаградителна лихва за периода 26.10.2020 г. до 09.04.2021 г., сумата от 564, 17 лв. - просрочени преструктурирани лихва за периода 25.11.2020 г. до 09.04.2021 г., сумата от 41, 80 лв. - неустойки върху просрочени лихви и сумата от 153, 76 лв. – обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 26.10.2020 г. до 07.09.2021 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда - 23.09.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 97, 67 лв., изчислени на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част от претенцията и 9, 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съразмерно с уважената част от претенцията.

С влязло в законна сила разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение, съдът е отхвърлил заявлението в частта му, с която се претендира главница в размер над уважения размер от 3387, 61 лв. до пълния предявен 3 размер от 21 545, 74 лв., както и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 153, 76 лв. до пълния предявен размер от 1 560, 56 лв.

Предявеният пред настоящия съдебен състав осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е депозиран в законоустановения едномесечен срок, който тече от датата на влизане в сила на разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение.

От договор за потребителски кредит № **/14.05.2015 г. при Общи условия, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредиторът се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 37 000 лв. В разпоредбата на т.1.2. от Договора е установено, че кредитът се отпуска за текущи нужди и рефинансиране и закриване на потребителски кредит с референция ** в „Алианц Банк България“ АД и рефинансиране на потребителски кредит към БНП Париба. Установено е, че сумата по кредита се усвоява до 30 дни от датата на подписване на договора, като сумата за рефинансиране се усвоява безкасово след представяне на документ за размера на остатъчния дълг от страна на кредитополучателя, а сумата за текущи нужди, се усвоява касово или безкасово след представяне на документ, удостоверяващ пълното рефинансиране. В разпоредбата на т. 2.4. е установено, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка на длъжника. В договора е установено, че кредитоплучателят дължи възнаградителна лихва, определена в т.3.1. от Договора. Страните са договорили, че кредитът следва да бъде погасен в срок до 25.04.2025 г. на вноски съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 3 към Договора. С клаузата на т. 4.3. от Договора е установено, че при просрочие се начислява обезщетение за забава в размер на 10 % върху просрочената сума, а в разпоредбата на т. 4.4. е установена неустойка в размер на 10 % годишно върху дължимата, но незаплатена в срок възнаградителна лихва.

От приложения по делото погасителен план се установява, че кредитът следва да бъде погасен на месечни погасителни вноски в размер от 437, 38 лв. за периода от 25.05.2015 г. до 25.04.2025 г.

С Допълнително споразумение от 04.06.2020 г. страните са постигнали съгласие, че по отношение на договора за кредит следва да намери приложение Механизъм № 1 – отсрочване на главница и лихва съгласно „Ред 4 за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерни дружества – финансови институции във връзка с въведеното на 31.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от Covid – 19“ за срок от 6 месеца, считано от 27.04.2020 г., представляващ гратисен период, през който кредитополучателят не дължи плащане на месечните погасителни вноски, формирани от главница и лихва съгласно действащия погасителен план. С разпоредбата на чл. 4 от Допълнителното споразумение е установено, че след изтичане на гратисния период страните се задължават да подпишат и прилагат за в бъдеще нов погасителен план, с който срокът на договора за кредит се удължава със срока на гратисния период, но не повече от 6 месеца, като с новият погасителен план се разсрочва плащането на целият остатък от дълга, заедно с главницата, неплатена по време на гратисния период.

Установено е, че начислените и непогасени през гратисния период лихви се разсрочват за целия срок на кредита на равни части, всяка от които се добавя към месечната вноска на новия погасителен план.

По делото е представено Погасителен план, представляващ Приложение № 1 към Допълнителното споразумение, в който е установено, че размерът на главницата от общо 28 144, 79 лв. е платима на 94 месечни погасителни вноски за период от 25.07.2018 г. до 25.10.2025 г. В погасителният план са отразени заплатените погасителни вноски за периода от 25.07.2018 г. до 25.04.2020 г., като е посочено, че е заплатена главница от 6 300, 79 лв.

Договорът за кредит е сключен при Общи условия, които са подписани на всяка страница от потребителя, съобразно изискванията, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК.

В разпоредбата на т. 9.1. от Общите условия е установено, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока, определен в договора за кредит, цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на главницата или лихвите по кредита.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен 5 носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Предвид изложеното следва да се приеме, че са спазени изискванията, установени в ЗПК относно изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че в полза на кредитополучателя е отпуснат кредит от 37 000 лв. чрез заверяване на банковата сметка на кредитополучателя на 15.05.2015 г. Вещото лице е установило, че към датата на допълнителното споразумение от 04.06.2020 г. непогасените вноски за главница с настъпил падеж са общо 373, 35 лв., които са капитализирани към редовната главница на 26.04.2020 г., която към 25.04.2020 г. е в размер от 21 470, 65 лв., при което главницата е в размер от 21 844 лв. Вещото лице е установило, че непогасената главница към датата на твърдяната предсрочна изискуемост е от 21 545, 74 лв., като след съобразяване на присъдената в заповедното производство главница остава задължение от 18 158, 13 лв.