Решение № 1703 от 01.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. Бургас, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120103168 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод предявената от СТ. ХР. Т. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, *****, против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 728 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 104 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.04.2019 г. - 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 50 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през периода м. април 2019 г. – м. април 2020 г. е полагал труд на длъжността Началник ДС, а от м. май 2020 г. е на длъжността **** в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, като е работил на 24-часови дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че през процесния период е положил общо 728 часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 832 часа дневен труд, съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 104 часа, за които му се следва възнаграждение в размер на 728 лв., но същото до момента не му е платено.

Ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР – град София, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Татяна Стойкова, дава писмен отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и 1 размер по подробно изложени съображения. Ответникът се позовава на съдебна практика.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца през периода, индивидуализиран в исковата молба, е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

От името на ответника е изложено, че предявените искове са неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Процесуалният представител на ответника излага, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:

Наредба № 8121 з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното 2 работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121 з— 592/25.05.2015 г.);

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).

Ответникът, чрез процесуалния си представител посочва, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В този текст е посочено, че продължителността на нощния труд е 8 часа. По тази причина процесуалният представител на ответника счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.

Поради това от името на ответника е посочено, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.

Процесуалният представител на ответника излага, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.

В писмения отговор е посочено още, че действащата наредба не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Процесуалният представител на ответника счита, че това нормативно разрешение се потвърждава от постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 година по дело С – 262/2020 , образувано по преюдициално 3 запитване от Районен съд – Луковит по дело със същия предмет като настоящия. В писмения отговор са изложени правни доводи в тази насока.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Б., която поддържа предявения иск.

В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 858,46 лева и изменение на иска за лихва, който се счита предявен за сумата 295,67 лева.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител. Представя писмена защита, в която излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове.

Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР и чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР за периода от 01.04.2019 година до 10.07.2020 година, като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 01.04.2019 година до 10.07.2020 година за ищецът са отчетени 704 часа отработени нощен труд. Разликата между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 804,67 часа и трудовото възнаграждение, определено по методиката, която се прилага при работодателя е в размер от 858,46 лева.

По делото не е спорно, че тази сума не е платена.

Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

4

В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

На посоченото основание са приети следните наредби:

В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.