Решение № 2025 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330106492 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430 против Е. Н. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 94а и чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 190, 48 лева – представляваща стойността на консумираната от потребителя електрическа енергия, доставена за периода от 23.09.2021 г. до 22.12.2021 г. до обект, находящ се в ***, както и сумата от 46, 03 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 11.11.2021 г. до 18.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 19.01.2024г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 724/ 26.01.2024г. по ч.гр.д. № 959/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри бр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на Общите условия и подаденото от ответника заявление за прехвърляне на партида на негово име се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта, ползван ответника и находящ се в ***. За ответника бил открит клиентски номер ***. Сочи се, че с оглед подаденото от 1 ответника заявление за смяна на партида, то притежава качеството на „потребител“.

Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ищеца е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начин, определени в същите чл. – 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. В изпълнение на задълженията си, ищецът доставил на обекта, ползван от ответника, електроенергия на обща стойност 190, 48 лева за периода от 23.09.2021 г. до 22.12.2021г., като поради забава в плащането на дължимата сума на ответника била начислена и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на електрическа енергия за процесния имот, тъй като по делото не са представени доказателства той да е собственик или ползвател. Твърди, че не е налице и сключен индивидуален договор с ответника за продажба на ел. енергия или друг документ, който би обусловил наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва се обстоятелството, че процесният имот е електроснабден. Оспорват се начислените за процесния период суми, като се поддържа, че издадените фактури са издадени от самия ищец, удостоверяват изгодни за него обстоятелства и не обвързват ответника. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 94а и чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 959/ 2024 г., по описа на Районен съдПловдив, II- ри бр. с-в., вземането предмет на настоящото производство съответства изцяло по основание и размер на вземането, обективирано в заповедта за изпълнение.

Допълнително, исковата молба, по повод на която е образувано настоящото исково производство е подадена в рамките на месечен срок от получаване на съобщението за това (указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са получени от ищеца- заявител на 02.04.2024г., а исковата молба в входирана в съда на 11.04.2024г.).

Предвид гореизложеното, предявените в процеса обективно, кумулативно съединени установителни искове са допустими.

По същество на спора:

Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти)- наличие на валидно 2 правоотношение - договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът (ищец в производството) се е задължил да достави електрическа енергия до обекта на ответника- потребител, а последният –да заплати уговорената цена за съответното количество доставена, съответно потребена електрическа енергия.

Съобразно нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, ищецът, в качеството на краен снабдител, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По делото са приети като доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, действащи през процесния период (намират се в кориците на ч.гр.д. № 959/ 2024 г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри бр. с-в). В чл. 1, т. 4 от общите условия е разписано, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД третира като клиент (потребител) на електрическа енергия за битови нужди всяко физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпредЕ.телната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.

Със Заповед № ЖН- 35 от 08.02.2019 г., издадена от кмета на Община Пловдив, район „Източен“ (л. 8 от делото), ответницата Е. Н. Р. е настанена като наемател в общинското жилище, находящо се на адрес- *** (с цитирана заповед, настаняването на ответницата е променено от адрес *** на процесния адрес ***). В тази връзка, между Община Пловдив и ответницата е подписан Договор за наем на общинско жилище № ***/ 11.02.2019г., за срок от 11.02.2019г. до 11.02.2029г (л. 61- 62 от делото).

Ответницата е подписала и декларация – съгласие, копие от настанителната й заповед да бъде предоставено на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с цел отразяване на промяната в партидата на имота (л. 63). Налице е и нареждане за откриване на партида на името на Е. Н. Р. (л. 58) и Заявление – декларация за продажба на електрическа енергия за процесния имот, подадено от ответницата Р. до ищцовото дружество (л. 66).

Ответницата е подала до ищцовото дружество и Заявление за услуга- смяна на клиент за обект на регулиран пазар от 15.02.2019г. (л. 3- 4), Декларация за достъп до електроразпределителната мрежда на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и заявление 3 към нея за започване продажба на електрическа енергия (л. 5- 7 от делото).

Гореизброените информационни източници, ценени в своето единство, налагат категоричния извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) на потребител на ел. енергия за битови нужди – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.

Страна (купувач) по договора за продажба на електрическа енергия е този клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди - арг. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а §. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Приетото в тълкувателното решение касае доставката на топлинна енергия, но намира приложение и в аналогична хипотеза при доставка на електрическа енергия. Ответницата като наемател на процесния електроснабден недвижим имот, изрично е поискала да бъде вписана като титуляр на партидата на имота водена от ищеца, за което е подала заявление за ползване на услуга, декларация за достъп до електроразпределителната мрежа и декларация за започване продажба на ел. енергия. Не съществува пречка от материалноправен характер, лицето, което ползва електроснабдения имот на облигационно основание, да бъде вписан като титуляр на партидата и да отговаря за заплащането на доставеното/потребеното количество електрическа енергия. Предвид това, между ищеца като продавач/ доставчик и ответницата като купувач- битов клиент е възникнало правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че сключеният между Община Пловдив и ответницата Договор за наем на общинско жилище от 11.02.2019г. е за периода 11.02.2019г.- 11.02.2029г. Посоченият период изцяло покрИ. процесния, който е от 23.09.2021г. до 22.12.2021г.

По отношение начина на отчитане на количеството потребена ел. енергия в процесния имот, е приета съдебно- техническа експертиза (л. 86- 87), която съдът цени изцяло като компетентно изготвена и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Експертът е отразил, че за процесния период е доставена електрическа енергия (дневна ел. енергия 553 квтч. и нощна ел. енергия 422 квтч.), която е била отчитана посредством поставения в имота електромер № ***. Както от 4 отразеното в самата експертиза, така и от разясненията дадени от експерта при изслушването му в ОСЗ проведено на 15.04.2025г. се установява, че поставеното в имота техническо средство за отчет е годно, тъй като е преминало първоначална и последваща метрологична проверка.

Досежно размера на дължимите суми за процесния период, по делото е приета съдебно- счетоводна експертиза (л. 88- 91), която съдът цени изцяло като компетентно изготвена и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Отразено е, че за процесния период 23.09.2021г.- 22.12.2021г. одобрените от КЕВР цени на доставчика „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са, както следва: дневна тарифа- 0, 14433 лв./квтч. и нощна тарифа- 0, 05812 лв./квтч. Съобразявайки тези цени и количеството доставена ел. енергия за процесния период 23.09.2021г.- 22.12.2021г., експертът е заключил, че дължимата сума за главница възлиза на 190, 48 лв.

Дължимата мораторна лихва върху тази сума за периода 11.11.2021г.- 18.01.2024г. възлиза на 46, 03 лв.

С оглед гореизложеното съдът счита, че искът за главница се явява основателен и доказан за начислените суми за доставена електрическа енергия за периода от 23.09.2021г.- 22.12.2021г. в размер от 190, 48 лв.