Определение № 35 от 14.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 20/2026
- Вид
- Определение № 35
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова
Цитирани разпоредби
- чл. 266, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35 гр. София, 14.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600020 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 266, ал. 4, изр. 2, вр. чл. 341 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба от а. А. срещу определение от 16.10.2025 г. на Окръжен съд – Кюстендил по НОХД № 148/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. А. за отмяна на разпореждане на председателя на съдебния състав от открито съдебно заседание по делото, проведено на 28.03.2025 г., с което му е наложена глоба в размер на 500 лв.
В частната жалба се излагат доводи, че при постановяване на определението първоинстанционният съд не е взел предвид липсата на основания да му бъде налагана обжалваната глоба. Поддържа се, че в съдебното заседание а. А. не е нарушил реда, нито е отправял непристойни квалификации, като единствено е упражнявал защитата на своя клиент. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде отменена наложената му глоба.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за 1 установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Макар и да не е посочено основанието за постановяване на обжалваното пред първоинстанционния съд разпореждане, от изложените към него мотиви се установява, че същото е постановено по реда на чл. 266, ал. 2 от НПК, по повод поведение на а. А., което е квалифицирано като представляващо нарушаване на реда в съдебната зала, за начина, по който се обръща към съда и прави недопустими квалификации.
На първо място, настоящият въззивен състав намира, че така дадената квалификация от страна на председателя на първоинстанционния съдебен състав не съответства в достатъчна степен на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от НПК, предвиждаща възможност председателят на състава да наложи глоба до 500 лв. на всеки присъстващ в съдебната зала, доколкото изискването на закона е тази възможност да бъде използвана не при всяко нарушаване на реда в залата, а само за „груби“ такива. В процесния случай нито в разпореждането, с което е наложена глобата на адв. А., нито в определението, с което е оставена без уважение молбата за нейната отмяна, са изложени съображения, даващи основания поведението на санкционирания участник в съдебното заседание да бъде квалифицирано като грубо нарушаване на реда в заседанието.
На следващо място, настоящият въззивен състав намира, че действията, за които е наложена глобата, не представляват нарушаване на реда в съдебната зала. Видно е от протокола на съдебното заседание, проведено на 28.03.2025 г., че наистина се е достигнало до диалог между председателя на съдебния състав и а. А., в рамките на който са разменени реплики относно поставяните от адв. А. към разпитваните вещи лица въпроси. В рамките на тази размяна на реплики обаче въззивният съд не намира, че защитникът е използвал обиден или непристоен език, като неговите възражения са били по повод твърдяно от него неоснователно ограничаване от страна на председателя на съдебния състав при поставяните към вещите лица въпроси.
2
Въззивният съдебен състав не намира, че са били основания за санкциониране по реда на чл. 266, ал. 2 от НПК на а. А. и с оглед неговите твърдения за предубеденост на съдебния състав. Видно е от протокола от съдебното заседание, че тези твърдения са направени в контекста на отправеното от същия защитник искане за отвод на съдебния състав. В този смисъл и няма как да се приеме, че самото твърдение за наличие на основания за отвод на членовете на съдебния състав, дори когато съответното искане за отвод е неоснователно, би могло да се счете за подлежащо на санкциониране поведение. В противен случай страните биха били лишени от възможност да реализират правата си да поискат отвод на съда - ако бъдат ограничени да не могат да излагат твърдения за наличие на основания за такъв отвод, сред които и предубеденост.
Настоящият въззивен състав не счита и че от протокола от съдебното заседание може да се установи проявено от страна на а. А. „агресивно и предизвикателно поведение“. Проявената упоритост от същия защитник при разпита на вещите лица да бъде изяснено какви източници са били използвани при изготвянето на заключението не може да се квалифицира като подлежащо на санкциониране агресивно и предизвикателно поведение. Задаването на един и същ въпрос, на който е бил даден отговор, респективно задаване на неотносим въпрос, е давало основание да не бъдат допускани съответните въпроси, а не за влизане в своебразен диалог между председателя на съдебния състав и настояващия да се даде отговор на съответните въпроси защитник. В рамките на този диалог, макар и да е проявил настоятелност, а. А. не е нарушил и то в груба степен реда в съдебната зала, за да бъде прието, че са били налице основания да бъде санкциониран.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав счита, че не са били налице основанията на чл. 266, ал. 2 от НПК за налагане на глоба на а. А. за поведението му от съдебното заседание на първоинстанционния съд, проведено на 28.03.2025 г., поради което и следва да бъде отменено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на така наложената глоба, като същата следва да бъде отменена.
3
Водим от горното, САС, НО, VІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.10.2025 г. на Окръжен съд – Кюстендил по НОХД № 148/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на а. А. за отмяна на разпореждане на председателя на съдебния състав от открито съдебно заседание по делото, проведено на 28.03.2025 г., с което му е наложена глоба в размер на 500 лв. И ВМЕСТО ТОВА:
ОТМЕНЯ наложената на в съдебно заседание по посоченото дело на 28.03.2025 г. глоба на а. А. в размер на 500 лв..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4