Акт № 1214 от 16.02.2016, Районен съд - Благоевград

Решение

Номер

614

Година

26.12.2015 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

11.25

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Меденка Недкова

Секретар:

Софка Димитрова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Меденка Недкова

Търговско дело номер

20155400900010 по описа за

2015 година

Производството е по чл.237 ГПК-постановяване на решение при признание на иска/на два главни и два акцесорни иска/.

Производството е по осем обективно съединени иска-четири главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с обща цена на исковете 40 512.26лв. и четири акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с обща цена на исковете 12 191.91лв.

ИЩЕЦЪТ „. ”ЕООД Г.С. З.,ЕИК*, представлявано от управителя Н. Т.Н.,чрез пълномощника му А.И. М.,твърди в исковата молба,че между ответника „. К.АДГ.Д. и дружеството „.о“ООДс.О.,ЕИК * са създадени трайни търговски взаимоотношения,изразяващи се в доставка на дизелово гориво от „.о ойл“ООДс.О. за нуждите на „. К.АДГ.Д..Между двете дружества не е сключван писмен договор,като доставките са се извършвали по предварителна заявка от страна на ответника.Така след направени от ответника поръчки,“.о“ООДс.О. е извършило множество доставки на различно количество дизелово гориво.За извършените доставки са издавани данъчни фактури.По подробно описаните в исковата молба 14 броя данъчни фактури са извършени частични плащания или не са платени изцяло.Общо непогасеното задължение по описаните данъчни фактури е в размер на 170 379.58лв.На 10.ХІ.2011год. кредиторът „.о.“ООДс.О. прехвърля/цедира/ с договор за цесия вземането по гореописаните фактури на „А.2009-ВВ“Е.,ЕИК *, което вземане е в размер на 170 379.58лв.,представляващо сбора от неплатените главници по 14-те броя данъчни фактури.С договора за цесия вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и изтеклите лихви и бъдещи такива.В изпълнение на задължението си по чл.99ал.3 ЗЗД за извършената цесия,цедентът е уведомил длъжника с писмо,изпратено с куриерска фирма „С.“,доставено на ответника на 22.ХІ.2011год.С договор за цесия от 29.Х.2014год. „А.-2009-ВВ“Е. прехвърля на П. Р. Б.,ЕГН* вземането си към „. К.АДГ.Д. в размер на 170 379.58лв. по гореописаните фактури.Вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и изтеклите лихви и бъдещи такива.Цедентът е уведомил ответника-длъжник за извършената цесия с писмо с обратна разписка,връчено на ответника на 3.ХІ.2014год.С договор за цесия от 3.ХІ.2014год. П. Р. Б.,ЕГН* цедира вземането в размер на 170 379.58лв. на „. Е.Г.ЕООДГ.П.,ЕИК *. Цедентът е уведомил ответника-длъжник,чрез прилагането на уведомлението за цесията като приложение към настоящата искова молба,с което съгласно съдебната практика,се счита,че уведомлението е редовно връчено и поражда действие по отношение на ответника.Съгласно чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.Ищецът твърди,че в случая не е уговорено друго,поради което с издаването на данъчните фактури,ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените стоки.Ето защо дължи и мораторни лихви за забавено плащане от падежа на задължението по всяка от фактурите.Ищецът претендира мораторната лихва по всяка фактура за периода от 27.ІІ.2012год. до датата на предявяване на исковете-27.ІІ.2015год.Мораторните лихви се претендират частично,като общия сбор от предявените мораторни лихви по процесните фактури е в размер на 20 086.67лв..С първоначалната искова молба ищецът е предявил 28 кумулативно обективно съединени иска-14 главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с обща цена на исковете 65 521лв.,представляваща стойността на доставено,но незаплатено дизелово гориво по 14 броя фактури,описани в т.1 на исковата молба и 14 акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с обща цена на исковете 20 086.67лв.,представляваща сбор от частичната претенция за плащане на дължимата мораторна лихва за забава по всяка от описаните 14 броя фактури,ведно със законната лихва върху сумата 65 521лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-27.ІІ.2015год. до окончателното и изплащане.С допълнителната искова молба ищецът оттегля част от обективно съединените искове,на основание чл.232 ГПК,като изменя главния и акцесорен иск по данъчна фактура№*/5.Х.2010год. на основание чл.214 ГПК.С определение№669/13.VІ.2015год. по т.д.№10/2015год. Смолянският окръжен съд прекратява производството по делото по предявените обективно съединени искове,както следва:главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 24.86лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/12.V.2008год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 7.62лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 206.39лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.І.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 63.27лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 880.53лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.І.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 269.94лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 352.93лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.VІІІ.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 108.19лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 406.95лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/17.ІХ.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 124.75лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 3 369.62лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/14.Х.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 1 033.02лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 1 623.07лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/14.І.2010год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 497.58лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 13768.92лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.ІХ.2010год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 4 221.13лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,поради оттегляне на исковете от страна на ищеца,и допуска изменение на предявените главен и акцесорен иск по фактура№*/5.Х.2010год.С протоколно определение от 28.Х.2015год. по т.д.№10/2015год. Смолянският окръжен съд допусна изменение на размера на три от предявените искове.В резултат на горепосочените изменения ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника „. К.ЕООДГ.Д. да му заплати следните суми:по данъчна фактура№*/27.VІ.2009год. сума в размер на 825.96лв. главница и 25.32лв. мораторна лихва,по данъчна фактура№*/9.І.2010год. сума в размер на 35 816.23лв. главница и мораторни лихви в размер на 10 980.17лв.,по данъчна фактура№*/13.ІІІ.2010год. сума в размер на 795.64лв. и мораторни лихви в размер на 243.91лв. и по данъчна фактура№*/5.Х.2010год. сума в размер на 3 074.43лв. и мораторни лихви в размер на 942.51лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-27.ІІ.2015год. до окончателното и изплащане,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „. К.ЕООДГ.Д.,ЕИК *, представлявано от управителя К. Ф. К.,чрез пълномощника му А.А. Б. подава писмен отговор вх.№1388/31.ІІІ.2015год. на исковата молба.С първоначалния отговор ответникът счита,че предявените 28 обективно съединени искове са процесуално допустими,но ги оспорва като неоснователни и недоказани.С отговора на допълнителната искова молба ответникът признава изцяло предявените главен иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 795.64лв. по данъчна фактура№*/13.ІІІ.2010год. и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 243.91лв.,както и главния иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 3 074.43лв. по данъчна фактура№*/5.Х.2010год. и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 942.51лв..Оспорва изцяло вземането по данъчна фактура№*/27.VІ.2009год. за сумата 825.96лв. главница и мораторни лихви в размер на 25.32лв. и по данъчна фактура№*/9.І.2010год. за сумата 35 816.23лв. и мораторните лихви в размер на 10 980.17лв.Твърди,че сумите по процесните фактури са били надлежно платени и представя писмени доказателства за плащането.Прави възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца по тези фактури,на основание чл.110 ЗЗД.Поради което и на основание чл.119 ЗЗД счита,че не се дължат и претендираните мораторни лихви по акцесорните искове по фактурите,по които вземанията са погасени по давност-след като главното вземане е погасено,се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,в това число и за мораторни лихви по главното вземане.Ответникът твърди,че всичките 14 броя фактури,посочени в т.1 до т.14 на исковата молба,са издадени от „.О.“ООД, ЕИК * ,със седалище и адрес на управление с.О.,Област С. З.,Фуражен завод.Те са издадени на ответника за доставено гориво,поради което и са извършени разплащания по тях,така,както са описани в отговора на исковата молба.Твърди,че с договора за прехвърляне на вземане/цесия/ от 10.ХІ.2011год. „.О-О.“ООДс.О.н е прехвърлил на цесионера „А.-2009-ВВ“Е. вземане на стойност 170 379.58лв.,което е над 20 пъти по-голямо като стойност,отколкото е действителното вземане.Като не му е връчвано уведомление по чл.99 ЗЗД от цедента „.О-О.“ООДс.О..Това вземане е цедирано от „А.-2009-ВВ“Е. на 19.Х.2014год. на П. Р.Б.,който на 3.ХІ.2014год. с договор за цесия го прехвърля на ищцовото дружество.Ответникът оспорва размера на вземането от 170 379.58лв.,като твърди,че в тази част/относно размера на вземането/ договора за цесия от 3.ХІ.2014год. е неистински.Този размер е неистински,защото ответникът е извършил плащане по процесните 14 фактури,ето защо не дължи сумите по тях.Оспорва и всички изчисления на мораторните лихви,като неправилно извършени на погрешна основа за дължима главница по 14 фактури.Претендира съдебните разноски по водене на делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.Х. Г., направеното от ответника чрез неговият пълномощник А.А. Б. признание на два главни иска по чл.327ал.1 ТЗ и два акцесорни иска по чл.86 ЗЗД,оспорването на останалите два главни иска и два акцесорни иска,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключенията на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.В този случай,съгласно чл.237ал.2 ГПК,в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника,съдът следва да установи,че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска,когато:1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право,с което страната не може да се разпорежда.В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК по предявените искове с правно основание чл.327ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД по данъчни фактури№*/13.ІІІ.2010год. и №*/5.Х.2010год..