Решение № 250 от 01.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. ****, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20243130101666 по описа за 2024 година

Предявени са съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК от Д. И. И. с ЕГН **********, адрес **** против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за обявяване на недействителен сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/29.05.2024 г. поради неравноправни клаузи и противоречие с добрите нрави. Евентуално, при отхвърляне на главния иск, е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 737,76 лева.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 29.05.2024 г. страните сключили договор за потребителски кредит № **** за предоставяне от ответника на ищеца заемни средства в размер на 700,00 лева при фиксиран лихвен процент 50,00 %, годишен процент на разходите 62,62 %. Съгласно погасителен план ищецът следвало да внесе 10 вноски като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от договора.

Ищецът твърди, че уговорената лихва е прекомерна като надвишаваща трикратния размер на законната лихва, както и че ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимата неустойка. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР като от договора не можело да се разбере кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Твърди, че договореното възнаграждение в случай на непредставяне на обезпечение възлиза на повече от една трета от стойността на заетата сума, поради което клаузата за неустойка по чл. 11 от договора е нищожна, имала за цел да заобиколи закона и била уговорена в отклонение на предвидените функции и в противоречие с добрите нрави. Посочва, че уговорената 1 неустойка излизала извън присъщите функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 62,62 % нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора, като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Моли се договор за потребителски кредит № ****/29.05.2024 г. да бъде обявен за нищожен, евентуално клаузата на чл. 11 от него за нищожна и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от ответника.

Оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че клаузата за неустойка не е част от съществените параметри на договора за заем и е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Излага, че в случай, че уговорката за неустойка се приеме за нищожна, същата следвало да се счита за изначално неуредена между страните и твърдението за нищожност на целия договор поради това, че е не е включена в ГПР, е неоснователно.

Твърди, че са покрити всички изисквания на ЗПК. Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита била индивидуално уговорена и съставена ясно и разбираемо като за потребителя не се създавало съмнение каква е конкретната стойност на цената, която се задължава да плати. Твърди, че с клаузата за неустойка не се е постигнало заобикаляне на закона, а при формирането на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Посочва, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, а е проявление на свободата на договаряне между страните, уговорена след сключване на договора. Оспорва твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент е в противоречие с добрите нрави. Твърди, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им и дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който е поел, е могъл да упражни правото си на отказ от договора. Оспорва да е налице неравноправност по ЗЗП, излага, че потребителят е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора.

Излага, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът сключил общо 3 договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което опровергавало твърденията му, тъй като многократно се запознавал с условията на един вид кредитен продукт и процесният договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исканията, моли за уважаване на претенциите. Ответникът моли за отхвърлянето им и изразява становище по 2 искането за разноски – да се определят в размер, значително по-нисък от определения в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед изявленията на страните, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № ****/29.05.2024 г., съгласно който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 700,00 лева, ищецът се е задължил да върне сумата, заедно с уговорената лихва на 10 месечни вноски в срок до 31.03.2025 г. при посочени в договора ГЛП 50 % и ГПР 62,62 %.

В чл. , ал. 3 от договора е уговорено, че предоставената главница по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за който е сключен договорът.

В чл. 5 от договора е уговорено задължение на заемателя в срок до три дни от сключване на договора за кредит да го обезпечи с едно от посочените в него обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител, а в чл. 11, ал.

1 – заплащане на неустойка при неизпълнение в размер на 737,76 лева.

Приложение № 1 към договора е погасителен план, съдържащ дата на всяка вноска, разбита на включени главница и лихва в случай на представяне на обезпечение и разбита на включени главница, лихва и неустойка в случай, че обезпечение не е предоставено.

От изготвената, приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ГПР по договора е в размер на 63,22 %, включващ главница 700,00 лева и лихвен процент 50,00 %. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че неустойката не е включена в ГПР. Установил е размер на ГПР 63,22 %, който не съответства на посочения в договора 62,62 %, както и че При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира следното:

Процесният договор е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

По иска за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 3 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.

От заключението на вещото лице се установява, че неустойката не е включена в ГПР – той включва само договорената възнаградителна лихва. В този смисъл са твърденията на ищеца, а и становището на ответника, който изрично заявява, че уговорената неустойка не е включена в ГПР. Посоченият в договора и обявен на кредитополучателя ГПР е действителният, поради което твърденията на ищеца, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не са спазени, са неоснователни.

Твърденията на ищеца, че размерът на договорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави също са неоснователни. Добрите нрави са правно значими и обществено приети правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските отношения като накърняването им води до тяхната нищожност. В случаите, в които се твърди нищожност на клауза относно размера на договорената възнаградителна лихва, съдът извършва преценка на вида на кредита, размера на сумата, срокът за връщането , предоставено ли е обезпечение, както и икономическата обстановка и динамика. Взети предвид в съвкупност, горните водят до извода, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на изискванията за добросъвестност, тъй като не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Уговореният размер съответства на нормалния размер на възнаграждение на кредитора за това, че е предоставил своевременно свои средства в конкретния размер за ползване от потребителя; на срокът, за който потребителят се е задължил да ги възстанови; на предоставения срок от повече от 30 дни от датата на получаване на кредита до датата на първата уговорена вноска по него.

По посочените съображения съдът приема, че процесният договор е действителен, поради което предявеният главен иск за прогласяване 4 нищожността му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от договора за потребителски кредит

Чл. 92 от ЗЗД гласи, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, клаузата за нея е нищожна поради противоречие с добрите нрави. За извършване на преценката се изследват естеството на обезпеченото задължение, размерът му, характера, начинът на определянето

, съотношението между величината и прогнозните вреди от неизпълнението, както и обемът на неизпълнението.

Съдът следи служебно за наличието на неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 2 от ЗЗП клаузи в договор, сключен с потребител, за което на осн. чл.

7, ал. 3 от ГПК съдът е дал възможност на страните да изразят становище.

В настоящия случай, неустойката е предвидена за обезпечаване на непарично и вторично задължение – представяне на обезпечение. Вредни последици от неспазването му не могат да се прогнозират, доколкото неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение не е свързано с неизпълнение на задължението на заемателя да върне сумата по кредита.