Решение № 204 от 09.12.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. В., 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500257 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба на

МБАЛ“С.П.“АД- В. против Решение №369 от 16.07.2022г. по гр.д.№195/22г. на ВРС.

Жалбоподателят твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и моли съда да го отмени .Счита,че ВРС неправилно е приел,че атакуваната заповед за уволнение е немотивирана като е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и съдебната практика.Изтъква,че са налице три нарушения на трудовата дисциплина в една година в рамките на три месеца,като за две от тях не е налагано дисциплинарно наказание и не са изтекли установените за налагането им срокове.Твърди също,че е допуснато съществено процесуално нарушение като съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на ИМ оспорване по чл.193 ГПК на Протокол от 01.12.21г.за проведено заседание на синдикалната секция на НС „Защита“ и списък на присъствалите на ОС на синдикалната секция „Защита“,който е без дата.

Иска от Окръжният съд да отмени решението на ВРС и 1 постанови ново,с което да отхвърли исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и потвърди заповедта за уволнение .

Ответната по жалбата страна –В. П. П. чрез адв. Н. А.оспорва същата и моли съда да я остави без уважение,като потвърди решението на ВРС като законосъобразно.Твърди,че в заповедта за уволнение са посочени деяния,но не и нарушения на тр. дисциплина.Твърди,че при издаване на атакуваната заповед е нарушен чл.189 КТ и неправилно е посочен чл.187,т.10 КТ като основание за наложеното наказание.Счита,че не е налице системност при нарушаване на тр. дисциплина и че изобщо не е доказано извършването на сочените от работодателя нарушения, а също че е нарушен чл.186 КТ,тъй като липсва виновно нарушение на тр. дисциплина.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

В. П. П. е изпълнявала длъжността “санитар” в Отделение по Спешна медицина при МБАЛ “С.П.“АД- В. . Със Заповед №РД-11117/13.12.2021г. работодателят е наложил дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ и със Заповед №80 от 13.12.21г. е прекратил трудовото правоотношение на работника,считано от 13.12.2021г. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено чл.188, т.3 КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.3 КТ и чл.187,т.3,т.9 и т.10 КТ и са посочени три нарушения на тр. дисциплина,а именно:

1. на 29.10.21г. по време на работната си смяна не е почистила и дезинфекцирала площадката,намираща се пред Отделението по Спешна медицина,по време на пандемия,с което застрашава здравето и живота на пациентите,

2. На 02.11.21г. по време на работната й смяна за времето от 9,30 до 20,00ч. е оставила навън пред фургоните…..лежаща количка,която била изложена на тежки атмосферни условия-дъждовно време., 3.на 04-05.11.21г. по време на нощно дежурство не е изхвърлила и почистила кошчетата и помещенията в Отделението по Спешна медицина.

За първото нарушение на работника е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед №РД-11-105/02.11.21г.,а за останалите две нарушения не са налагани наказания от работодателя.

2

В. П. П. е с 80 % намалена работоспособност,удостоверено с ЕР на ТЕЛК,поради което е изискано разрешение от Инспекцията по труда на основание чл.333,ал.1 КТ и такова е получено.

По делото са събрани гласни доказателства като са оформени две групи показания.От една страна Ц.А. /началник Спешно отделение/,А.А. /главна сестра/,която е подавала рапорт срещу В. П. П. и Д.С.

/медицинска сестра/,според които В. П. П. не се е справяла със задачите си и от м. октомври 2021г. е занемарила служебните си задължения.

От друга страна А.Т. и И.К.,които са санитари и колежки на уволнената са свидетелствали ,че сочените в заповедта за уволнение нарушения на тр. дисциплина не отговарят на истината. За първото нарушение св. А.Т. е била на работа заедно с В. П. П. и е заявила,че площадката на стълбището е била почистена и дезинфекцирана около 10,00ч.,а не по-рано,защото д-р А. им е възложила друга работа.За второто нарушение свидетелства,че количката не е била навън,защото е била заета от ковид болен в отделението,след което е дезинфекцирана и по нареждане на старшата сестра е изнесена навън.След като е заваляло дъжд количката е внесена вътре и не е повредена от дъжда.

Свидетелките са заявили пред първата инстанция,че целият спор е във връзка с неизплащането на ковид добавките за санитарите и организираният в тази връзка протест.

Установено е пред първата инстанция, че ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение от уволнението до предявяване на иска. От назначената пред първата инстанция счетоводна експертиза е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от 14.12.21г. до 14.06.22г. което възлиза на сумата 4 368 лв.

С обжалваното решение

ВРС е уважил обективно съединените искове на В. П. П. като е отменил заповедта изп. директор на МБАЛ“С.П.“АД-В. ,с която се прекратява трудовото й правоотношение ,както и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.ВРС е приел,че обжалваната заповед е незаконосъобразна ,тъй като не е мотивирана.

Пред втората инстанция

3 не са ангажирани нови доказателства,съобразенос преклузията по чл.266,ал.1 ГПК.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Безспорно в тежест на работодателя е да установи,че работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” както и обстоятелствата,че е спазена процедурата по КТ.

В случая ВРС правилно е констатирал ,че е спазена процедурата по чл.333,ал.1,т.3 КТ от работодателя и е изискано предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на тр. договор при наличие на заболяване на работника,включено в Наредба №5 от 1987г. на МЗ.

Правилно ВРС е приел,че ищцата не може да се ползва от закрилата на чл.333,ал.3 КТ,тъй като е избрана за секретар на секция,която е вътрешна структура на синдикалната организация НС „Защита“,а от закрилата по чл.333,ал.3 се ползва член на синдикалното ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация,учредена към предприятието на работодателя,но не и към неговите вътрешни структури.

В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения относно неоткрито производство по чл.193 ГПК във връзка с представени протоколи за избора на ищцата за секретар на синдикалната организация,тъй като това не е повлияло на крайния извод на съда и не би променило направените от него изводи.

В обжалваното решение правилно е констатирано,че не е достатъчно да посочиш текста от закона, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание,но също така следва да се посочи конкретното нарушение за всеки един от посочените текстове,което не е сторено от работодателя.В Заповедта за уволнение са описани точно нарушенията ,за които се налага дисциплинарното нарушение,но те не са свързани с посочените законови текстове,въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание,което прави атакуваната заповед немотивирана и правилно е отменена от първоинстанционният съд.

4

Освен изложеното въззивната инстанция намира,че не е доказано в процеса пред районния съд дали действително са извършени описаните в атакуваната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения от ищцата.ВРС е счел,че не следва да дава вяра на свидетелките А.Т. и И.К.,тъй като срещу тях също се води дисциплинарно производство от същия работодател,но тези съображения не се споделят от настоящия състав.Тези свидетелки са колежки на ищцата и са работили заедно по времето,когато се твърди,че са извършени дисциплинарните нарушения,т.е. те са преки свидетели на изпълнението на служебните задължения от ищцата.За първото нарушение относно почистване и дезинфекциране на площадката на стълбището е установено,че същото е почистено,но около 10,00ч.,а не в началото на работната смяна. Причината за това е,че двете санитарки са били ангажирани с други дейности по почистване на други помещения по нареждане на лекар и в зависимост от нуждите в момента.Относно второто нарушение-за изоставена навън количка се установи,че тя е била вътре в отделението и на нея е имало настанен болен ,след което е дезинфекцирана от ищцата и по нареждане на старшата сестра е извадена отвън,а когато е заваляло е внесена вътре.Не става ясно в какво точно се състои нарушението на тр. дисциплина в случая,тъй като тези дейности са извършване по нареждане на по-висшия медицински персонал и на практика ищцата е изпълнявала служебните си задължения добросъвестно.

По изложените съображения въззивната инстанциа намира,че обжалваната заповед за уволнение не само е немотивирана,но и отразените в нея дисциплинарни нарушения са недоказани. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание,а в случая твърденията за извършени дисциплинарни нарушения са опровергани от доказателствата по делото.

Всичко това навежда на извода за нарушения при издаване на заповедта за уволнение,които я правят незаконосъобразна.

С уважаване на обективно съединените искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ правилно е уважен и акцесорният иск по чл.225,ал.1 КТ,във връзка с който няма оплаквания във въззивната жалба.

На ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1400лв.-платено 5 адв. възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №369 от 16.07.2022г. по гр.д.

№195/22г. на В.ски районен съд.

ОСЪЖДА МБАЛ “С.П.“АД В.,ЕИК 105515902,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“Ц.С.В.“ №119 да заплати на В. П.

П. ,ЕГН ********** от гр. В.,ж.к.”П.”,бл.6,вх.Б,ет.3,ап.27, сумата от 1 400 лева,съставляваща направени от нея разноски пред въззината инстаниця.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6