Определение № 647 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002902440 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, срещу решение № 133/15.07.2025 г. по в.гр.д. № 138/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което след частични потвърждаване и отмяна на решение № 153/12.11.2024 г. по гр.д. № 383/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол в обжалваната част, са уважени предявените от ищците Г. И. Г. и Ж. И. Г. искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ за разликата над 80 000 лева до присъдените от по 170 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им М. И. Н., в резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от водача на л.а. “Мерцедес” с рег. № В1405НА, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до окончателното плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 и чл.

236, ал. 2 ГПК, както и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.

3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Изразява се несъгласие с приетия от апелативния съд размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, който се счита за прекомерно завишен и несъобразен с общи и специфични критерии от значение за обезвредата, установени в задължителната и в трайната практика на касацията, както и с обезщетенията, присъждани за събития в релевантния период – 2022 г.

Изтъква се, че събраните по делото доказателства, вкл. гласните такива, не установяват изключителни или особени обстоятелства, които да обосновават приетите по-високи размери. Заявяват се и оплаквания за процесуални нарушения, изразяващи се в неизвършване от въззивния съд на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които да 1 формират собствените си фактически и правни изводи, както и необсъждане на всички наведени доводи и възражения на страните. По тези аргументи се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат отхвърлени предявените от всеки от ищците искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в частта за разликата над 80 000 лева до присъдените им от по 170 000 лева обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.

Във връзка с оплакванията в касационната жалба в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “Кои са критериите и как се отразяват на определените размери на обезщетението за ищцата при прилагане на принципа на справедливост по чл.

52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт?”.

2 . “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?”.

3 . “Необходима ли е задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва ли да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането?”.

4 . “Длъжен ли е въззивният съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните?”.

По първия въпрос се твърди отклонение на въззивното решение от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 4/1968 г., както и от трайната такава – решение № 79/04.08.2022 г. по т.д. № 967/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 236/13.12.2017 г. по т.д. № 1200/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 96/25.11.2020 г. по т.д. № 1881/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 110/16.10.2023 г. по гр.д. № 148/2023 г. на ВКС, I г.о. По второто питане се релевира противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на касацията – Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с константната такава, намерила израз в решение № 31/09.04.2020 г. по т.д. № 355/2019 г. на ВКС, I т.о. Третият въпрос се поставя с твърдения за постановяване на въззивното решение в разрез с практиката на ВКС – решение по т.д. № 738/2017 г. По четвъртото питане се сочи наличие на отклонение от задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.

2 дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната такава, обективирана в решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.

От ответниците по касация е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационна проверка и на подадената жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от третото лице – помагач Ц. А. К. не е изразено становище по подадената жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, сезиран с жалби на двете страни по спора, е приел, че по делото не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Ц. А. К.. Установено е, че ищците са отправили до застрахователното дружество на 02.11.2022 г. писмена претенция по чл. 498, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие, по която не са получили плащане, поради което предявените от тях искове са приети за допустими.

Втората инстанция е намерила за установено, че на 22.10.2022 г. около 15.15 часа, на път III-536, км 5+150 м, между с. Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол и гр. Ямбол, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил “Мерцедес” ТDI, с рег. № В1405НА, Ц. А. К., управлявайки автомобила в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 1,66 ‰ и с несъобразена с пътните условия скорост, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел изпреварване, навлизайки в пътната лента за насрещно движение, без да се увери, че може да се върне безпрепятствено в своята пътна лента, и се е сблъскал челно с насрещно движещия се лек автомобил “БМВ 318 Д”, с регистрационен № Х9055КА, управляван от Ж. И.

Г.. В резултат на сблъсъка е причинена смъртта на майката на въззивниците ищци М. И. Н. Горният механизъм е установен от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебна авто-техническа експертиза. Във връзка с реализираното ПТП делинквентът е осъден с влязла в сила присъда № 8/6.04.2023 г. по НОХД № 35/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол, за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. “б” вр. ал.

1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съставът на апелативния съд е отбелязал, че от застрахователя не се оспорват основанията за ангажиране на гаранционно -обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото, като необжалвано от него първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенциите на всеки от ищците за обезщетение за неимуществените вреди са уважени в размер на по 80 000 лева. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху справедливия размер на обезвредата, дължима на правоимащите лица.

3

При определянето на справедливия паричен еквивалент по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е взел предвид възрастта на загиналата – на 43 г. към датата на деликта, както и тази на ищците: на 23 г. – Г. Г., и 19 г. – Ж. Г. , както и значимия отзвук на загубата на родител за детето, макар и встъпило в зрялата си възраст. Съобразил е установеното от разпита на допуснатите пред първата инстанция свидетели – М. И. и Росица Христова, че отношенията в семейството на починалата са били хармонични, топли и сплотени.

Починалата и нейният съпруг са живеели в едно домакинство със синовете си и семейството на сина й Г.. М. Н. с обич е обгрижвала синовете си, а те са разчитали на подкрепата й. Тя е полагала труд и е подпомагала финансовото обезпечаване на семейството си. Синовете й са били силно привързани към нея. Въззивният състав е кредитирал показанията на свидетелите, които убедително проследяват и разкриват значимата промяна в душевния интегритет на ищците, провокирана от внезабната загуба на тяхната майка, намерила израз в скърбене, ангажираност в послесмъртни ритуали.

Зачел е и заключението на съдебно-психологична експертиза, че произшествието е предизвикало кардинална промяна в начина на живот на ищците, като и двамата са преживели стресова реакция с остър характер, временно чувство на страх и безнадеждност, объркване относно продължението на живота си, изпитвали са безпокойство и напрежение. Към момента на изследването те са в процес на успешно преработване на травмата от загубата, за което са допринесли личностните им качества, младостта, грижата и подкрепата на близките и общността им.

Въззивният съд е преценил релевантните гореизложени обстоятелства – младата възраст на въззивниците и починалата тяхна родственица; естеството на техните отношения и интензитета на претърпените от загубата вреди, както и икономическата конюнктура и общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането. От друга страна, е отчел положителната за ищците перспектива за възстановяване от психическата травма, в подкрепящата среда на останалия им родител – бащата, семейството на Г. Г. и останалите им близки. При тези данни е намерил, че справедливият стойностен адекват на претърпените неимуществени вреди възлиза на по 170 000 лева за всеки от синовете на починалата. Посочил е, че този размер съответства както на общественото разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на обществото, обусловено и от икономическата конюнктура в страната за релевантния период, изразено и чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на възприетия от ЕСПЧ подход за определяне на обезщетението при отчитане стандарта на живот в съответната държава-членка. Приел е за основателен и иска за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на паричното задължение, дължима, съобразно правилата на чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, считано от 02.11.2022 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от въззивниците ищци.

По тези мотиви апелативният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдил допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева на Г. Г. и от 20 000 лева – на Ж. Г., и е потвърдил съдебния акт в останалата обжалвана част за разликата над 80 000 лева до присъдените от първата инстанция суми.

Оставил е без уважение подадената от ищците частна жалба против първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е 4 предпоставена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.