Протокол № 949 от 13.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 949 гр. Пазарджик, 13.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20265220100430 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Й. Й. Т. (ищец), редовно призован чрез адвокат А. А. А. (********** АК-Пазарджик), от АК-Пазарджик, не се явява и не се представлява.

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 13197/08.05.2026 г. от ищеца Й. Й. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ***** № *** чрез: адв. А. А. А., личен № **********, от Адвокатска колегия – Пазарджик, съдебен адрес за връчване на книжа: гр. П., ул. ******* № ***.

Относно: гр. д. № 430/2026 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, 16 състав, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2026 г. от 9:30 ч.

Становище в молбата: Поради наложителен и непредвиден личен ангажимент не можел да присъства на откритото съдебно заседание, поради което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и в отсъствие на ищеца, ако последният също не се яви.

Поддържа предявеният осъдителен иск. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие с моя доверител.

Посочва банкова сметка, на която да се изплатят присъдените разноски, за което съм упълномощен да получава суми от името на доверителя си:

IBAN: **********

Титуляр: А. А.

1

Алианц Банк България

I.

По недобросъвестното поведение на ответника.

В отговора по чл. 131 ГПК и в молбата от 28.04.2026 г. ответникът отправя серия от твърдения, които сами по себе си обрисуват модела на недобросъвестност, по който процесният кредит е сключен и поддържан.

На първо място, ответникът поддържа, че неустойката е резултат от „индивидуално договаряне“ и че потребителят е бил „напълно информиран“ за икономическите последици от обвързването си с нея. Това твърдение е в директно противоречие с обективната структура на правоотношението: договорът е сключен изцяло през уебсайта на ответника, по предварително зададен и неподлежащ на промяна електронен формуляр, при невъзможност потребителят да модифицира съдържанието на отделна клауза. „Натискането на бутон „Подпис“, описано като процедура в т. 2 от отговора по чл. 131 ГПК, не е израз на индивидуално договаряне – то е приемане на формулярни условия. Реалното индивидуално договаряне, в смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, предполага възможност за обсъждане и промяна на клаузата, каквато в случая липсва изначално.

На второ място, ответникът подчертава, че потребителят е могъл „да предостави обезпечение и на по-късен етап“, като че ли тази възможност санира неравноправния характер на клаузата. Тъкмо обратното – именно конструкцията на тридневния срок, съчетана с правото на ответника по своя преценка да приеме или отхвърли поръчителя, превръща обезпечението от реална възможност в недостижим за потребителя стандарт. Кредиторът съзнателно поставя условия, които, при социално-икономическия профил на типичния клиент на дружеството за бързи кредити, са обективно неизпълними, и след това – на същата фактическа основа – обвинява потребителя в „намерение да се обогати неоснователно“.

На трето място, ответникът упреква доверителя ми, че сключвайки кредита, е целял неоснователно обогатяване, тъй като не е предоставил обезпечение. Тази теза разменя ролите: страната, която е създала формулярна конструкция с невъзможни за изпълнение условия, упреква в недобросъвестност потребителя, който неминуемо попада в нея. Това е инверсна употреба на чл. 12 ЗЗД – принципът за добросъвестност в преддоговорните отношения е насочен преди всичко към професионалния 2 търговец, който има информационното и икономическо предимство, а не към потребителя, който е по-слабата страна (т. 53 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23).

На четвърто място, ответникът твърди, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като към датата на сключване на договора кредиторът „не знае“ дали тя ще бъде дължима. Това твърдение е несъстоятелно както правно, така и фактически. Правно – според т. 92 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23, разходите за допълнителни услуги, които са наложени на потребителя, представляват общи разходи по кредита и подлежат на включване в ГПР; в т. 91 на същото решение СЕС изрично приема, че на кредитора се предполагат известни разходите за допълнителни услуги.

Фактически – структурата на погасителния план, в която вноската с неустойка е изначално посочена за всяка отделна падежна дата, разкрива, че ответникът сам е калкулирал този разход още към момента на сключването.

Невключването му в ГПР не отразява невъзможност за изчисление, а съзнателен избор – именно защото включването му би довело до надвишаване на законовия таван и до съответна санкция по чл. 22 ЗПК.

На пето място, ответникът поддържа, че фактът, че потребителят е сключил и други договори с подобно съдържание, било доказателство за индивидуално договаряне и за недобросъвестност на потребителя. Този довод е процесуално неуместен и правно несъстоятелен. Многократното сключване на формулярни договори с един и същ кредитор е симптом на дългова спирала, в която потребителят е попаднал, а не белег на „договорно равенство“. Нещо повече, постоянната практика на СЕС (C- 337/23, т. 53; C714/22, т. 45–46) изрично приема, че по-слабата позиция на потребителя се преценява при всеки конкретен договор, без значение от предходното му поведение в други правоотношения със същия търговец.

На шесто място, недобросъвестно е и процесуалното поведение на ответника по настоящото дело. Договорът, по който се търси връщане на платена при липсващо основание сума, е изпълнен изцяло – доверителят ми е заплатил по сметка на ответника на 25.08.2025 г. сума от 277 лева срещу отпусната главница от 200 лева, т. е. 77 лева над главницата, при законен лихвен таван от 6 лева за 30 дни.

С Решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело C-35/22 и Решение на СЕС от 3

21.03.2024 г. по дело C-417/22 е поставено изискването националният съд да изследва дали потребителят е действал добросъвестно както в съдебния, така и в извънсъдебния етап. В България не е задължителна предсъдебната процедура по уреждане на отношенията. Ответникът твърди, че договорът е действителен, което е показателно за неговото отношение.

II.

По възраженията на ответника срещу разноските.

По доказателствените искания за финансовото състояние на доверителя му.

Ответникът отправя искания за справки в НБДН, НАП, Община Пазарджик – ПАМДТ и ОДМВР – Пътна полиция относно имущественото положение на доверителя му и на евентуална негова съпруга. Тези искания са неотносими и преклудирани.

Моли съдът да отхвърли поисканите доказателствени искания като неотносими и преклудирани.

По възражението за прекомерност и за определяне на хонорара в минимален размер.

Ответникът, при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска то да бъде определено в значително занижен размер – с позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. В случая това възражение не следва да бъде уважавано в пожеланата от ответника степен по следните съображения.

Първо, дори след изменението на Наредбата с ДВ, бр. 14 от 2025 г. размерите по нея остават обоснован ориентир за съда при определяне на справедливо възнаграждение по реда на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, т. 65 – съдът не е обвързан от тарифата, но при липса на поточен критерий минималните размери от Наредбата са разумен ориентир, отразяващ пазарната оценка за стойността на адвокатския труд при дадена категория дела.

Второ, делата по потребителски кредити, въпреки повтарящата се правна проблематика, са правно сложни – изискват анализ на национално и европейско потребителско право, на постоянна и развиваща се практика на СЕС (С-714/22, С- 337/23, С-686/2019 и др.), на специалния режим по ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП. Нещо повече – процесният договор, въпреки малкия 4 размер на отпуснатата главница (200 лева), поставя за разглеждане целия типов спор по уговорена неустойка за непредоставено обезпечение, по която е налице обширна и противоречива съдебна практика. Опитите на ответника да представи делото като „рутинно“ са в противоречие с обема на собствения му отговор по чл. 131 ГПК (10 страници) и молбата му от 28.04.2026 г.

Трето, тезата на ответника, че делото е „усложнено“ от недобросъвестност на потребителя и от липса на опит за извънсъдебно уреждане, е неоснователна – ответникът сам поддържа, че договорът е действителен и до момента не е предложил доброволно връщане на надплатеното. Извънсъдебно уреждане е било блокирано именно от позицията на ответното дружество, а не от потребителя.

Четвърто, по отношение на цитираното от ответника Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 – същото предписва преценка за разумност на адвокатското възнаграждение, но не и автоматичното му свеждане под минималните размери. Минималното възнаграждение от 200 евро (391,17 лв.) по Наредба № 1/2004 г. за материален интерес до 1 000 лв. е именно такъв разумен ориентир и отговаря напълно на изискванията на цитираното решение на СЕС.

По-нататъшно занижаване под минималния размер по Наредбата би било в директно противоречие с принципа на ефективна правна защита, който самата директива за неравноправните клаузи (93/13/ЕИО) и постоянната практика на СЕС защитават – защото при символични хонорари нито един адвокат не би поел представителство по дело за 200 лева главница, а потребителят ще остане без достъп до съд.

Съобразно практиката на Съда на ЕС (СЕС) при определяне на дължимите за възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът следва да се ръководи от критериите „разумност“ (предмет на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право) и „пропорционалност“ (да подлежат на възстановяване а една значителна и подходяща част от разумните разноски) – така решение от 28.06.2016г. по дело C-57/15 и решение от 07.04.2022г. по дело С- 385/20г. на СЕС.

Това разрешение е възприето в практиката на ВКС - ТР № 3 от 01.08.2024г. по т.д. № 3 от 2022г. на ОСГТК на ВКС (и цитираните в него решение от 28.07.2016 г., United Video Properties (С-57/15), 5

ECLI:EU:C:2016:611, т. 25, т. 29, т. 30, и решение от 28.04.2022 г., Nova Text GmbH (С-531/20), ECLI:EU:C:2022:316, т. 45 – т. 48 и на собствената си практика, формирана с Тълкувателно решение 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС.), Определение № 725/17.02.2025 г. по ч.гр.д № 3473/2024 г. на ВКС, II г.о., Определение № 2409/14.05.2025 г. по гр.д. № 3947/2023 г. на ВКС, II г.о.

СЕС приема, че режимът на разноските следва да има и превантивен ефект – да възпира неоснователното предизвикване на съдебни спорове (дело C-57/15). В този смисъл е и Определение № 212/16.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 190/2026 г. на ОС – Пазарджик, според което при системно водене на спорове в противоречие с установена практика, адвокатското възнаграждение следва да отчита и този възпиращ ефект.

Същевременно, за да се гарантира ефективното упражняване на правата по Директива 93/13/ЕИО, разноските не могат да имат възпиращ ефект спрямо потребителя– решение по дело C-385/20 и дело C-35/22 на САС („неравноправни клаузи“).

Следователно съдът е длъжен да намери баланс между тези два елемента, като отчете както необходимостта от възпиране на незаконосъобразното поведение на кредитора, така и защитата на потребителя.

Решението по дело C-438/22 не освобождава националния съд от задължението да мотивира размера на възнаграждението чрез прилагане на тези критерии, нито допуска произволно редуциране на адвокатския труд до символичен размер.

Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да му присъдисправедливо адвокатско възнаграждение. Моли да присъждане на сторените разноски по делото.

Моли съдът при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да съобрази то да бъде разумно и пропорционално, както и да отчете неговия възпиращ ефект, с оглед недопускане на включването в потребителските договори на неравноправни клаузи и на практики, противоречащи на установената съдебна практика.