Решение № 17389 от 10.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42592/2024
- Вид
- Решение № 17389
- Подписан
- 10.09.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 17389 гр. София, 10.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110142592 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Б. Д. Т., с която по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 20.09.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49452/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, а именно: 9277,24 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, надпартерен, апартамент, аб.
№15319, ведно със законната лихва за периода от 1.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1425,74 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за период от 15.09.2021 г. до 22.08.2023 г., сумата 50,99 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 1.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,44 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за период от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.
В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството на вещен ползвател на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Т С“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата 1 дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Б. Д. Т., чрез ос. представител адв. А. А., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа ответницата да не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, поради което отправя искане за прекратяване на производството. По същество намира предявените искове за неоснователни. Оспорва реалното потребление на топлинна енергия в имота през исковия период и нейната цена, ответницата да е неизправен длъжник, доколкото липсва сключен договор за продажба на топлина енергия за процесния имот, редовно да са водени отчети за доставеното количество топлина енергия. Излага съображения да са връчени надлежно на ответницата фактури. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, чиято изискуемост е настъпила три години преди депозиране на заявлението - 01.09.2023 г.. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
На 20.09.2023 г. в полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49452/2023 г. по описа на СРС, 182 състав срещу ответницата за процесните вземания. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на последната по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, респективно погасяване на дълга.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни 2 споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот, чрез законен представител и учредяване на вещно право на ползване от 31.07.2003 г., от който се установява, че в полза на ответницата Б. Д. Т. е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху апартамент, находящ се на четвърти надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. С*****, който имот е прехвърлен в полза на С И при условията на учредено вещно право на ползване на същия. Видно от приложения по делото констативен протокол, неоспорен от ответницата, подписан между ищеца и представител на ЕС описания в посочения по-горе нотариален акт е идентичен на ап. 11, находящ се в гр. С*****, вх. 1.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че през исковия период Б. Д.
Т. има учредено вещно право на ползване върху процесния имот. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл.
153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Следователно през исковия период потребител на ТЕ е бил ответницата Б. Д. Т., а не голият собственик С И И. От гореизложеното следва изводът, че за посочения период между страните е било налице неформално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия въз основа на учреденото вещно право на ползване с титуляр ответницата. Ето защо, противно на възраженията на последната, Б. Д. Т. е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове като потребител на ТЕ за доставка на топлинна енергия през исковия период и дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила 3 на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и приложимите ОУ на ищеца, публикувани във в.
Монитор, на 11.07.2016 г., я обвързват.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не е установено да е пребивавала на посочения адрес, т.е. в процесния имот. Последното в случая е ирелевантно, тъй като по делото не се установи трето лице да е сключило индивидуален договор с ищеца относно потреблението на топлинна енергия в имота.
Установи се безспорно, че и ответницата е вещен ползвател на имота и на това основание същата е потребител на топлинна енергия, поради което и дължи заплащането й на ищеца, независимо от това кое лице е пребивавало (живяло, ползвало) в процесния топлоснабден имот. Въпросът кой реално е живял и ползвал потребената в имота топлинна енергия през исковия период е въпрос на вътрешните отношения между собственик и вещен ползвател, и не е предмет на настоящия спор.
По делото не се твърди и доказва учреденото вещно право на ползване на ответника да е погасено на някое от визираните в разпоредбата на чл. 59 ЗС основания. Не се установява и правото на ползване да е упражнявано от собственика. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота. Поради изложеното, ответницата има качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно ответницата дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ.