Определение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500868 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, против разпореждане № 2543/12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1 305/2025 г. на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против А.

Т. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли, въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.

410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу А. Т. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 12330,95 лева – главница.

В заявлението е посочено, че претендираното вземане произтича от договор за кредит от 28.03.2022 г., „М.п.м.“ /заемодател/ и длъжника А. Т. Д.

/заемател/ и М.М.К. /солидарен длъжник/. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от датата на получаване на уведомителното писмо – 22.05.2025 г. На 14.05.2025 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.05.2025 г. между „М.п.м.“ и „А.с.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за 1 потребителски кредит от 28.03.2022 г. е прехвърлено в полза на „А.с.в.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с уведомително писмо от 22.5.2025 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента.

С разпореждане от 29.10.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя: да представи договор за цесия от 14.05.2025 г., ведно с приложенията към него; да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията; да конкретизира заявлението относно солидарния длъжник; да представи документ за платена държавна такса в указания от съда размер.

На 29.10.2025 г. е постъпила молба с приложен платежен документ за внесена ДТ.

С молба от 07.11.2025 г. заявителя излага доводи по съществото на дадените указания за представяне на договора за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията и по какви причини тези указания не следва да се изпълняват.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявителят не е отстранил в цялост нередовностите на заявлението си, поради което същото следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Съгласно чл.

419, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал. 2 на чл. 127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

2

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.

410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Т. 4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е неприложима в този случай, тъй като даденото разрешение е постановено във връзка с приложението на чл. 417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника, защото в противен случай вземането не е подлежащо на изпълнение.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на останалите основания, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2543 от 12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1305/2025 г. на Районен съд – Чирпан.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Чирпан за продължаване на съдопроизводствените действия и за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,А.с.в.“ ЕАД, ако не са налице основанията, предвидени в чл.

411, ал. 2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500868 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, против разпореждане № 2543/12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1 305/2025 г. на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против А.

Т. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли, въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.

410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу А. Т. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 12330,95 лева – главница.

В заявлението е посочено, че претендираното вземане произтича от договор за кредит от 28.03.2022 г., „М.п.м.“ /заемодател/ и длъжника А. Т. Д.

/заемател/ и М.М.К. /солидарен длъжник/. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от датата на получаване на уведомителното писмо – 22.05.2025 г. На 14.05.2025 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.05.2025 г. между „М.п.м.“ и „А.с.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за 1 потребителски кредит от 28.03.2022 г. е прехвърлено в полза на „А.с.в.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с уведомително писмо от 22.5.2025 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента.

С разпореждане от 29.10.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя: да представи договор за цесия от 14.05.2025 г., ведно с приложенията към него; да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията; да конкретизира заявлението относно солидарния длъжник; да представи документ за платена държавна такса в указания от съда размер.