Решение № 793 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605519 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 21.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 6927/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, подсъдимият С. К. И. е признат за невиновен в това, че за времето от 11.10.2018 г. до около 08:00 часа на 12.10.2018 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление — с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденци да преминават и да пребивават в страната в нарушение на Закона за чужденците на Република България: чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква; чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор; чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи“, параграф 1, т. 3 и т. 3б от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република 1

България, изразяващо се в непритежаването на български и чужди разрешения за пребиваване на територията на Република България, както следва:

1. Ha 11.10.2018 г. с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт чужденците: А.М., Р.А. и З.К. – всички граждани на Ирак, да преминават в страната в нарушение на закона - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с немски peг. № OG TY 391 (пререгистриран peг. № СВ **** НА), по отношение на повече от едно лице;

2. За времето от 11.10.2018 г. до около 08:00 часа на 12.10.2018 г. в гр. София, в пристройка, находяща се в кв. „Х. Ботев“, ул. ****, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденци - 12 (дванадесет) афганистански и иракски граждани, да пребивават в страната в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗЧРБ и параграф 1, т. 3 и т. 3б от ДР на ЗЧРБ, изразяващо се в непритежаването на български и чужди разрешения за пребиваване на територията на Република България, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, едно от които (Б.Х. - гражданин на Афганистан) ненавършило 16-годишна възраст, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата на основание чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК е отнето в полза на държавата като вещ без стойност вещественото доказателство - един брой дясна маратонка, бяла на цвят със сини елементи, иззета и запечатана в полиетиленов плик серия № А0389508 и СП 110 НЕКД-СДВР, което е постановено да бъде унищожено по реда, установен в Правилника за администрацията в съдилищата, след влизането в сила на постановената присъда.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с които се иска отмяна на постановената присъда като неправилна. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е признал подс. С. И. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Изтъква се, че единствените установени преки свидетели на извършеното престъпно деяние са разпитаните на фазата на досъдебното производство чужди граждани - Ш.Х. - гражданин на Афганистан, А.М. гражданин на Ирак, Р.А. - гражданин на Ирак, З.К. - гражданин на Ирак, Н.У. гражданин на Афганистан, А.Х. - гражданин на Афганистан, А.А. - гражданин на Афганистан, Н.К. - гражданин на Афганистан, М.Б.Н. - гражданин на Афганистан, М.М.А. - гражданин на Афганистан, Б.Х. - гражданин на Афганистан, Ш.Ф. гражданин на Пакистан, като в рамките на съдебното производство същите не са установени на територията на Република България. Поддържа се, че дори да не са налице данни за точното местонахождение на голяма част от разпитаните в хода на досъдебното производство чужди граждани, било ноторно известно, че целта на огромна част от незаконно преминаващите през границите на Република България граждани на Афганистан, Пакистан и Ирак е достигането на други държави – членки на Европейския съюз и установяването в тях. В тази връзка се посочва, че съдът може да се възползва от предвидената с чл. 34 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета и чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България възможност посредством Шенгенската информационна система да обяви неустановените свидетели за издирване във всички страни, участващи в ШИС, и по този начин да бъдат установени и впоследствие разпитани. В протеста се изтъква, че 2 по делото е налична информация за конкретното местонахождение на един от свидетелите - Р.А., като видно от изготвена от Държавна агенция за бежанците справка, през м. ноември 2018 г. същият е бил депортиран в Ирак. Предвид това се предлага съдът на основание чл. 471 от НПК да поиска от Република Ирак правна помощ за установяване и разпит на свидетеля. В протеста се посочва, че в рамките на съдебното производство подсъдимият и неговият защитник не са дали съгласие на основание чл. 281, ал. 5 от НПК разпитите от досъдебната фаза на процеса на гореизброените лица да бъдат прочетени, поради което показанията на разпитаните на фазата на досъдебното производство преки свидетели на извършеното престъпно деяние са отпаднали от доказателствената съвкупност и съдът е постановил своята присъда без да може да вземе предвид техните показания, което се е отразило на процеса по разкрИ.е на обективната истина по делото.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда поради нейната неправилност и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на средно предвидения от законодателя за посоченото престъпление размер, както и глоба – също в среден размер.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и постановена в пълно съответствие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Излага доводи, че обвинителната теза се основа на показанията на чуждестранни граждани, които са били разпитани в хода на досъдебното производство без участие на обвиняем или защитник и без тези разпити да са били проведени пред съдебен орган по такъв начин, че да могат да бъдат ползвани в хода на делото. Посочва, че поради невъзможността за установяване на всяко едно от тези лица, техните показания са процесуално невалидни, поради което обосновано са заличени в качеството им на свидетели. Излага, че единственото доказателство, въз основа на което държавното обвинение гради своята теза, е свързано с разпита на един от многото полицейски служители – св. К.А., който е присъствал по време на първоначалните действия по ЗМВР, който в своите показания от досъдебната фаза твърди, че е провел беседа с един от бежанците, който от своя страна бил посочил подсъдимия и на английски използвал думата „driver, driver“.

Защитата посочва, че това твърдение на полицейския служител е опровергано от показанията на всички останали полицейски служители, които са присъствали на мястото, вкл. на полицейския служител Д.А.. Изтъква се, че св. Д. се е намирала заедно с този свидетел на мястото през цялото време, и в разпита си е категорична, че нито тя, нито нейният колега – св. К.А., с който са били съвместно в един патрулен автомобил, са провеждали каквато и да е било беседа с някой от задържаните лица, още по-малко тази беседа да е била провеждана на английски език. Защитникът изтъква, че показания на този свидетел също не могат да бъдат използвани, защото след като са били прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетеля заявява, че не си спомня посоченото обстоятелство, а присъдата не може да почива единствено и само на прочетени показания, при това на полицейски служител, който е осъществявал първоначални действия по претърсване и съответно задържане на лицата. Защитата е на мнение, че при провеждането на останалите процесуално следствени действия в хода на досъдебното производство са допуснати съществени и неотстраними 3 процесуални нарушения, които не само са опорочили самите действия, но са нарушили и правата на подсъдимото лице. Това включва както извършваните претърсвания и изземвания във въпросната пристройка, за която се твърди, че е имало чуждестранни лица, така и извършените разпознавания по отношение на подсъдимия. Поддържа се, че по делото не се доказва подсъдимият да е бил ползвател на въпросната пристройка, a отделно се е доказало, че не само в нея, но и в много други са се намирали въпросните лица и това се е случвало многократно, като ясно са посочени и лица, които са били замесени в тази престъпна деятелност. Посочва се, че веригата от косвени доказателства, която съществува, не създава по никакъв начин сигурност и убеждение, за да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

В своя защита подс. С. И. поддържа казаното от защитника си. Посочва, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Поводи посочва, че разполага с достатъчно добри доходи, има дете на три години, а също така е осъден условно, като наложеното му вече наказание само по себе си счита за достатъчно сурово.

В последната си дума подс. И. прави искане да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Подсъдимият С. К. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, трудово ангажиран.

В гр. София, кв. „Х. Ботев“, ул. **** е разположен имот, в който има една основна постройка – къща, и няколко други по-малки постройки. Тези постройки от адреса имали различни собственици и ползватели. Една от по-малките постройки представлявала пристройка, състояща се от две помещения с входни врати. При влизането в дворната част на имота се възприемала и допълнителна постройка с входна врата, свързана с основната къща.