Решение № 77 от 08.03.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 409

Година 2019,08.03. Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На двадесет и шести ноември Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Антоанета

Андонова – Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар

Цветанка Арнаудова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 83 по описа за

2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД с

ЕИК:********* чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Явор Димитров с адрес на кантората : гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1 е предявил обективно кумулативно съединени искове против „Информа-прес“ ЕООД с ЕИК:********* за установяване,че ответното дружество му дължи в качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя С.И.И. и солидарно с него следните суми в общ размер от 39 440,78 евро по договор за банков ипотечен кредит № 559/22.02.2008г.: 34 367, 96 евро – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 27.05.2016г. до изплащане вземането; 5 072,82евро – договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 26.05.2016г.; 1542,79лева – разноски за платена държавна такса по ч.гр.д. № 3014/2016г. по описа на РС-Бургас и сумата от 2 024,51 с ДДС – адвокатско възнаграждение по заповедното дело, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под № 1651 от 02.06.2016 год. и изпълнителен лист под № 2739 от 03.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 3014 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас; както и обща сума от 4955,81 лв., формирана като сбор от следните разноски за настоящото първоинстанционно производство:

3413,02лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за исковото производство и 1542,79лв. – държавна такса.Твърди, че на 22.02.2008г. е сключил договор за банков ипотечен кредит за сумата от 40 000 лв. със С.И., а ответното дружество е солидарен длъжник ,като срокът на погасяване е договорен на дата 15.02.2033г. Заявява, че дължимите месечни вноски за периода от 15.04.2015г. до 15.09.2015г. не били платени в срок, поради което считано от 15.10.2015г. дългът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 16.2.2 от договора за кредит във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ.

Посочва, че на 25.01.2016г. до ответника била изпратена нотариална покана, която била връчена на 20.04.2016г. чрез управителя Г.М.Г.. След уведомяването на ответника , на 27.05.2016г. е подал заявление по чл. 417 от ГПК, като дължимата сума към този момент била 39 440,78евро, от която 34 367,96 евро-неизплатена главница, 5 072,82евро-договорна лихва за периода от 15.04.2015г. до 26.05.2016г. Издадени са били заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,които са били и поправени по надлежния ред, поради допусната грешка. Възражение против тях е депозирало само ответното дружество, поради което установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен само срещу него. Представя и ангажира доказателства.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил при условията на обективно съединяване установителни претенции с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „Информа-прес“ ЕООД,ЕИК

********* счита исковата претенция за недопустима и неоснователна. Оспорва предпоставките за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, като се позовава на недостатъци на документа, наименуван „извлечение от сметка“-неяснота относно съществени елементи, които го правят негоден да послужи за несъдебно изпълнително основание в производството по чл.417 от ГПК по т.2. Също така се твърди, че нотариалната покана, адресирана до С.И. и „Информа-прес“ ЕООД не е била надлежно връчена на двамата длъжници, като се оспорват действията на нотариуса в тази насока. Подробни съображения се развиват по отношение на физическото лице С.И.. Счита за недопустимо предсрочната изискуемост на вземането да се обявява със задна дата за произволен период от време. Излага подробни доводи в тази насока. Оспорва представителната власт на лицето, от което изхождала нотариалната покана. Оспорва се представения с исковата молба погасителен план от 22.02.2008г., като се твърди, че никога не е подписван погасителен план с банката, като се оспорва подписа, положен от името на кредитополучателя С.И.Н.. Посочва се, че погасителният план не бил подписан от солидарния длъжник „Информа-прес“ ЕООД, поради което не обвързвал дружеството, като оттук се твърди, че падежът на кредитното задължение все още не бил настъпил и длъжникът не бил изпаднал в забава. На следващо място се оспорва представения от банката лихвен лист от 30.01.2017г. като сочи, че в него има съществени разминавания с публикувани на конкретно посочена интернет страница данни.

Отчита разминаване с данни и в друг представен от банката документ –платени от длъжниците суми и усвоени такива от банката за погасяване на кредитните задължения. Оспорва претенциите като завишени и по размер. Въвежда твърдения за нищожност на клаузи от договора за кредит, като счита, че той попада под закрилата на ЗЗП. Позовавайки се на качества на кредитополучателя, на целите на кредита и на характера на представените при сключването документи-типови образци, развива съображения за характера му на потребителски такъв. Развива съображения за наличие на няколко неравноправни клаузи, които водят до нищожността им.

Счита, че при приложението на неравноправната клауза на т.11.1.3, раздел II от договора за банков кредит № 559/22.02.2008г.-нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП, лихвата за редовна главница по кредита неоснователно е била завишена със сумата от 9936,90 евро. Намира, че с тази сума е следвало да бъде намалена главницата по процесния договор за кредит. Смята за нищожни и клаузите на т.

4.2 и т. 4.3. от процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави, както и противоречащи на две Директиви, които посочва. Като краен резултат от горните твърдения, заключава, че претендираните лихви по горните текстове на договора не се дължат. Счита, че нередовна, поради неиндивидуализираност на претенцията за договор на лихва в размер на 5072,82 лв. Моли за отхвърляне на предявените искове. При условията на евентуалност предявява следните искове: да бъде обявена нищожност на т.11.1.3 от раздел ІІ от договора за банков кредит като неравноправна клауза на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,т.10,т.12 и т.13във вр. с чл.146 от ЗЗП; да бъде обявена нищожност на т.4.2 и 4.3. от договора за банков кредит на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави, евентуално на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,т.5 във вр. с чл.146 от ЗЗП.В заключение, в случай, че съдът уважи исковите претенции на ищеца и уважи възраженията на ответника за нищожност на клаузите на договора, ответникът „Информа-прес“ ЕООД прави възражение за прихващане с платените в повече суми за лихви, които намира платени без основание, поради което счита, че подлежат на връщане, ведно със законната лихва. Представя и ангажира доказателства.

Възраженията на ответника за недействителност са с правно основание в чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.

Възражението на ответника за прихващане е с правно основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Счита за неоснователно оспорването на редовността на извлечението от счетоводните книги като аргументира извода си, че то удостоверява наличието на изискуемо и ликвидно вземане на банката. За неоснователно се счита и твърдението, че ответникът „Информа-прес“ ЕООД и не бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, като се сочи, че управителят му лично е получил нотариалната покана, съдържаща това изявление. Навеждат се доводи, че възражението за ненадлежно уведомяване на кредитополучателя С.И. е несъстоятелно и неотносимо, тъй като искът бил заведен единствено срещу „Информа-прес“ ЕООД, а по отношение на С.И., заповедта за незабавно изпълнение била влязла в сила. Намира за недопустими всички възражения от името на С.И., поради това, че той не е страна по настоящото дело. Смята за надлежно обявена предсрочната изискуемост на дълга, като привежда доводи. Оспорват се и възраженията на ответника относно автентичността на представените от ищеца документи, както и твърденията за неравноправни клаузи в договор за кредит, като се аргументира, че договорът няма характер на потребителски такъв. Сочи, че условията на банката са били предоставени на ответника, той е дал съгласие за едностранно изменение на размера на годишния лихвен процент, клаузите са ясни. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата на т.4.3 като сочи, че лихвата там има характер на наказателна лихва за неизпълнение на падежа на задълженията за главница и лихви, като времето, през което ще се начислява, зависи изцяло от волята на длъжника. Навеждат се твърдения за неоснователност на възражението за прихващане на платените въз основа на договора за кредит лихви. Конкретизира се претенцията за сумата от 5072,82 евро.

Ответникът „Информа-прес“ ЕООД е представил допълнителен отговор. Доконкретизира твърденията си, свързани с момента на предсрочната изискуемост, неравноправност на клаузите за лихва.

Преповтаря част от твърденията и доводите, направени в писмения договор. Намира ,че между претенцията за договор на лихва и размера на тази по заповедта липсва идентичност, поради което първата счита за недопустима. Поддържа предявените с първоначалния отговор искове, възражението за прихващане и искането за конституиране на С.И.. Представя и ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорни са между страните следните обстоятелства: между ищеца „Уникредит Булбанк“ АД от една страна като банка и С.И.И. като кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит № 559 на 22.02.2008 год. с размер на кредита от 40000 евро със съдържанието на листи от 18 до 20 вкл.,съгласно който „Информа-прес“ ЕООД с ЕИК ********* е солидарен длъжник ;кредитът е усвоен; в заповедно производство,за което е било образувано ч.гр.д.№ 3014 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ-извлечение от сметка при обявена предсрочна изискуемост по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и солидарния длъжник;възражение в срок срещу заповедта е депозирал само солидарния длъжник.

От съдържанието на договора е видно,че целите за които е би отпуснат са две:покупка на апратамент-37036 евро и лично и семейно ползване-2964 евро.Съгласно т.4 и т.7 от договореността крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2033 год. като погасяването се осъществява чрез месечни анюитетни вноски/еднакви всеки месец,включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/за период от 300 месеца,платими на 15 число на всеки месец.Уговорен е също така годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване ,състоящ се от два компонента-базисен лихвен процент и надбавка.Съгласно лихвен план по т.4.1а годишният лихвен процент е сбор от базисен лихвен процент от 4,191 % и надбавка 2,509% или 6,7 % за целия период на кредита от 15.03.2008 год. до 15.02.2033 год., като от препращането в тази точка към т.11.1.3, находяща се в Раздел ­­ II Условия за усвояване,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора се установява,че страните са приели годишния лихвен процент в т.4.1а да бъде фиксиран и да не се променя,освен ако пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт.В същата т.11.1.3 кредитополучателят е дал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а ,съответно анюитетната вноска без да е необходимо сключване на допълнително споразумение,като са уговорени и условията за това,както и начина на уведомяване за промяната-по избор на кредитора или на адреса за кореспонденция,посочен в искането за отпускане на кредит или по реда установен в условията по кредити на физически лица. В т.11.2 е определена отговорността на кредитополучателя при неиздължаване както на частта за главницата от анюитетната вноска,така и при едновременно просрочие на лихва и на погасителна вноска по главница.Лихвеният процент в отделните хипотези на т.11.2 са залегнали в т.4.2 и т.4.3,като се формират чрез прибавяне на надбавки към годишния лихвен процент по т.4.1а,респ. към годишния лихвен процент по т.4.2,така лихвата по т.4.2 е 11.7%/6.7% + 5%/, а тази по т.4.3 е 13.7 %/11.7 % + 2 %/. Съгласно т.16.1.1 по преценка на банката при допуснато просрочие на анюитетна вноска,тя може да направи кредита предсрочно изцяло или частично изискуем от датата на допуснатото просрочие.